Гърция за напреднали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гърция за напреднали

Кастория

Гърция за напреднали

Малко по-различни от обичайните отбивки за моментите, в които не сте на гръцкия плаж

17292 прочитания

Кастория

© Антони Георгиев


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лятото в Гърция не е време за нещо повече от припичане на плажа, както ще потвърди всеки, чийто мозък е бил на точката на разтапянето сред нагретия от слънцето мрамор на Акропола. И все пак – ваканцията е дошла и вече пътувате към любимия си плаж. Духът все още е висок (платили сте само една тол-такса на магистралата). До ферибота има време. Приятелите вече са пристигнали в къщата за гости. Сега е моментът да се отклоните от пътя за няколко часа или за ден и да видите нещо ново. Особено ако е в планина, където лятната жега не е чак такъв проблем.

По пътя за Йонийско море

Докато фучите в западна посока по естакадите и тунелите на магистралата "Егнатия одос", устремени към заветната цел (Корфу или друг йонийски остров), подминавате места, които заслужават повече от бегло прочитане на имената им по пътните табели.

Северно от магистралата се намират няколко града, които примамват с пейзажите си и неочакваните си открития.

Един от тях е Кастория, на около 40 минути по път 29 от "Егнатия одос". Разположен на нос, който се вдава в езерото Орестиада, градът изглежда така, както би трябвало да изглежда Несебър. Старата му част е лабиринт от калдъръмени улички, които лъкатушат покрай средновековни църкви, къщи от ХVIII-ХIХ век и елегантни сгради от началото на ХХ век. Кастория още разчита на производството, което я направило богата през Средновековието - магазините за кожени шуби са на всеки ъгъл. Крайбрежието на езерото е приятно място за разходка с прилични ресторанти на още по-прилични цени.

Фотограф: Антони Георгиев

От Кастория на около час по път по шосе 15 Преспанските езера отбелязват границата на Гърция с Албания и Македония. Изолирани сред планините, те са запазили редки животински и растителни видове като далматинския пеликан и развалините на базиликата на остров Свети Ахил, където е погребан цар Самуил. Хотелчетата в село Псарадес предлагат автентично гръцко гостоприемство, което не е – и едва ли някога ще падне – жертва на организирани групи английски, руски и китайски туристи. Единственият ресторант на остров Свети Ахил предлага съвременно изкуство и разговор със собственика на български. Непременно опитайте местната разновидност едър фасул ("гигантес").

Докато за Кастория и Преспанските езера трябва да излезете от "Егнатия одос", то други две интересни места са ви на пътя.

Фотограф: Антони Георгиев

Мецово е градче на стари каменни къщи, разпилени сред извисяващите се склонове на Пинд. Спокойните му улички и традиционни хотели гъмжат от туристи основно през зимата заради ски центъра. През лятото е по-спокойно. В която и от обикновените таверни в центъра да седнете – няма да сгрешите. Особено ако поръчате агнешки флейки. Вековните традиции на Мецово в овчарството са се отразили не само на качеството на флейките. Тук се произвежда и специфичното полутвърдо пушено сирене мецовоне. Донякъде учудващо, Мецово е и зоната с най-високите лозя в Гърция. В тях се отглеждат космополитни сортове като каберне совиньон и шардоне и местните сортове влахико и дебина. Има дори местно пенливо вино.

Разположено на около 3 км от магистралата след Йоанина, Светилището на Зевс в Додона е най-старият древногръцки оракул. В него векове наред се стичали хора, за да питат самия Зевс жизненоважни неща като "Аз ли съм бащата на детето й?" и "Пистос ли открадна вълната от дюшека?". Върховният бог надлежно отговарял чрез шумоленето на свещената дъбова горичка. Днес Додона не може да се мери по популярност със светилището на Аполон в Делфи. Но мястото съчетава божествена природа и антични развалини, наситени с атмосферата на отминалите времена. Има дори и дъб. Не е издънка от оригиналната горичка, а е посаден неотдавна от романтично настроен археолог.

Йонийското крайбрежие

Фотограф: Антони Георгиев

Йонийските острови отдавна не са бяло петно за българите. Но ако не броим претъпканата с туристи Парга, Йонийското крайбрежие остава сравнително непознато. Тъкмо тук ще откриете един впечатляващ античен обект.

Половин час път ви дели от дълбоките заливи, пиниите и венецианската крепост на Парга и едно злокобно място - Оракулът на мъртвите на река Ахерон. Да, реката, която според гръцките митове тече в подземния свят, тече и на белия свят. Изворите й при Глики са разкошно съчетание от искрящо синя вода, надвиснали скали и мрачната слава на един от входовете към Хадес. Идеално място за снимки, почивка или преход по течението, ако сте с подходящи обувки и непромокаема чанта.

Самият оракул е край път 18 и село Мезопотамос. Изглежда странен още от пръв поглед - върху мегалитни развалини от зората на гръцката цивилизация се издига църква от ХVIII век. Не е чак толкова странно. Религиозните идеи често живеят с векове и хилядолетия на конкретни места, като само сменят боговете, които ги обитават. Ако смятате, че лятната ви ваканция си е много добре и без разходки до оракул на мъртвите, помислете пак. Подземната част от светилището, където древните гърци идвали да говорят с духовете на покойниците, е приятно прохладна.

Пелопонес

Изненадите започват в момента, в който след 860 километра път с кола от София влезете в Пелопонес по висок мост над тесния и дълбок Коринтски канал. Това дръзко решение на прастар проблем (как да минаваме бързо между Йонийско и Егейско море, без да ни потъват гемиите по пътя около Пелопонес) е от 1893 г. Коринтският канал е дълъг 6.4 км, а от моста над него може да се скача с бънджи.

Автор: Антони Георгиев

Веднъж в Пелопонес, познати имена започват да ви зоват - Микена, Навплио, Епидавър, Олимпия. Преди да побързате към тях, спрете в самия Коринт. От античния град са останали мащабни развалини, сред които се открояват износените останки от храм на Аполон. По склоновете на близкото възвишение се издигат добре запазени стени на средновековната крепостта Акрокоринт. Понякога местните хора се качват тук и пускат хвърчила.

Фотограф: Антони Георгиев

На около два часа с кола от Коринт, дълбоко в Пелопонес, е Мистра. Покатерена на стръмна скала в подножието на главозамайващата планина Тайгет, със своите изписани църкви, къщи, улици и крепостни стени тя изглежда като изоставена неотдавна.

Докато сте в Пелопонес, се възползвайте от местната кухня. В Каламата се отглеждат прословутите маслини и се правят едни от най-добрите гръцки зехтини. Леонидио се гордее със своя патладжан цаконики (лилав на бели ивици), а целият полуостров – с козето месо и аспержите. Ако надделеете над себе си и се възпрете да не погълнете обяда си на три хапки, ще установите, че пелопонесците използват разкошните местни лимони, портокали, смокини и стафиди и в сладкишите, и в основните ястия.

Егейското крайбрежие

Човек и добре да си почива на любимия си беломорски плаж, приисква му се нещо различно. Кавала, Ксанти и Комотини са очевидно решение, но в района ще откриете някои дребни, но очарователни странности.

Автор: Антони Георгиев

За повечето пътуващи от България към Гърция лъвът при Амфиполис си остава смътен образ от поизбледнелите билбордове, които се появяват край пътя веднага след Кулата. Висока 4 м и износена от вековете, статуята се издига край развалините на град, който някога бил важен, а днес е обраснал с тучна зеленина. Според най-разпространената хипотеза лъвът е отбелязвал гробницата на някой генерал на Александър Велики.

Фотограф: Антони Георгиев

С оскъдната си зеленина, безлични къщи и прави улици, които се пресичат под прав ъгъл, село Неа Карвали, на 8 км от Кавала, изглежда като място, където можете единствено да си наемете стая и да се печете на плажа. Грешка. Десетки хора посещават всеки ден селската църква "Агиос Григориос", за да се помолят на мощите на св. Григориос. Дори да не вярвате в чудотворните сили на св. Григориос, едва ще забравите вида му. На позлатения череп на светеца е залепена разкошна брада от памук.

Ако почивате по т.нар. Олимпийска ривиера около лятното слънцестоене (през 2018 г. е на 21 юни), можете да присъствате на едно от най-забавните събития в Гърция - празникът "Прометея". Всяка година вярващите в езическите богове се събират на поляна в подножието на Олимп, край село Литохоро. В продължение на три дни съвременни гърци, облечени като антични гърци, принасят безкръвни жертвоприношения пред гипсови статуетки на олимпийците, състезават се в бягане и поезия, купуват и продават специализирана литература и кич, и готвят древногръцка храна (по някаква причина в рецептата има домати). Тази година събитието обещава да е интересно - през 2017 г. правителството най-сетне регистрира езичниците като пълноправна религия.

Атина

Гръцката столица не е нито непозната, нито особено приятна през лятото. Но ако фериботът ви тръгва от Пирея, можете да изкарате няколко часа в нея, без да се спъвате на всяка крачка в туристи.

Фотограф: Антони Георгиев

През Античността кварталът "Керамейкос" бил в покрайнините на града. Днес е на пешеходно разстояние от гъмжилото на Монастираки. Музеят към него (ул. "Ерму" 148) е малък, но просторната градина е пълна с костенурки и забележителните надгробни паметници от най-престижния некропол на антична Атина. Елегичните им текстов подтикват към философски размисъл. Така де! Гърция не е само море, ципура и бузуки.

Само няколко крачки извън "Керамейкос" ви делят от "Гази", старата централа за производство на газ за бита на Атина, която днес е територия на артистични кафенета, ресторанти и изложбени пространства. Графитите по стените на околните сгради показват артистична амбиция, която невинаги разочарова. Кой знае? Може би в този момент гледате произведениe на следващия Banksy, без дори да осъзнавате.

Фотограф: Антони Георгиев

Музеят на цикладското изкуство (ул. "Неофиту Дука" 4, www.cycladic.gr) пази едно от най-големите археологически съкровища на света – наследството на мистериозната култура, която процъфтявала на Цикладския архипелаг между IV и I хил. пр.Хр. Най-впечатляващи са идолите от бял мрамор: стилизирани изображения в абстрактен стил, който напомня Джакомети. Напълно в този дух, музеят има прави временни изложби на съвременно изкуство и мода, а сувенирите в магазина са толкова далеч от китайското масово производство, колкото е Атина от Пекин.

Възможност за остров

Никой не знае колко острови има в Гърция – 4000, 5000, 6000. Независимо от точния им брой, стремежът да посетите колкото може повече от тях е благороден – и пълен с възможности за вашето лично откритие.

Лефкада в Йонийско море не изисква дори да се качвате на ферибот – островът е свързан със сушата с понтонен мост. Историческите забележителности са средна хубост, но плажовете са друга работа. Западното и южното крайбрежие на Лефкада са поредица от стръмни заливи с кристално синя вода. Звездата сред тях е сапфиреният плаж "Порто Кацики", а сред ресторантите – таверна "Спиридула" в Сивота. Ако имате късмет, ще извадят от морето лобстер специално за вас.

Цикладите са архипелагът, в който са завзетите от туристите Миконос и Самотраки. Островчето Андипарос (с ферибот от Парикия или Пунда на остров Парос) е тяхната пълна противоположност. На него ще откриете чаровно традиционно село с крепост и едни от най-привлекателните плажове на Цикладите. Извън високия сезон са сравнително празни. Том Ханкс е знаел какво прави, когато си е купувал къща тук.

На пръв поглед Икария не е кой знае какво: каменист остров със стари къщи и пристанища, задръстени от рибарски лодки и някоя заблудена яхта. Икария обаче е специален. Островът е "синя зона" - място с особено висока концентрация на дълголетници. Вероятното обяснение е спокойният, но физически активен живот на местните жители и здравословната средиземноморска диета (повече бакла, по-малко баклава).

Мнозинството от туристите, които се отправят към Патмос в Додеканезкия архипелаг, са привлечени от средновековния манастир "Св. Йоан Богослов", посветен на светеца, който написал на острова "Апокалипсиса". От това останалите посетители само печелят – за тях остават идиличните селца и плажовете. До Патмос от материка се стига с ферибот от Пирея.

Лемнос е далеч на изток в Бяло море, но до него има фериботи от Пирея, Солун или Кавала. В замяна на дългия път получавате сравнително празни плажове и вятър, подходящ за водни спортове. Туризмът още не е особено развит, а столицата Мирина е живописно съчетание на овехтели неокласически резиденции и развалините на средновековна крепост.

Скиатос, част от северните Споради, е от онези острови, които изглеждат като извадени от пощенска картичка: бели къщи, накацали над сини, сини заливи. Не е само външният вид. Скиатос има разнообразие от плажове, като може би най-живописният е Лалария - ивица бели камъчета ("лалария") между надвиснали скали и тюркоазено море. До острова се стига с ферибот от Солун или Волос.

Фотограф: Антони Георгиев
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Летен Light. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лятото в Гърция не е време за нещо повече от припичане на плажа, както ще потвърди всеки, чийто мозък е бил на точката на разтапянето сред нагретия от слънцето мрамор на Акропола. И все пак – ваканцията е дошла и вече пътувате към любимия си плаж. Духът все още е висок (платили сте само една тол-такса на магистралата). До ферибота има време. Приятелите вече са пристигнали в къщата за гости. Сега е моментът да се отклоните от пътя за няколко часа или за ден и да видите нещо ново. Особено ако е в планина, където лятната жега не е чак такъв проблем.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Много приятни и полезни насоки, за които благодаря на г-жа Трънкова и на г-н Георгиев. Мисля, че е крайно време да издадат книга, посветена на Гърция, предвид опита, който имат от списанието "Go Greece!". Смятам, че има още какво да кажат за южната ни съседка освен туристическите материали.

  • 2
    pipera avatar :-|
    Пипера е много лют

    Трънкова не знае ли българското име на Касторя? Костур, град на воеводи и легенди, както и Лерин и Воден. Докато има българи да наричат български градове с гръцки имена, ще има и падение....

  • 3
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    В "Технополис" в Гази има годишен международен джаз фестивал и произведения на местни дизайнери, които напълно си заслужават. Музеят на Цикладското изкуство печели международни награди за архитектурата си. А на Парос има летище с удобни полети от/до Атина, което прави посещението на Андипарос още по-лесно. Ако сте там през лятото, пробвайте местния октопод на скара - заслужава си!

  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Под снимките Антони Георгиев ту е "автор", ту "фотограф", ту просто "Антони Георгиев" - многостранен талант.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK