В перспектива
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В перспектива

Корицата на "Седем добри години". Етгар Керет ще представи книгата този четвъртък в София.

В перспектива

Откъс от "Седем добри години", най-новата книга на израелския писател Етгар Керет

3277 прочитания

Корицата на "Седем добри години". Етгар Керет ще представи книгата този четвъртък в София.

© Жанет 45


Израелският писател, сценарист и режисьор Етгар Керет е добре познат с кратките си разкази, в които може да се случи буквално всичко. New York Times ги сравнява със "стари пънк рок плочи: бързи, забавни и привличащи обожанието на отбрана аудитория".

"Седем добри години" отваря нова страница в творчеството му – това е първата творба, в която страни от художествената литература и се насочва към есеистиката и мемоарите. Книгата обхваща мислите му в периода между раждането на сина му през 2005 г. и смъртта на баща му през 2012 г.

"Седем добри години" е преведена от Милена Варзановцева. Изданието е част от поредицата "Кратки разкази завинаги", водена от Нева Мичева, която подбра настоящия откъс. Автор на корицата е Люба Халева.

Това е поредната книга на българския пазар от многократно гостувалия в страната белетрист. Под знака на "Жанет 45" са излизали още сборниците с кратки разкази "Изведнъж на вратата се чука", "Асамтой", "Момичето на хладилника" и "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог". 

Етгар Керет ще представи "Седем добри години" този четвъртък (16 юли) в "Студио 5" в НДК.  

В перспектива

Капитанът с приятния глас се извинява по високоговорителя. Трябваше да излетим преди два часа, а не сме мръднали. "Техническият екип не можа да установи какъв е проблемът, поради което молим всички пътници да напуснат самолета. Ще ви държим в течение."

Мършавият ми съсед се обажда:

- Заради мен е. Аз бях. Като се качихме, разговарях с жена ми по мобилния, помниш ли? Тя каза, че отива на плаж с дъщеря ни и бебето. А аз седя тук със закопчан колан и в главата ми е само: "За какъв дявол съм тръгнал за Италия? Вместо да прекарам съботата с жена ми и малките, сега ще летя шест часа с прекачване заради някаква си едночасова среща, за която шефът твърди, че е важна? Дано се развали тоя самолет." Честно, точно това си помислих: "Дано се развали", и виж какво стана.

Докато се изнасяме към терминала, едра жена с рокля на цветя, която влачи куфар с големината на ковчег, се доближава до мършавия тип и го пита откъде сме.

- Какво значение има откъде? – намига ми той. – По-важното е закъде-то.

След няколко часа, когато се качвам на претъпкания малък самолет, който ще ме закара в Рим на път за Сицилия, и минавам по пътеката между седалките, забелязвам, че мършавия го няма. После през целия полет си го представям как строи пясъчни замъци със жена си и децата на телавивския плаж и му завиждам.

Аз също имам жена и дете, които ме чакат в Тел Авив. И за мен това пътуване беше много неудобно от самото си начало и с всяка минутка закъснение става все по-нежелано, но в събота вечерта се очаква да участвам в едно събитие в рамките на малкия литературен фестивал на град Таормина. Приех поканата, понеже реших, че ще мога да взема и семейството си, но преди няколко седмици жена ми се сети, че е поела работен ангажимент отпреди това, а аз вече нямаше как да се откажа. Сведох до два дни гостуването си в Сицилия, първоначално планирано за седмица, а сега излиза, че заради свръхестествените способности на мършавия тип, който искаше да си играе в пясъка със своите хлапета, половината от това време ще пропилея по летищата.

Поради закъснението изпускам полета си от Рим за Катания. Когато най-сетне стигам на острова, ми предстои дълго пътуване по земя до Таормина и до хотела си се добирам чак по тъмно. Мустакат рецепционист ми подава ключа от стаята. На диванчето във фоайето спи сладко момченце на около седем години, което е одрало кожата на рецепциониста, като изключим мустака. Просвам се на леглото с дрехите и заспивам.

Нощта преминава като дълъг непрогледен миг без сънища, но сутринта оправя всичко. Отварям прозореца и се озовавам в някакво видение: пред мен се открива разкошен пейзаж с море и каменни къщи. Една дълга разходка и няколко разговора на развален английски, придружени от много ентусиазирано махане с ръце, подсилват нереалното ми усещане за мястото. Средиземно море ми е безкрайно познато – то е същото, което се е ширнало на пет минути пеша от дома ми в Тел Авив. Виж такова спокойствие, каквото излъчват хората тук, не съм срещал никога преди. Същото море, но без плашещия, черен екзистенциален облак, който съм свикнал да тежи над него. Може би точно това е имал предвид Шимон Перес в невинните дни, когато говореше за "новия Близък изток".

 

Етгар Керет за "Седем добри години" пред Light: "Не искам тя да се издава в Израел. Подобно е усещането, когато можеш да споделиш нещо много лично с напълно непознат човек, но ти е неудобно да го направиш пред съседа си. Почувствах, че не искам да срещам на улицата хора, които знаят за абортите на жена ми или болестите на баща ми."

Това е първото издание на литературния фестивал в Таормина и както гледам, си има всичко – изключително мили организатори, блажена атмосфера – като изключим публика по събитията. Но мога ли да съдя местните хора? Юли месец в сърцето на рая – кой не би предпочел да прекара деня си на един от най-красивите плажове в света, вместо да седне в пълния с комари парк и да слуша някакъв рошав писател, който му мъти главата на английски със странен акцент?

От друга страна, в безметежна Таормина дори оскъдната публика не се брои за провал. Започвам да си мисля, че тези приятни хора, които говорят на своя прелестен, мелодичен италиански и живеят в подобни смайващи околности, биха посрещнали с разбираща усмивка дори и циреи и чума. След събитието един любезен преводач посочва към тъмното море и ми казва, че денем оттук се различава материкът.

- Видяхте ли онези светлинки? – пита ме той и сочи няколко мигащи точки. – Реджо Калабрия, най-южният град в Италия.

Когато бях малък, нашите ме приспиваха с приказки. През Втората световна война приказките, с които ги приспивали техните родители, не се четели от книги, защото книги нямало, та бабите и дядовците ми си ги измисляли. Когато нашите на свой ред станали родители, продължили тази традиция и аз от много ранна възраст изпитвах голяма гордост, защото приказките, които слушах всяка вечер, не можеха да се купят в никой магазин, те си бяха само мои. Мамините истории бяха най-често за джуджета и феи, а татковите – за периода, през който живял в Южна Италия, между 1946 и 1948 година.

Неговите съратници от "Иргун" * му били заръчали да им купи оръжие и след като поразпитал наоколо и направил връзка с когото трябва, баща ми се озовал в най-южната точка на Италия, от която се вижда сицилианският бряг – Реджо Калабрия. Там установил контакт с местната мафия и в крайна сметка успял да ги убеди да му продадат пушки за борбата на "Иргун" срещу англичаните. Тъй като нямал пари за наем, мафията му предложила безплатно жилище в един от своите публични домове и дните там се оказали най-хубавите в живота му до момента. Персонажите в приказките на баща ми винаги бяха пияници и проститутки и като дете аз много ги обичах. Без дори да знам какво е пияница или проститутка, усещах магията, защото приказките на татко бяха изпълнени с вълшебство и състрадание.

И ето ме сега, четиридесет години по-късно, на крачка от света на татковите приказки. Опитвам се да си представя как деветнайсетгодишният ми баща е дошъл след войната в това място, което въпреки грижите и несгодите си излъчва такъв мир и спокойствие. Лесно ми е да си представя как е възприел новите си познати от подземния свят на фона на ужасите и жестокостта, на които е станал свидетел през войната - весели, радушни. Той си върви по улицата, усмихнати лица му желаят хубав ден на звънлив италиански и за пръв път през живота си на млад мъж той не трябва да се страхува и да крие факта, че е евреин.

Опитвам се да си спомня историите, с които татко ме е приспивал преди толкова години, и осъзнавам, че целта им, освен да ме залисат със своите сюжети, е била и да ми покажат нещо полезно. Нещо за почти отчаяната човешка нужда да откриваш доброто в най-невероятни места; за желанието – без да разкрасяваш действителността – да не спираш да търсиш ракурси, които ще поставят грозното в по-ласкава светлина и ще озарят с обич и човещина всяка бръчица и брадавица по страховитото му лице. И точно тук, в Сицилия, шейсет и три години след отпътуването на баща ми, застанал срещу няколкото реда приковани в мен погледи и многото празни пластмасови столове, внезапно усещам, че тази мисия е по-възможна от всякога.

 * "Иргун" (1931 – 1948) е нелегалната въоръжена организация на евреите ционисти, действала на територията на намиращата се под британско управление Палестина до основаването на съвременен Израел - бел. пр.

Израелският писател, сценарист и режисьор Етгар Керет е добре познат с кратките си разкази, в които може да се случи буквално всичко. New York Times ги сравнява със "стари пънк рок плочи: бързи, забавни и привличащи обожанието на отбрана аудитория".

"Седем добри години" отваря нова страница в творчеството му – това е първата творба, в която страни от художествената литература и се насочва към есеистиката и мемоарите. Книгата обхваща мислите му в периода между раждането на сина му през 2005 г. и смъртта на баща му през 2012 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK