С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 фев 2014, 14:13, 2195 прочитания

Когато се събуди, класикът бе още там

Аугусто Монтеросо, "Събрани съчинения (и други разкази)", пр. Нева Мичева, ИК "Жанет-45", 2013

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Определението "класик" толкова се е изтъркало, че не можем да го използваме тъкмо когато ни трябва. А в областта на късия разказ Аугусто Монтеросо е точно такъв. Връстник на Селинджър, той дебютира заедно с десетина години по-младия Ъпдайк в края на 50-те. Дебютира именно със "Събрани съчинения (и други разкази)" (1959), която сега благодарение на преводачката Нева Мичева и издателство "Жанет-45" имаме и на български. Всъщност българският читател вече познава Монтеросо от сборника "Черната овца и още басни", излязъл през 2010 г. в същата поредица "Кратки разкази завинаги", включваща книги на Етгар Керет, Давид Албахари, Туве Янсон… (Спокойно можем да определим цялата поредица като "безкомпромисна".)

Защо напоследък късият разказ се оформя като жанр за истинските познавачи? Би могло да се очаква, че в т.нар. забързано ежедневие, в което ни остава все по-малко време за четене, тъкмо разказът ще е масовият жанр, а романът ще е екзотика за учени безделници. Само че е обратното. Навярно защото по един или друг начин романът предполага вживяване, потъване в свят, превърнал се в по-истински от реалния, докато разказът те оставя стъписан, учуден, трогнат, но все някак си отвън. Разказът предполага нещо неочаквано, което изисква тълкуване, той е като детективска задача по разкодирането на смисъл. Не случайно модерният къс разказ се движи по посока на притчата, алегорията. Разбира се, понеже писателите не искат да изглеждат банални и нравоучителни, модерните притчи стават все по-парадоксални, алогични, условни. При Керет и Албахари, наши съвременници, това личи много ясно.


Монтеросо стои далеч назад във веригата, всъщност той е един от онези, които трансформират класическия къс разказ, наследен от Чехов и Хемингуей. Роден в Хондурас, но гражданин на Гватемала, той е принуден да емигрира в Мексико през 1944 г., където живее чак до 1996 г., когато се завръща в родината си. В първата му книга трудно може да се говори за "реализъм", но все пак личат напреженията в едно разделено на елит и простолюдие кастово общество от латиноамерикански тип. Тези разделения пък са използвани за иронично проиграване на голямото противопоставяне "култура" – "варварство". Съответно в жанрово отношение някои от разказите клонят към сатирата ("Мистър Тейлър", "Слънчево затъмнение"), докато други пазят връзки с традиционното психологизирано повествование ("Първа дама", "Не искам да ви лъжа", "Концертът"). Споменатите три разказа боравят с темата за слабия творец (президентша, която си умира да рецитира пред публика, второразрядна актриса, женена за продуцент, пианистка, дъщеря на богаташ). Към тях можем да добавим разказите, посветени на писането – "Събрани съчинения" и "Леополдо (неговите произведения)", в които става дума за провалящи се писатели. Очевидно това е централната тема, обединяваща иначе доста разнородните в стилово отношение разкази. Да не си помисли обаче някой, че Монтеросо просто иронизира бездарието. Точно обратното. Артистичният провал е използван като подстъп за предаване на извечната слабост и уязвимост на човека, която нито богатството, нито властта, нито усърдието могат да тушират. Впрочем "Леополдо (неговите произведения)" е може би едно от най-силните и красиви неща, написани за писането.

Най-прочутият разказ на Монтеросо е "Динозавърът": цитиран и преподаван в часовете по творческо писане хиляди пъти, той е обявен за най-късия разказ в световната литература. Целият разказ: "Когато се събуди, динозавърът бе още там." "Динозавърът" с пределната си лапидарност обаче е по-скоро изключение в "Събрани съчинения". Повечето от разказите въпреки относително краткия си обем се разгръщат като полифонични монолози, в които разказвачът моделира изложението си в отговор на реакциите на слушателите, реални или предполагаеми. Това са разкази за слабостта да си човек, слабост, породена от присъствието на другите вътре в нас.

В по-късната си книга "Черната овца и още басни" Монтеросо търси едно по-опростено и късо, разчитащо най-вече на парадоксалния обрат повествование. Например психоаналитик гледа в гората как се срещат лъв и заек, лъвът изревава и заекът побягва. Интерпретацията на психоаналитика: "Лъвът ръмжи, жестикулира и заплашва Вселената, тласкан от страха, заекът го усеща, знае собствената си сила и се оттегля, преди да е загубил търпение и да е видял сметката на това чудато и неистово животно, което му е ясно и в края на краищата нищо не му е направило." За читателите, станали фенове на Монтеросо заради "Черната овца", текстовете в "Събрани съчинения" може да се окажат не толкова "бързи" и ефектни. Те обаче са много по-богати като амалгама от класически и модерни повествователни техники; в тях се съдържат посоки, които не са били развити от последвалия развой на жанра и затова ни стоят странно. Но подходим ли търпеливо, ще установим, че класикът още е там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Библиотека" Затваряне
Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете

Откъс от книгата на главния редактор на американското списание "Единствено дете" (изд. Colibri)

Следващото поколение блокчейн

Платформата с българско участие Aeternity разработва блокчейн инфраструктура, която да надгради bitcoin и ethereum

Умното разширяване на "Фесто"

Германската Festo изгражда развойно звено към българската си компания, в което до пет години ще работят над 200 души

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете