Хоро в унисон с дъжда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хоро в унисон с дъжда

Сборникът е част от новата поредица "Източна сбирка"

Хоро в унисон с дъжда

Откъс от сборника "Обаждане посред сън" на палестинския писател Махмуд ал-Римауи, за когото ще ви разкажем повече в новия Light

3370 прочитания

Сборникът е част от новата поредица "Източна сбирка"

© Иво Рафаилов (корица)


"Хоро в унисон с дъжда" е разказ от сборника "Обаждане посред сън" на живеещия в Йордания популярен палестински писател и дългогодишен журналист Махмуд ал-Римауи. 

В новия брой на Light ще може да научите повече за книгата, както и за живота на автора, непознат в Европа, но смятан за един от съвременните майстори на разказа в арабския свят. Неговата кариера започва в началото на 70-те и вече обхваща тринадесет сборника, а един от романите му достига до разширения списък на арабския "Букър".

Писателят посети София като гост на Пролетния базар на книгата в НДК. 

Преводът от арабски е на Хайри Хамдан. С "Обаждане посред сън" издателство "Ерго" поставя началото на поредицата си "Източна сбирка".

Дойде зимата, а заедно с нея и дъждът. Скоро облякохме тежки вълнени дрехи, затворихме плътно прозорците, до които с радост заставахме, за да наблюдаваме обилните дъждове, а нощем се завивахме с дебели одеяла, наобиколили керосиновата печка, сърбайки чай с канела, подсладено мляко и орехи. Топлехме се на парата от кипящата вода, която мама специално възвираше за целта. Междувременно си припомняхме духа на минали зими, а вътре в нас кипяха емоции, сякаш това бяха първите ни зимни преживелици.

Баба ми каза, сдържайки треперещия си глас: "Тази зима не е чак толкоз люта. Преживяла съм много по-мразовити от нея, но съм изнемощяла, вече не мога да търпя студ."

Дядо добави: "На младини ми стигаше риза и някой пуловер, а сега имам нужда да облека всичките си зимни дрехи."

Големият ми брат със своите двайсет лета отбеляза: "Обичам да вървя под дъжда."

Майка ми рече: "Усещам топлината от кухнята."

Баща ми каза: "Чувствам студа, не поради ниските температури, а защото ми се налага да харча много пари за отопление през зимата. Вие също така ядете повече през този сезон."

Голямата ми сестра, на двайсет и една години, рече: "Обичам зимата, защото е сезонът на кестените."

Другият ми брат, на шестнадесет, отвърна: "За мен няма разлика между зимата и лятото."

Другата ми сестра, две години по-малка от него, каза: "Зимата не е хубава без сняг."

Тогава баба ми изненадващо допълни: "Не искам да умра през зимата и гробът да се напълни с вода."

Дядо ми подигравателно й отвърна: "Аз пък не искам да умра през горещото лято."

Майка ми каза: "Обичам да слушам ромоленето на дъжда."

Големият ми брат възкликна: "Обичам калта след дъжд, обичам да се къпя с дрехите под дъждовната вода."

Голямата ми сестра промърмори: "Обичам топлата вода през зимата."

Средният ми брат каза: "Обичам зимната ваканция."

Малката ми сестра произнесе доволно: "Обичам да чета романтични книги и да гледам как майките плетат пуловери до зиданите печки."

Накрая попитаха мен, най-малкия член на семейството: "А ти защо не споделяш? Глътна си езика ли?". Последното го изрече средният ми брат.

Всичко, казано дотук, бе вярно, но исках да чуя още и още. Всички те бяха по-големи от мен и разбираха нещата по-добре, но замълчаха, поискаха от мен, който бях на седем години, да говоря.

Казах тихо, но ме чуваха: "Като мама и аз обичам ромоленето на дъжда, което прилича на музика, на хоро и аз се наслаждавам. Сега е нощ и вали. Не чувате ли дъжда?"

Те поклатиха глави, съгласни с мене, изричайки: "Чуваме, чуваме!".

Погледнаха ме възторжено, сякаш не бяха доловили малко по-рано същите думи от устата на майка ми.

Средният ми брат демонстративно заяви: "Пък ти не знаеш да играеш хоро!". Отговорих: "Напротив, знам."

Тогава станах и заиграх хоро сред техните възклицания и аплодисменти. Обясних им също, че не могат да чуят как тропам с крака, защото съм босоног, човек вкъщи не ходи с обувки.

Помня, че тогава започнаха да напрягат слух, за да чуят ромона на дъжда, с благоговение и в захлас, сякаш изпълняваха краткотраен, мълчалив молитвен ритуал, избягвайки да говорят повече, докато силният дъжд в нощта на Йерихон ме пренесе към царството на съня.

* * *

Времето изтече бързо, сякаш беше окъсняло. Идваха зима след зима. Малко по малко изгубих дядо си, баба си, майка си, баща си, голямата си сестра. Починаха в различни сезони, не само зиме.

Напуснах родната земя, а войниците на Теодор Херцел с щикове залостиха портите на моя дом... И все още чувам онова изречение да се повтаря в ушите ми, да събужда силно вълнение. Все още усещам вкуса му в устата си, все едно току-що съм го изрекъл: "Мога да играя хоро."

Мина много време и ето, суетата на телевизионните сериали събира децата у дома и надделява над трополенето на дъжда.

Ето, децата се радват на обилните дъждове по време на вечерния филм.

Времето изтече бързо, не успях да стана музикант, въпреки дългите години, през които бях обайван от благозвучния дъждовен ромон. През повечето време съм разсеян, сърцето ми е разколебано между миналото и бъдното.

Ето, безсънието ме обладава, без значение дали е сухо или дъждовно.

Ето ме с тоягата на спомена, гоня в тъмнината стадото на словата, което се пръсва и отдалечава от мене, губя си тоягата, но към мен полека приближава далечният тропот на мъжкото хоро и спокойно ме пренася в покоите на съня.

"Хоро в унисон с дъжда" е разказ от сборника "Обаждане посред сън" на живеещия в Йордания популярен палестински писател и дългогодишен журналист Махмуд ал-Римауи. 

В новия брой на Light ще може да научите повече за книгата, както и за живота на автора, непознат в Европа, но смятан за един от съвременните майстори на разказа в арабския свят. Неговата кариера започва в началото на 70-те и вече обхваща тринадесет сборника, а един от романите му достига до разширения списък на арабския "Букър".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    romolus avatar :-|
    Додо

    Добър разказ. Не мога да кажа, че е нещо велико, но е добър. Може би заради езикът, не зная, но ми допада.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK