С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 2 мар 2016, 16:18, 4605 прочитания

Мръсни приказки

Йордан Славейков, "Последна стъпка", ИК "Жанет 45", С., 2015 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С дебютния си роман Йордан Славейков сваля умилителните ковьорчета от провинциалния български дом, за да се видят петната от кръв и безнадеждност под тях. Това не е първият път, в който най-новата ни литература представя едно брутално съществуване, в което насилие и безчувственост мачкат и смилат човешкия живот. Досега обаче "мръсните приказки" са се разгръщали по правило на сцената на големия град. "Последна стъпка" преобръща оформения в прозата от последните поне четиридесет години образ на селото/малкия град като идилично място, в което няма събития, но и нищо страшно не може да ти се случи. Е, този път се случва – две групови изнасилвания, един път на момиче, един път на момче, хомосексуално блудство с дете от деца, едно умишлено и едно непредумишлено убийство, рутинни и не съвсем рутинни побои… Носталгичните мрежи, които хвърляме към провинциалното си минало в търсене на скъпи спомени, се продънват под тежестта на люспести чудовища.
 
Това е роман за тъмните места в историята на едно семейство, разказана през редуващите се гласове на майката, бащата, малкия и големия брат и тяхната сестра. Времето – късен соц с милиционери и ТВУ-та и малко демокрация, т.е. възможност за престъпно забогатяване. Личи си опитът на Йордан Славейков като режисьор и актьор. Редуването на гласовете е прецизно режисирано, за да изникнат постепенно тайните на едно минало, където е важно не само какво се  е случило, но и кой какво всъщност знае за случилото се. Отделните "партии" в романа са изиграни убедително, речта на героите е не само разказ, но и жестикулация, усеща се един ускоряващ се ритъм, обединяващ отделните истории в цялостен емоционален ефект, осъществен върху читателя. Единственият проблем е езиковата неотграниченост на отделните гласове; героите говорят по много сходен маниер, и то не защото идват от една и съща среда, а защото гласовете им са по идентичен начин литературно обработени – най-вече чрез разбиване и скъсяване на изреченията. Въздействието на романа обаче е достатъчно силно, за да потисне литературните несъвършенства. "Последна стъпка" те всмуква като блато – макар че не на всеки читател това ще хареса.
 
Скритият център на романа е въпросът за природата на Злото. Сюжетът е изграден върху един повтарящ се модел – надежда за близост и любов, която разказвачът оставя да покълне пред очите ни, само за да бъде брутално смачкана от жестокостта на другия, на онзи, в когото е била надеждата. Най-шокиращото е лекотата, с която човешките същества в романа си причиняват болка. Понякога насилието идва от хора, които са съвсем бегло скицирани и техните мотиви изглеждат напълно затъмнени, извън обсега на знание на разказвача. Друг път обаче злото идва от близък, от добре познат – и точно то е най-страшното. При това в решаващи ситуации жестокостта идва от юноши, почти деца. Или пък от бащи. Безпричинното зло, проявявано от "света", се оказва всъщност ехо, отражение и усилване на жестокостта, невинно упражнявана вътре в семейството.
В най-силните си места "Последна стъпка" отива отвъд стереотипните представи за добро и зло. Слизането в пластовете на оголеното от конвенции телесно трептящо съществуване е осъществено най-вече във връзка с хомосексуалната тема в романа. Именно в тези места той звучи най-силно и автентично. Тук не става дума за мода и евтина скандалност. "Последна стъпка" е роман за невъзможността на емоционалната връзка между хората. И, търсейки път за преодоляването на тази невъзможност, достига до неща, които не всеки би могъл да понесе.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Библиотека" Затваряне
Как се пише любовно писмо?

Откъс от "Странност на ума" на Орхан Памук

Обиколката на Помпео в Централна Европа: Газ, Huawei и демокрация

САЩ дават заявка за завръщане в региона. Спорно е какви резултати ще има новата политика на ангажиране

Пионерът в събирането на дългове

Райна Миткова-Тодорова, управляващ директор на "ЕОС Матрикс", пред "Капитал"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете