С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 29 май 2015, 8:30, 3219 прочитания

Хоро в унисон с дъжда

Откъс от сборника "Обаждане посред сън" на палестинския писател Махмуд ал-Римауи, за когото ще ви разкажем повече в новия Light

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сборникът е част от новата поредица "Източна сбирка"

Сборникът е част от новата поредица "Източна сбирка"

Автор: Иво Рафаилов (корица) [Издателство "Ерго"]
"Хоро в унисон с дъжда" е разказ от сборника "Обаждане посред сън" на живеещия в Йордания популярен палестински писател и дългогодишен журналист Махмуд ал-Римауи. 

В новия брой на Light ще може да научите повече за книгата, както и за живота на автора, непознат в Европа, но смятан за един от съвременните майстори на разказа в арабския свят. Неговата кариера започва в началото на 70-те и вече обхваща тринадесет сборника, а един от романите му достига до разширения списък на арабския "Букър".


Писателят посети София като гост на Пролетния базар на книгата в НДК. 

Преводът от арабски е на Хайри Хамдан. С "Обаждане посред сън" издателство "Ерго" поставя началото на поредицата си "Източна сбирка".


Дойде зимата, а заедно с нея и дъждът. Скоро облякохме тежки вълнени дрехи, затворихме плътно прозорците, до които с радост заставахме, за да наблюдаваме обилните дъждове, а нощем се завивахме с дебели одеяла, наобиколили керосиновата печка, сърбайки чай с канела, подсладено мляко и орехи. Топлехме се на парата от кипящата вода, която мама специално възвираше за целта. Междувременно си припомняхме духа на минали зими, а вътре в нас кипяха емоции, сякаш това бяха първите ни зимни преживелици.



Баба ми каза, сдържайки треперещия си глас: "Тази зима не е чак толкоз люта. Преживяла съм много по-мразовити от нея, но съм изнемощяла, вече не мога да търпя студ."

Дядо добави: "На младини ми стигаше риза и някой пуловер, а сега имам нужда да облека всичките си зимни дрехи."

Големият ми брат със своите двайсет лета отбеляза: "Обичам да вървя под дъжда."

Майка ми рече: "Усещам топлината от кухнята."

Баща ми каза: "Чувствам студа, не поради ниските температури, а защото ми се налага да харча много пари за отопление през зимата. Вие също така ядете повече през този сезон."

Голямата ми сестра, на двайсет и една години, рече: "Обичам зимата, защото е сезонът на кестените."

Другият ми брат, на шестнадесет, отвърна: "За мен няма разлика между зимата и лятото."

Другата ми сестра, две години по-малка от него, каза: "Зимата не е хубава без сняг."

Тогава баба ми изненадващо допълни: "Не искам да умра през зимата и гробът да се напълни с вода."

Дядо ми подигравателно й отвърна: "Аз пък не искам да умра през горещото лято."

Майка ми каза: "Обичам да слушам ромоленето на дъжда."

Големият ми брат възкликна: "Обичам калта след дъжд, обичам да се къпя с дрехите под дъждовната вода."

Голямата ми сестра промърмори: "Обичам топлата вода през зимата."

Средният ми брат каза: "Обичам зимната ваканция."

Малката ми сестра произнесе доволно: "Обичам да чета романтични книги и да гледам как майките плетат пуловери до зиданите печки."

Накрая попитаха мен, най-малкия член на семейството: "А ти защо не споделяш? Глътна си езика ли?". Последното го изрече средният ми брат.

Всичко, казано дотук, бе вярно, но исках да чуя още и още. Всички те бяха по-големи от мен и разбираха нещата по-добре, но замълчаха, поискаха от мен, който бях на седем години, да говоря.

Казах тихо, но ме чуваха: "Като мама и аз обичам ромоленето на дъжда, което прилича на музика, на хоро и аз се наслаждавам. Сега е нощ и вали. Не чувате ли дъжда?"

Те поклатиха глави, съгласни с мене, изричайки: "Чуваме, чуваме!".

Погледнаха ме възторжено, сякаш не бяха доловили малко по-рано същите думи от устата на майка ми.

Средният ми брат демонстративно заяви: "Пък ти не знаеш да играеш хоро!". Отговорих: "Напротив, знам."

Тогава станах и заиграх хоро сред техните възклицания и аплодисменти. Обясних им също, че не могат да чуят как тропам с крака, защото съм босоног, човек вкъщи не ходи с обувки.

Помня, че тогава започнаха да напрягат слух, за да чуят ромона на дъжда, с благоговение и в захлас, сякаш изпълняваха краткотраен, мълчалив молитвен ритуал, избягвайки да говорят повече, докато силният дъжд в нощта на Йерихон ме пренесе към царството на съня.

* * *

Времето изтече бързо, сякаш беше окъсняло. Идваха зима след зима. Малко по малко изгубих дядо си, баба си, майка си, баща си, голямата си сестра. Починаха в различни сезони, не само зиме.

Напуснах родната земя, а войниците на Теодор Херцел с щикове залостиха портите на моя дом... И все още чувам онова изречение да се повтаря в ушите ми, да събужда силно вълнение. Все още усещам вкуса му в устата си, все едно току-що съм го изрекъл: "Мога да играя хоро."

Мина много време и ето, суетата на телевизионните сериали събира децата у дома и надделява над трополенето на дъжда.

Ето, децата се радват на обилните дъждове по време на вечерния филм.

Времето изтече бързо, не успях да стана музикант, въпреки дългите години, през които бях обайван от благозвучния дъждовен ромон. През повечето време съм разсеян, сърцето ми е разколебано между миналото и бъдното.

Ето, безсънието ме обладава, без значение дали е сухо или дъждовно.

Ето ме с тоягата на спомена, гоня в тъмнината стадото на словата, което се пръсва и отдалечава от мене, губя си тоягата, но към мен полека приближава далечният тропот на мъжкото хоро и спокойно ме пренася в покоите на съня.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дисидентът: Вацлав Хавел Дисидентът: Вацлав Хавел

Откъс от биографията на чешкия президент и дисидент

19 апр 2019, 1426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Библиотека" Затваряне
В перспектива

Откъс от "Седем добри години", най-новата книга на израелския писател Етгар Керет

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10