Селфиком: Ски туринг на Витоша с Димитър Димитров
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Селфиком: Ски туринг на Витоша с Димитър Димитров

Селфиком: Ски туринг на Витоша с Димитър Димитров

Един ден с bmw X2, в който разбираме, че Витоша е домашното място за каране, пантенето е за всеки, а Беласии става за лавинно куче

2676 прочитания

Да скочиш в колата, да се качиш до върха на планината, да се спуснеш със ските и след два - три часа да си обратно в офиса, но с подозрително голяма усмивка и слънчев загар на лицето. Не са много големите градове по света, където това е възможно. С "домашната планина" Витоша обаче е примамливо лесно. Един от хората, които не пропускат да се възползват от близостта на Витоша, е Димитър Димитров, или накратко Митко от Basecamp, веригата магазини за спортна-outdoor екипировка, в която той е един от собствениците вече десет години. Автор е на книгата за извънпистово каране на ски Skiing the Balkans, организатор на състезанието по планинско бягане (скай рънинг) Pirin Ultra и още куп неща, все свързани с високо надморско равнище и спортуване.

В един делничен ден с него се разбираме да се качим до Витоша, за да ни разкаже за влечението и опита си със столичната планина, и то в самата нея. Спътник ни е новото BMW X2, с което потегляме от офиса на Митко на бул. "Черни връх", за да стигнем до хижа "Алеко" и веднага привличаме погледите - само за няколко минути петима души се спират, впечатлени от яркия цвят на автомобила и атрактивния му дизайн - правоъгълни арки на калниците, характерни ауспухови накрайници и подчертани странични прагове, елегантна линия на покрива и ниска графика на прозорците. В градски условия поведението му е отлично, но по-важно е какво е то извън София. Оказва се, че X2 стои стабилно на била, колата е изключително надежда и се държи много добре на пътя (който в момента не е в перфектно състояние, защото на места е пясък, на места лед, киша - смесен терен) и е отличен избор за подобна дестинация. Димитър споделя - това е модел, който би карал с удоволствие. Всъщност X2 е модел, изключително подходящ за хората като него - млада и с младежки дух целева група, която живее в градската среда, води активен живот и в същото време е перфектно свързана с дигиталния свят.

Димитър - Витоша - офис

Димитър е един най-запалените извънпостови скиори. Конфигурацията, в която най-често може да бъде видян в планината през зимата е далеч от лифтове и писти и с т.нар. туринг ски, които са снабдени с автомати с "панти", позволяващи ходене, и ски-колани, които се монтират за изкачванията. Въпреки че в момента прекарва много време върху ските, Митко не кара от дете. Още от първия си ден качен на тях обаче (прекаран на Витоша), той излиза извън пистата. Така вече 15 години се радва на свободата да кръстосва със ските, без ограничения от лифтове, влекове, писти. Казва, че 99% от каранията му са извън такива, а Витоша е планината, в която и досега прекарва най-дълго време. Причините – наблизо е, достъпна е, интересна е. "Качвам се на Витоша два – три пъти седмично, за да карам ски. Започвам още през есента с първите снегове и карам до последно през пролетта. Имам сигурно по 70-80 изкачвания до Черни връх на година. Там тренирам и за по-големи карания.", разказва той броени часове преди да потегли към Аляска. Подготовката за карането на далечния континент също е била на Витоша.

Понеже двата магазина и офисът на Димитър са близо до Витоша, планината е още по-достъпна за него. Сутрин пътува около 30 минути с кола до "Алеко", следват около 1 час и 15 минути изкачване с "панти" до Черни връх, 15 минути спускане отново до "Алеко", още 30 минути слизане с колата до офиса и тридесетина за преобличане. Така за около три часа сутрин той успява да се качи до върха на планината, да кара ски, да започне деня си свежо и заредено и да остане достатъчно време за работа. "След такива сутрини ми е много хубаво. Отивам в офиса и съм в много по-различно настроение от останалите. Най-голямо удоволствие носят тези ски разходки през седмицата."

Сезонът

Противно на повечето очаквания, перфектното време за ски туринг на Витоша не е през най-зимните месеци, а в началото на пролетта: "Основният сезон за "панти" в България е март-април. Тогава снегът е най-стабилен, времето е най-хубаво, денят е дълъг. Отиваш за един ден и можеш да караш от сутринта до 9 вечерта (с челник, разбира се)." Лавинната опасност, според Димитър, също е по-малка. Статистиките показват, че най-много инциденти с лавини се случват през януари и февруари, не в началото на пролетта. Въпреки това, риск съществува заедно със снега и в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Любимите места

Понеже вече познава добре Витоша, Димитър често повтаря маршрути, тренира, опитва се да бъде все по-бърз и техничен. "Най-често началната ми точка, мястото, където оставям колата и потеглим, е около "Алеко", под Голи връх или при Романски лифт. Любимите ми места за каране са в района на "Стената", Резньовете и Чуйпетльово, когато има повече сняг от юг. Не ми трябва лифт – качвам се до някъде с колата и продължавам със ските. Лифтът просто не е вариант – той или не работи, или не ми е удобен."

Условията

Колкото и да е достъпна Витоша обаче, има един недостатък – любимите условия за каране в нея се случват рядко. Затова се следят изкъсо прогнозите за времето и падне ли сняг, всичко друго остава някъде на опашката. Условията, за които дебне Димитър, са любимата "пудра" – поне 20 см пръхкав нов сняг, да няма вятър и да си пръв горе. "Тогава вече си струва да се направи изкачването и преди изгрев. За такива условия никога не ми е твърде рано за ставане." Бонусът с ранното ставане е честта да се разпишеш пръв по снега. Друго любимо нещо, за което тръпне Димитър, макар и да се случва все по-рядко на Витоша, е да има условия за спускане чак до Драгалевци. Тогава той обича да стартира от Голи връх, да остави колата в подножието му, и след това да се спусне със ските по каменните реки в гората. Според него за такива дни е най-добре да се вербува приятел, който да кара колата, да те качи до високото и да те чака в ниското. Още по-добре е, ако можете да си позволите няколко такива спускания, а защо не и цял ден. "В подобни условия е най-добре да пропуснеш работата, ако имаш възможност - случват се рядко и определено си струват.", съветва той.

"Пантене" за начинаещи

Витоша, освен защото е наблизо, се оказва достъпна и защото предлага много добри условия за първи стъпки върху ските с "панти". Според Димитър перфектното начало може да бъде от Голи връх по зелената писта до Черни връх. "Масово се ходи по този маршрут. Много е достъпен.", добавя той. Голямо преимущество за начинаещите е, че трасето се отъпква с машини, няма голям наклон, маркирано е с колове, а в същото време е панорамно, красиво и във високата планина. "Все повече хора виждам на Витоша извън пистите. Според мен са се увеличили сигурно с 30 пъти през последните години. Наистина е популярен спорт. Не мисля, че е просто мода. Хората в един момент осъзнават, че това е начин да са в планината, да се докоснат до нея, без да се "дрънкат" на някакъв лифт, да чакат на опашки, да се бутат с тълпи. Пак има го изкачването и спускането, но преживяването е съвсем различно."

Рисковете

Въпреки достъпността си, Витоша е планина със свои капризи и крие много опасности, които често остават пренебрегнати. Според Димитър тя е не по-малко опасна от останалите планини в страната. Той съветва в никакъв случай да не се подценява лавинната опасност, особено на места като "Стената", "Комините", Резньовете. "Най-много хора и съответно инциденти се случват на "Стената" над "Алеко". Миналата година имаше два смъртни случая там. В този район, над "Алеко", падат лавини на места, на които хората не си представят. Аз лично препоръчвам да се избягва ходене там от хора, които не са сигурни какво правят и нямат подготовка. Трябва да се следят прогнози за времето, лавинна обстановка.", съветва Димитър.

Екипировката

24,5 км е разстоянието от центъра на София (НДК) до хижа "Алеко"

40 минути е приблизителното време за стигане от НДК до хижа "Алеко" (през бул. "България")

... : е разходът на гориво в посока с bmw X2

Витоша има своите специфики и затова и екипировката, с която тръгваме към планината трябва да се съобрази с тях. Димитър препоръчва: "Сравнително широки ски, ски-колани, които позволяват движение нагоре по склона. За Витоша си трябват хубави мембранни яке и панталон, защото духа вятър. Шал тип Buff също е полезен. Качествена зимна маска, която често се ползва и на изкачване заради вятъра, който е специфичен за Витоша. Полезно е маската да дава видимост и в мъгла, защото и тя често се среща в планината." Освен всичко останало, важна, разбира се, е и лавинната екипировка. За нея Витоша съвсем не е изключение и всеки, който е в зимната планина, независимо скиор, бордист или пешеходец, трябва да има лавинен комплект в себе си и да знае как да го ползва. Той се състои от лавинен уред (нарича се още "пипс" и има ролята да приема и предава сигнал, за да може да се открие затрупан), лавинна сонда (за точно локализиране на затрупан) и лавинна лопата. Много хора пренебрегват лавинната екипировка, ако карат сами, но не си дават сметка, че може да се наложи някой да ги търси под снега или пък те да оказват помощ. Димитър съветва такъв комплект да се носи винаги, независимо къде и с кого кара, както и прави той самият.

Кучето

Един от приятелите на Митко, който е най-честата му компания за Витоша през последната зима, е кучето Беласии. "Напоследък той е партньорът ми там. Обучавам го за лавинно куче и има изгледи да се окаже подходящ." Белас също си има лавинен уред (пипс), но специален кучешки, който предава на различна честота, за да не се обърква с хората. И макар да не може да кара ски и при спусканията Митко често да спира и да го изкачва, е запалено куче-планинар и никога не спори за лавинната екипировка.

Технически характеристики

При старта на продажбите ще се предлагат три варианта: BMW X2 xDrive20i със 141 кВт (192 к.с.) (среден разход на гориво: 5,9 – 5,5 л/100 км; CO2 емисии: 134 – 126 г/км)*, както и дизеловите модели X2 xDrive20d със 140 кВт (190 к.с.) (среден разход на гориво: 4,8 – 4,6 л/100 км; CO2 емисии: 126 – 121 г/км)* и X2 xDrive25d със 170 кВт (231 к.с.) (среден разход на гориво: 5,3 – 5,1 л/100 км; CO2 емисии: 139 – 133 г/км)*.

Моделите M Sport и M Sport X серийно са оборудвани с М спортно окачване с по-стегнати характеристики на пружините и амортисьорите, както и снижено окачване, което се предлага по желание за BMW X2. С опционалния Динамичен контрол на амортисьорите включително снижаване на каросерията с 10 милиметра настройките на окачването могат да бъдат контролирани още по-индивидуално.

BMW X2 предлага на водача най-актуалните технологии и по отношение на асистиращите системи. Така например асистентът за задръствания облекчава водача при уморителните Stop-and-Go пътувания в натоварения трафик по магистралите. Той е част от опционалния Асистент за шофиране Plus, който включва редица работещи с камери асистиращи системи. Асистентът за паркиране също облекчава живота на водача на BMW X2. Той разпознава самостоятелно подходящите паркоместа и по желание паркира автомобила автоматично в паркоместата, разположени успоредно на пътното платно.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK