С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 мар 2016, 9:39, 3849 прочитания

Как се пише любовно писмо?

Откъс от "Странност на ума" на Орхан Памук

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Как се пише любовно писмо?" е глава от книгата "Странност на ума", деветия роман на турския писател и Нобелов лауреат Орхан Памук.

Сюжетът, който се развива около несигурния живот на продавач на боза в Истанбул, обхваща четири десетилетия, а чрез преживяванията на героя Памук изследва и променящата се атмосфера на града.

"Странност на ума", писан от автора в продължение на шест години, излиза на български от издателство "Еднорог" и с превод на Розия Самуилова.

Написването на първото писмо до Раиха отне сума ти време. През февруари 1979 година, когато започна писането на писмото, в Нишанташъ на улицата бе застрелян известният писател Джелял Салик, който имаше своя колонка във вестник "Миллиет", а докато иранският шах напускаше страната си, в Техеран пристигна със самолет аятолах Хомейни. Невръстните миячи на съдове от Мардин, които бяха изтъкнали своите предположения за тези събития още преди да са се случили, сега, набрали кураж от собствената си прозорливост, се включваха в нощните разговори между Мевлют и Ферхад и подхвърляха идеи по темата на писмото.


Всъщност безкрайният оптимизъм на Мевлют създаваше възможност за обмяна на идеи с всекиго. Когато се подиграваха с любовта му, не се засягаше, усмихваше се. Вметнати реплики от рода на "Купи ѝ като подарък захаросана ябълка" или "Кажи ѝ, че работиш в хранителната индустрия, а не че си сервитьор", или "Напиши ѝ, че чичо ти си е присвоил вашия парцел" не ставаха причина Мевлют да се обезсърчава, усмихваше се искрено, след което продължаваше сериозно да разисква по темата.


След обсъжданията, продължили с месеци, решиха, че писмата би трябвало да се основават на онова, което Мевлют знае за Раиха, а не на фантазиите му за жените. И тъй като единственото, което Мевлют знаеше за Раиха, бяха очите ѝ, най-логично беше в писмата да се разработи тази тема.

Една вечер Мевлют каза: "Докато вечер вървя по тъмните улици, внезапно пред себе си виждам тези очи." "Твоите очи" – бе допълнил в черновата Ферхад, който много хареса това изречение на Мевлют. Впрочем, тъй като нататък смяташе да си спомня как, обикаляйки вечерните улици, продава боза, Ферхад спомена, че това не е необходимо да го пише, Мевлют обаче изобщо не го чу. Защото все някой ден Раиха щеше да узнае, че Мевлют е бозаджия.

След безкрайни колебания Ферхад записа като второ изречение "Чародейните стрели, излетели от очите, ти се забиха в сърцето ми и ме превърнаха в пленник." "Чародейните" беше малко книжна дума, но едно от момчетата от Мардин каза: "В нашия край използват тая дума" и така я легализира. Решението за двете горни изречения бе отнело две седмици. Вечер, докато продаваше боза, Мевлют си ги повтаряше и ги наизустяваше, вече изпитваше нетърпение, докато обмисляше какво да е третото изречение.



"Превърнах се в пленник, след като твоите погледи натъжиха сърцето ми, не мога да мисля за друго, освен за теб." Изречение, което Ферхад и Мевлют възприеха начаса, защото срещата очи в очи обясняваше защо Раиха бе превърнала в пленник Мевлют.

Вечерта, в която записаха това трето изречение, по-спокойното и ведро момче от миячите на съдове от Мардин попита:
– Бате, ама ти наистина ли по цял ден мислиш за това момиче? – и като видя, че Мевлют остана безмълвен, доизясни въпроса си, сякаш му се извиняваше. – В края на краищата, какво толкова да мислиш за момиче, което си зърнал само за миг?
Нали затова пишем, тъпак такъв! – изригна Ферхад, защитавайки Мевлют с излишен гняв. – Мисли за очите ѝ, това е...
– Не, бате, неправилно ме разбра, батко ми Мевлют си има право на своята любов, уважавам го. Само че, прощавай, ако човек познава момичето, и затова подхвърлих тази идея, човек има възможност да се влюби още повече.
Тоест как? – попита Ферхад.
– Имам приятел от Мардин, работи горе във фармацевтичната фабрика на Еджзаджъбашъ. Всеки ден се среща с едно момиче на неговата възраст в опаковъчния цех. Момичето, както и всички останали момичета от цеха носи синя престилка. Нашият мардинец хем работи по осем часа на ден с момичето и стоят един срещу друг, хем разговарят по необходимост. Отначало нашият изпитвал някакви странни чувства, разбутала му се химията и отишъл в лечебницата. Тоест, в началото дори не подозирал, че е влюбен в момичето. Дори не го приел. Понеже момичето си нямало нищо хубаво, нито очи, нито каквото и да било. Обаче безнадеждно се влюбил в него, понеже се срещали всеки ден и станали приятели. Възможно ли е?
И какво се случи после? – попита Мевлют.
– Дадоха момичето на друг. Приятелят ми се върна в Мардин и се самоуби.

За миг Мевлют се стресна – ами ако го сполети същата участ? Какво ли е било намерението на Раиха, с която се погледнаха очи в очи? През вечерите, когато не пиеше ракия, Мевлют си обясняваше случайната страна на срещата с реалността. Усетеше ли обаче дълбината на любовта, си казваше, че такова възвишено чувство би било възможно единствено по желание на Великия Аллах. Ферхад пък настояваше Мевлют да каже, че в мимолетния поглед е имало нещо, подсказващо намерението на Раиха. И така се роди следващото изречение: "Помислих си, че ако намерението ти не е било жестоко, с твоя многозначителен поглед не би успяла да откраднеш сърцето ми като завардил пътя обирджия."

Щеше да е по-лесно, ако в средата на изречението се обърнеше към Раиха на "ти", но още не бяха решили как от самото начало на писмото Мевлют да се обръща към нея.

Една вечер Ферхад се прибра с книгата "Най-прекрасните любовни писма. Образци". Зачете на висок глас, за да може Мевлют да възприеме сериозно избраните обръщения от книгата, ала той всеки път му се противопоставяше. Нямаше да се обърне към Раиха с "госпожице". Също толкова странно звучаха и обръщенията "Скъпа госпожице" или "Малка госпожице". (Съвсем на място беше единствено думата "малка".) На Мевлют му изглеждаха непочтителни и неща като "Любима моя", "Прекрасна моя", "Приятелко моя", "Ангел мой", "Единствена моя". (Книгата беше пълна с предупреждения как да не изглеждат непочтителни първите писма.)

Същата вечер Мевлют взе книгата от Ферхад и най-съсредоточено я прочете. Боеше се да не би да бъде разбран неправилно, ако му харесат въвеждащи думи като "със сладостен поглед", "с дяволит поглед", "със загадъчен поглед". Чак подир седмици, когато записаха деветнайсетото изречение и приключваха писмото, решиха да използват в обръщението "...мое момиче с премрежения поглед".
Забелязвайки, че книгата, която е донесъл, вдъхновява Мевлют, Ферхад затърси и други подобни.

Обиколи прашните книжни складове на старите книгоиздатели от Бабъали, изпращащи към провинцията четива на предпочитани теми като народна поезия, героични истории, ислямът и сексът, какво трябва да правим през първата брачна нощ, "Лейля и Маджнун", тълкувания на ислямските сънища, откри още шест наръчника как се пишат любовни писма и ги занесе на приятеля си.

Мевлют се унесе в разглеждането на рисунките върху твърдите корици на старите книги, в позите, подобни на онези от американските филми, в жените със сини очи, кестеняви коси, снежно бяла кожа и оцветени в червено нокти и устни, внимателно разрязваше с нож за хранене приятно миришещите пожълтели страници и ако успееше да остане сам в подходящото време, тоест сутрин преди продажбите на кисело мляко или вечер след като продадеше бозата, грижливо изчиташе образците за писма, както и писателските съвети към влюбените.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дисидентът: Вацлав Хавел Дисидентът: Вацлав Хавел

Откъс от биографията на чешкия президент и дисидент

19 апр 2019, 1440 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Библиотека" Затваряне
Щъркелите и планината

Откъс от дебютния роман на Мирослав Пенков

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10