Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее

Колкото по-рано бъде открит белодробният рак, толкова по-дълго се живее

Водещи специалисти призовават за навременна диагностика и за Национален раков план

1160 прочитания

Рано поставената диагноза води до навременно лечение и до по-висока продължителност на живота при рак на белия дроб. В България трябва да се създаде национален раков план, а по отношение на белодробния карцином - да се въведе скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема "Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб". Тя бе проведена на финала на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре", обърна се към участниците Константинос Папагиянис, изпълнителен директор на "MSD – България". Като компания искаме да помогнем за подобряване на информираността за белодробния рак в месеца за борба със заболяването, добави той, като подчерта, че иновациите нямат особено значение, ако не могат да достигнат до хората.

Специално видеообръщение направи обичаният актьор Владимир Пенев, посланик на кампанията "Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб". Той разказа личната си история, която го свързва с диагнозата – загубил е баща си и сестра си, интензивни пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година. "Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!", призова Владимир Пенев.

"Обръщам се към всички с молба: ако имате продължителна кашлица, макар и малка жилка кръв, дори и лек дискомфорт в гръдния кош, обърнете се към специалист. Белодробните специалисти са изключително квалифицирани и при съмнение за раков процес знаят какви изследвания да направят", каза проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Младост". "Скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано", добави проф. Дудов.

"Симптомите при белодробен рак са неспецифични. Най-общите са отпадналост, липса на апетит, загуба на тегло, лесна уморяемост. Насочващи за белодробен процес са кашлица с храчки – може и с кръв, задух, гръдна болка, гръден дискомфорт. При метастази се появяват и симпоти от страна на съответните органи", каза д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни.

"Да не забравяме, че туморът удвоява размера си за 180 дни. Важна е навременната диагноза. Започва се с внимателната анамнеза – подробно питане на пациента, което може много да ни насочи. Следват прегледът и огромен набор от възможности за изследвания. Редът при тях обаче е: стандартна рентгенография, ехография – за изключване на проблеми със сърцето, кръвна картина, функционално изследване на дишането и, при съмнение за белодробен карцином – скенер с контраст", обясни проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София". За добра диагноза е важно в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен, препоръча той. "Засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват – само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти", допълни проф. Костадинов.

"Изследването на тъкан – клетъчен материал от тумора, е най-важнят етап от диагностиката. Патоморфологичното изследване дава точна картина за вида и етапа на тумора, което е и определящо при лечението", каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ "Александровска". Нашата цел е, определяйки индивидуалните характеристики на карцинома при всеки пациент, да помогнем на колегите да изберат най-доброто лечение – за всеки индивидуално, допълни тя. Специфичните характеристики на всеки карцином се наричат биомаркери. У нас може да се изследват 3 биомаркера за белодробен рак. Тя посочи като проблем факта, че този тип изследвания не се плащат от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от пациента.

Лечението включва хирургия, лъчетерапия, лекарствена терапия, каза още д-р Койнов. "Необходимо е да има национален раков план, изработен от МЗ, който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и методи за диагностика, превенция, лечение", каза д-р Койнов. По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.

"В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15%", каза специалистът. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло", прогнозира д-р Койнов.

В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция "НДК" – символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното здраве.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • Ракът на белия дроб е втората водеща причина за смъртността в световен мащаб, причиняваща 16% от смъртните случаи по целия свят. През 2010 г. общите годишни икономически разходи за рак са оценени приблизително на 1,16 трилиона щатски долара.
  • Най-важният рисков фактор за рак с всяка локация е тютюнопушенето, отговорно за приблизително 22% от цялата смъртност от рак.
  • 92% случаите на рак на белия дроб, трахеята и бронхите се дължат на тютюнопушене.
  • В България според данни на СЗО "настоящите пушачи" са близо 40% от населението.
  • Двеста различни видове рак предизвикват 1 от всеки 6 смъртни случая в световен мащаб, а 1 от 5 от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на рака на белия дроб.
  • Ракът на белите дробове е най-честата причина за смъртност от рак, като заболеваемостта все повече се увеличава.
  • Ракът на белия дроб причинява повече смъртни случаи, отколкото общо случаите на рак на гърдата, простата и дебелото черво.
  • Въпреки важния напредък през последните години, ракът на белите дробове остава сред най-смъртоносните видове рак с голяма тежест на болестта и високи изисквания от здравните системи. Процентът на преживяемост не е обнадеждаващ и варира значително: в страните от Западния свят петгодишната преживяемост е средно 15%.
  • България - 4250 нови случаи на рак на белия дроб годишно, 3260 от които са при мъжете. Ракът на белия дроб е водеща причина за смърт вследствие на онкологично заболяване в България.
  • Симптоматиката на рака на белия дроб е нехарактерна. Затова с цел навременна диагноза трябва да се търси помощ от специалист при персистираща кашлица над 8 дни, чести и неподадаващи се на лечение респираторни състояния (бронхити, бронхопневмонии, задух и други).
  • Повечето хора с рак на белия дроб се диагностицират късно, след като заболяването им е достигнало напреднал стадий (IIIB/IV), което възпрепятства възможностите за лечение. Късната диагноза е причина за високата смъртност в Европа, като 80% от тези пациенти загиват в рамките на една година от поставяне на диагнозата.
  • Цели, които биха могли да ускорят и подобрят диагнозата, включват: намаляване на времето между консултацията в първичната помощ и началото на лечението, повишаване на осведомеността сред обществеността за разпознаване на признаците и симптомите на заболяването по-рано, както и усъвършенстване на програмите за скрининг и диагностика сред рисковите групи.
  • Преживяемостта при рак на белия дроб обаче е ясно свързана с шанса диагнозата да се постави възможно най-рано.
  • В основата на лечението на рака на белия дроб е индивидуализираното лечение - европейските препоръки за лечение на карцином на белия дроб подкрепят индивидуализираното лечение.

Рано поставената диагноза води до навременно лечение и до по-висока продължителност на живота при рак на белия дроб. В България трябва да се създаде национален раков план, а по отношение на белодробния карцином - да се въведе скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема "Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб". Тя бе проведена на финала на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.

"Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре", обърна се към участниците Константинос Папагиянис, изпълнителен директор на "MSD – България". Като компания искаме да помогнем за подобряване на информираността за белодробния рак в месеца за борба със заболяването, добави той, като подчерта, че иновациите нямат особено значение, ако не могат да достигнат до хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK