Гърция за напреднали

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лятото в Гърция не е време за нещо повече от припичане на плажа, както ще потвърди всеки, чийто мозък е бил на точката на разтапянето сред нагретия от слънцето мрамор на Акропола. И все пак – ваканцията е дошла и вече пътувате към любимия си плаж. Духът все още е висок (платили сте само една тол-такса на магистралата). До ферибота има време. Приятелите вече са пристигнали в къщата за гости. Сега е моментът да се отклоните от пътя за няколко часа или за ден и да видите нещо ново. Особено ако е в планина, където лятната жега не е чак такъв проблем.

По пътя за Йонийско море

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Докато фучите в западна посока по естакадите и тунелите на магистралата "Егнатия одос", устремени към заветната цел (Корфу или друг йонийски остров), подминавате места, които заслужават повече от бегло прочитане на имената им по пътните табели.

Северно от магистралата се намират няколко града, които примамват с пейзажите си и неочакваните си открития.

Един от тях е Кастория, на около 40 минути по път 29 от "Егнатия одос". Разположен на нос, който се вдава в езерото Орестиада, градът изглежда така, както би трябвало да изглежда Несебър. Старата му част е лабиринт от калдъръмени улички, които лъкатушат покрай средновековни църкви, къщи от ХVIII-ХIХ век и елегантни сгради от началото на ХХ век. Кастория още разчита на производството, което я направило богата през Средновековието - магазините за кожени шуби са на всеки ъгъл. Крайбрежието на езерото е приятно място за разходка с прилични ресторанти на още по-прилични цени.





От Кастория на около час по път по шосе 15 Преспанските езера отбелязват границата на Гърция с Албания и Македония. Изолирани сред планините, те са запазили редки животински и растителни видове като далматинския пеликан и развалините на базиликата на остров Свети Ахил, където е погребан цар Самуил. Хотелчетата в село Псарадес предлагат автентично гръцко гостоприемство, което не е – и едва ли някога ще падне – жертва на организирани групи английски, руски и китайски туристи. Единственият ресторант на остров Свети Ахил предлага съвременно изкуство и разговор със собственика на български. Непременно опитайте местната разновидност едър фасул ("гигантес").

Докато за Кастория и Преспанските езера трябва да излезете от "Егнатия одос", то други две интересни места са ви на пътя.



Мецово е градче на стари каменни къщи, разпилени сред извисяващите се склонове на Пинд. Спокойните му улички и традиционни хотели гъмжат от туристи основно през зимата заради ски центъра. През лятото е по-спокойно. В която и от обикновените таверни в центъра да седнете – няма да сгрешите. Особено ако поръчате агнешки флейки. Вековните традиции на Мецово в овчарството са се отразили не само на качеството на флейките. Тук се произвежда и специфичното полутвърдо пушено сирене мецовоне. Донякъде учудващо, Мецово е и зоната с най-високите лозя в Гърция. В тях се отглеждат космополитни сортове като каберне совиньон и шардоне и местните сортове влахико и дебина. Има дори местно пенливо вино.

Разположено на около 3 км от магистралата след Йоанина, Светилището на Зевс в Додона е най-старият древногръцки оракул. В него векове наред се стичали хора, за да питат самия Зевс жизненоважни неща като "Аз ли съм бащата на детето й?" и "Пистос ли открадна вълната от дюшека?". Върховният бог надлежно отговарял чрез шумоленето на свещената дъбова горичка. Днес Додона не може да се мери по популярност със светилището на Аполон в Делфи. Но мястото съчетава божествена природа и антични развалини, наситени с атмосферата на отминалите времена. Има дори и дъб. Не е издънка от оригиналната горичка, а е посаден неотдавна от романтично настроен археолог.

Йонийското крайбрежие



Йонийските острови отдавна не са бяло петно за българите. Но ако не броим претъпканата с туристи Парга, Йонийското крайбрежие остава сравнително непознато. Тъкмо тук ще откриете един впечатляващ античен обект.

Половин час път ви дели от дълбоките заливи, пиниите и венецианската крепост на Парга и едно злокобно място - Оракулът на мъртвите на река Ахерон. Да, реката, която според гръцките митове тече в подземния свят, тече и на белия свят. Изворите й при Глики са разкошно съчетание от искрящо синя вода, надвиснали скали и мрачната слава на един от входовете към Хадес. Идеално място за снимки, почивка или преход по течението, ако сте с подходящи обувки и непромокаема чанта.

Самият оракул е край път 18 и село Мезопотамос. Изглежда странен още от пръв поглед - върху мегалитни развалини от зората на гръцката цивилизация се издига църква от ХVIII век. Не е чак толкова странно. Религиозните идеи често живеят с векове и хилядолетия на конкретни места, като само сменят боговете, които ги обитават. Ако смятате, че лятната ви ваканция си е много добре и без разходки до оракул на мъртвите, помислете пак. Подземната част от светилището, където древните гърци идвали да говорят с духовете на покойниците, е приятно прохладна.

Пелопонес

Изненадите започват в момента, в който след 860 километра път с кола от София влезете в Пелопонес по висок мост над тесния и дълбок Коринтски канал. Това дръзко решение на прастар проблем (как да минаваме бързо между Йонийско и Егейско море, без да ни потъват гемиите по пътя около Пелопонес) е от 1893 г. Коринтският канал е дълъг 6.4 км, а от моста над него може да се скача с бънджи.

Илюстрация Увеличаване Автор: Антони Георгиев Смаляване

Веднъж в Пелопонес, познати имена започват да ви зоват - Микена, Навплио, Епидавър, Олимпия. Преди да побързате към тях, спрете в самия Коринт. От античния град са останали мащабни развалини, сред които се открояват износените останки от храм на Аполон. По склоновете на близкото възвишение се издигат добре запазени стени на средновековната крепостта Акрокоринт. Понякога местните хора се качват тук и пускат хвърчила.



На около два часа с кола от Коринт, дълбоко в Пелопонес, е Мистра. Покатерена на стръмна скала в подножието на главозамайващата планина Тайгет, със своите изписани църкви, къщи, улици и крепостни стени тя изглежда като изоставена неотдавна.

Докато сте в Пелопонес, се възползвайте от местната кухня. В Каламата се отглеждат прословутите маслини и се правят едни от най-добрите гръцки зехтини. Леонидио се гордее със своя патладжан цаконики (лилав на бели ивици), а целият полуостров – с козето месо и аспержите. Ако надделеете над себе си и се възпрете да не погълнете обяда си на три хапки, ще установите, че пелопонесците използват разкошните местни лимони, портокали, смокини и стафиди и в сладкишите, и в основните ястия.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Егейското крайбрежие"