Не без сестра ми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не без сестра ми

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

5711 прочитания

Премиерата на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова "Сестра" беше през септември в конкурсната програма "Нови режисьори" на фестивала в Сан Себастиан, откъдето си тръгна със специалната награда на журито. Последваха наградата на младото жури на ФИПРЕССИ от фестивала във Варшава и награда за операторско майсторство и награда на СБФД от "Златна роза". Наскоро филмът спечели голямата награда на фестивала в Котбус, с аргумента че "това е магичен портрет на едно семейство, богат на социални и интимни конфликти, изграден с впечатляващи визуални изразни средства".

За Светла Цоцоркова киното е улавяне на човешките емоции и превръщането им в картини и звуци. Признава, че моделите в изкуството трябва да се познават. "Как са скроени, ушити, изгладени, какви са десените и материите им. Следването на утвърдени модели рано или късно те кара да започнеш да произвеждаш конфекция. Но все пак – най-добрите филми не са облечени дори и по поръчка. Те са голи. Душата на авторите им е оголена. Искреността е единственото, което ни изкарва от света на конфекцията."

Тя вярва в съвършенството на сценарния текст и посвещава много време на редакции. Разказва, че винаги първият вариант остава далеч назад, превръща се в отправна точка. Когато усети, че персонажите й заживяват собствен живот, в който те сами подсказват своите следващи реакции и действия, вече е убедена, че е близо до истината. В лицето на Светослав Овчаров е намерила "търпелив съавтор". Вглъбяват се в простички сюжети, които се занимават с копнежите (нагоните) и липсите (егото) в живота на своите персонажи. И дебютният "Жажда" (2015), и настоящият й филм "Сестра" (2019) се спускат в дълбините на човешката душа и се разполагат на територията на камерните психологически драми. Сценарият на "Сестра" е написан специално за Моника Найденова, чиято първа роля в киното в "Жажда" й донесе награда за най-добра женска роля от Българската филмова академия (2016). Нейното присъствие в "Сестра" е отново ярко, живо и автентично. Чрез персонажа на Райна Светла разказва за своята собствена склонност към митомания, към доизмисляне на реалността. Занимание, на пръв поглед невинно, но във филмовия сюжет тракигомичните лъжи на младото момиче са на път да разрушат света на нейното семeйство (Светлана Янчева – майка; Елена Змяркова – сестра; Асен Блатечки – приятелят на сестра й). Постепенно отношенията им се оголват и моделират наново. Докато не излезе истината. Режисьорката разполага фигурите на своите героини в малко провинциално градче, откъдето те мечтаят да се махнат. И нищо не им е чуждо – и работата, и лъжата, и ревността, и любовта, и прошката.

Светла Цоцоркова вплита спомени от своето детство и в двата си филма, най-вече усещането за непрестанен труд: в "Жажда" героите перат и простират дрехи и чаршафи от близките хотели в своята скромна къща, построена на хълм, а в "Сестра" трите жени сами копаят глината и изработват фигурки, които продават в малко дюнкянче насред околовръстния път. Разказва, че е израсла сред хора, които изкарват прехраната си с тежък физически труд. "Дядо ми ставаше в четири, баба ми в пет, а мен като дете ме вдигаха в пет и половина. Най-важното за тях беше да се свърши Работата. Независимо дали ставаше дума за дялане на камъни, пренасяне на дърва или варосване на бордюра пред къщата. Сигурно оттам ми е останало уважение към всеки, който си върши отлично работата: майсторът Станимир, който завари оградата на къщата ни "с поглед", Даниел Баренбойм, който кара 117 музиканти на сцената на Берлинската филхармония да дишат като един, или рибарят, който корми риба с едно движение на палеца си."

За Светла визията е особено важна и отделя голямо внимание върху избора на места за снимки, върху гледните точки и изграждането на кадъра. И в двата си филма работи с талантливия млад оператор Веселин Христов. В "Жажда" се стремят да постигнат цвета на изгорялата трева, а в "Сестра" – този на глината, с която работят персонажите. Лицата на героите и в двата филма са озарени в охра, а природните елементи допринасят за изграждането на ярка символика.

Светла работи с едни и същи актьори, с които претворява сходни, архетипни образи. За нея репетициите не са важни, разчита на това, че е избрала актьори, които бързо вникват в динамиката на образа. Разказва, че на снимките на "Сестра" е чула Асен Блатечки да говори със Светлана Янчева: "Нали разбра, трябва да не играем нищо, това се иска от нас!" Режисьорката хем се зарадвала, хем се уплашила: "Ами ако артистите "недоиграят"? Но с добри актьори всичко си идва на мястото. И на Асен, и на Светлана "да не играят нищо" им се получава."

Докато "Жажда" е направен със субсидията за дебютен филм на НФЦ, "Сестра" е изцяло независим, което налага основният творчески екип да участва безвъзмездно. Определя го като най-скъпия филм, който е правила, защото "никой не може да оцени помощта на приятелите".

Признава, че всеки филм е труден посвоему. "В първия се страхувах от това, което не зная, а във втория – от това, което вече знам. Когато приключихме "Жажда", си мислех, че най-трудното е минало, а като завършихме "Сестра", вече знам, че най-трудното предстои."

Българската премиера на "Сестра" предстои през март, в рамките на международния "София филм фест".

Премиерата на втория пълнометражен игрален филм на Светла Цоцоркова "Сестра" беше през септември в конкурсната програма "Нови режисьори" на фестивала в Сан Себастиан, откъдето си тръгна със специалната награда на журито. Последваха наградата на младото жури на ФИПРЕССИ от фестивала във Варшава и награда за операторско майсторство и награда на СБФД от "Златна роза". Наскоро филмът спечели голямата награда на фестивала в Котбус, с аргумента че "това е магичен портрет на едно семейство, богат на социални и интимни конфликти, изграден с впечатляващи визуални изразни средства".

За Светла Цоцоркова киното е улавяне на човешките емоции и превръщането им в картини и звуци. Признава, че моделите в изкуството трябва да се познават. "Как са скроени, ушити, изгладени, какви са десените и материите им. Следването на утвърдени модели рано или късно те кара да започнеш да произвеждаш конфекция. Но все пак – най-добрите филми не са облечени дори и по поръчка. Те са голи. Душата на авторите им е оголена. Искреността е единственото, което ни изкарва от света на конфекцията."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.