Дивашка жътва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дивашка жътва

Дивашка жътва

Откъс от книгата на Карл Хофман

7082 прочитания

"Дивашка жътва" хвърля светлина върху мистериозния живот на Майкъл Рокфелер, изчезнал през 1961 г. по време на експедиция край бреговете на Югозападна Нова Гвинея. Автор е американският журналист и писател Карл Хофман, пишещ в National Geographic Travel и National Geographic Adventure, Wired, Smithsonian. Той тръгва по стъпките на 23-годишния Рокфелер, събирал експонати за Музея на примитивното изкуство в Ню Йорк. Следи от тялото му не са открити, а официалната причина за смъртта му е удавяне. Според други версии той е убит от местното племе асмати, в чиято култура попада ритуалният канибализъм.

Книгата излиза по-късно този месец и e дебютно заглавие за новото издателство "Ерове", което ще бъде фокусирано върху културната антропология и научно-популярната литература. Основна концепция на екипа зад него е да развие култура към познаване на другия и по-лесното разбиране на другостта. По-късно тази година се очакват две етнографски изследвания на Маргарет Мийд (1901 - 1978) за Самоа и Нова Гвинея. Книгите ще бъдат отпечатани на български кирилски шрифт.

Преводач от английски е живеещият в Берлин Йордан Тодоров, познат повече с работата си като документален режисьор по филми като "Бетонни фараони"" (2010) и "Татко снима мръсни филми" (2011). Оформлението е на Костадин Кокаланов, а по следващата книга ще работи Аспарух Петров от "Компот колектив"

Февруари 2012 г.

Прехвърлихме гребена на една вълна и деветметровата лодка от фибростъкло с плясък се заби под нея. Докато водите на Арафурско море се разбиваха над мен, се чудех дали това е начинът, по който Майкъл Рокфелер е умрял. Талазите бяха къси и стръмни, а мисълта ми препускаше и си представях Майкъл като жертва на свещения асматски ритуал за убиване и нарязване на месото, описан детайлно в "Америкън антрополъджист"1 през 1959 г. Ако бяха убили Майкъл, бяха го сторили точно по този начин.

Бях дошъл тук да разбера именно дали го бяха убили. За щастие вълните ме върнаха обратно в реалността. Посрещахме ги напречно, Вилем даваше газ срещу издигащите се талази, преди да се разбият, после намаляваше скоростта, за да смекчи сблъсъка на слизане от другата страна. Той беше закърмен с тези води и знаеше какво прави, но лодката започваше да става неудържима. Тъкмо се развиделяваше. В Асмат2 човек пътува с приливите, а ние бяхме напуснали село Ач в 3.30 сутринта. Луната беше огромна, пълна и толкова ярка, че беше като мъждукащо слънце в мрака, което караше дърветата да хвърлят сенки и оцветяваше в сребристо вълните от движението на лодката. Южният кръст3 беше точно над нас, ярък като гирлянда от коледни светлини. Малки прилепи се стрелкаха напред-назад над лодката. Сега обаче водата ни тласкаше към откритото море и преливаше през перилата, а красотата на нощта беше отстъпила пред ужаса. Изпълзях напред, бръкнах под пластмасовото покривало, разрових се слепешком за раницата си, намерих я, открих и затворения плик със сателитния телефон, пуснах го в джоба си и ме заля поредната вълна.

Не исках да вземам телефон, но в последната минута си помислих колко глупаво ще е да умра поради липсата му. Ако Майкъл Рокфелер е имал радиостанция, когато лодката му се е обърнала през 1961 г., той въобще нямаше да изчезне. Толкова е просто.

Пресичахме устието на река Беч край югозападния бряг на Нова Гвинея. Тук, на север от Австралия, Арафурско море се разстила на стотици километри и накрая стига до блатата на индонезийска Папуа. Трудно е да се разбере къде свършва водата и къде започва сушата. С цвят на блед опал, Арафурско море е натежало от тиня, носена от хиляди кафяви реки, които се спускат от величествените планини на Централна Нова Гвинея – нащърбени, стръмни зъбци, които достигат до почти 5000 метра височина. Върховете улавят тежките, напоени с влага тропически облаци и всяко поточе се влива във второ и в трето, те растат все по-големи и по-големи, преплитат се и се извиват, докато земята се изравни, а това става бързо, внезапно и в продължение на стотици километри до морето няма нито един хълм, скала и дори камъче.

Арафурско море е океан с приливи, високи четири метра и половина, грандиозни размествания на водни маси, невидима издатина, която всеки ден пропада в това равно тресавище. Морето залива земята, а тя се превръща в призрачен свят на вода и дървета, през който можете да плавате с кану, сякаш се носите сред хидропонна градина4. Мангрова растителност с преплетени мъхнати корени е разперила увивните си крайници с епифити5. Групи бамбук се извисяват високо и плътно в зелени снопове. Листата на палми нипа, които изглеждат праисторически, са дълги над девет метра и шумолят на лекия вятър, корените им са усукани, черни и изпъкнали. Внушителни твърди дървета се издигат от водата, кафява като чаша силен чай. Когато приливът се оттегли, оставя след себе си големи ивици лъщяща кал, която е толкова рядка, че ако стъпите в нея, потъвате до колене. Усещаш я мека като нежен сатен. Но на допир е студена. Оживена е с криволичещи риби скачач6 и малки жълти раци колкото нокът.

От височината на самолета не виждаш друго освен равен, непроницаем зелен килим, насечен от взаимосвързаните вени на кафявата вода, които подобно на змии се провират във всички посоки. Погледната от лодка или от речните брегове, земята е толкова плоска, че небето отгоре винаги е огромно, променливо, изпълнено със слоеве и форми, кръпки от синьо, смесено с гневни светлосиви облаци. Поройни завеси дъжд падат от небето, толкова много вода на такива големи капки, удрящи се с такава сила, че не е за вярване, че въздухът може да понесе всичко това. Често слънцето грее и в същото време вали. Горещо е. Влажно. Понякога светлината мъжделее. Спокойно е, със звука от шумолящи листа и стичаща се вода, пляскането на скачаща риба, писъка на какаду или потапянето на гребло. През нощта звездите са ясно очертани и ярки, а Млечният път отгоре е толкова вихрено бял и плътен като пудинг от тапиока7. И дори през тези съвършено ясни нощи безмълвни светкавици проблясват на хоризонта, сякаш някъде там се случват големи неща, но просто не и тук. Арафурско море е пълноводно, голямо. Понякога е равно и спокойно и почти синьо, а понякога е развилняло се и гневно, постоянният горещ вятър го тласка обратно на течението на речните устия, широки пет километра, и това създава вихрена турбуленция. Усещането е за нещо изначално. Библейско. Отдалечено от всичко.

По свой собствен начин Асмат е съвършено място. Всичко, от което може да имате нужда, е тук. Той е петриева паничка8, изобилстваща от скариди, раци, риба, миди и охлюви. Почти петметрови крокодили дебнат край бреговете на реките му и гарвановочерни игуани се препичат върху изкоренените дървета. В джунглата има диви прасета, космати, подобни на опосуми кускуси9 и казуари с вид на щраус. И сагови палми, чиято сърцевина може да бъде счукана на бяло, ядливо нишесте и която приютява ларвите на бръмбара голям сечко, като двете са основни източници на хранителни вещества. Реките са плавателни магистрали. Има и ята от ярки червено-зелени папагали. Птици носорог10 с 13-сантиметрови клюнове и сини вратове. Бели жълтокачулати какаду и катраненочерни палмови какаду11 с пищни гребени.

И тайни, духове, закони и обичаи, родени от мъже и жени, които от незапомнени времена са затворени от океана, планините, калта и джунглата.

Допреди 50 години не са познавали колелото. Не е имало стомана или желязо, нито дори хартия. Днес все още не могат да се открият нито един път или автомобил. На десетките хиляди квадратни километра има само една писта и извън основния "град" Агац няма нито една базова станция на мобилен оператор.

Вълните блъскаха, лодката се люшкаше, а аз се опитвах да съставя план. Корпусът беше от фибростъкло, вероятно щеше да плува. Дали ще мога да се изкатеря някъде над повърхността, така че да използвам телефона? На кого бих се обадил и какво биха могли да сторят те, ако се свържа с тях в Щатите, където сега е посред нощ? И не на последно място, бях така свикнал с мобилния си телефон, че вече дори не знаех наизуст номерата на повечето хора. Наближавахме южното устие на реката близо до брега, но всъщност нямаше никакъв бряг – просто наводнена брегова линия и блато. Мога ли да се изкача по едно от крехките мангрови дървета? А най-шантавото е, че точно това беше мястото, през което Рокфелер се е опитвал да плава преди петдесет години.

Бил е на двадесет и три, току-що завършил "Харвард", привилегированият син на нюйоркския губернатор Нелсън Рокфелер, от седем месеца в приключението на живота си, което го превръща от спретнат студент в запуснат фотограф и събирач на изкуство. В един момент лодката му е подхвърляна от вълните точно като нашата, а в следващия е преобърната във водата. После Рокфелер плува към брега и изчезва. Изпарява се и нито от него, нито от тялото му някога е открита следа въпреки двуседмичното издирване с кораби, самолети, хеликоптери и хиляди местни, които дебнат по бреговете и блатата в джунглата. Фактът, че нещо просто и банално се е случило на него, превърна нашата ситуация в още по-реална. Нямаше да има предвестяваща музика. Една лоша вълна и щях да съм вкопчен за лодката по средата на нищото.

Официалната причина за смъртта на Рокфелер е удавяне, но отдавна се носеха множество слухове. Бил е отвлечен и държан като затворник. Присъединил се е към местните и е избрал да се крие в джунглата. Бил е изяден от акули или крокодили. Успял е да се добере до брега, за да бъде убит и изяден от местните асмати – ловци на глави. Историята се беше разраснала и се бе превърнала в мит. Имаше постановка в малък бродуейски театър, роман, популярно рок парче, дори сериал от три части с водещ Ленърд Нимой12 през 80-те. Бях очарован от тази история от момента, в който за пръв път видях снимка на Майкъл. Там той е брадат, коленичи и държи 35-милиметровата си камера под зоркия поглед на местните от някогашна Холандска Нова Гвинея, докато работи върху филм в платата на величествената долина Балием. Този филм, наречен "Мъртви птици"13, е новаторско и провокативно етнографско проучване на една култура от каменната ера, която е имала редки контакти с външни хора и която е заета с постоянни ритуални войни. Планините, мъглата, голите мъже, които викат и крещят и се нападат с копия, лъкове и стрели, ме очароваха и заплениха, така както и идеята за контакт между хора от крайно различни светове. В двадесетте си години се опитах да стигна до някогашна Западна Папуа, но беше прекалено скъпо за моя младежки бюджет и вместо това се озовах за кратко в Борнео. Имах снимка, която имитираше тази на Рокфелер – бях приблизително на неговата възраст и държах камерата си насочена към очите на дете от племето даяк в индонезийско Борнео.1 "Америкън Атрополъджист" е списание, издавано от Американската антропологична асоциация, основано през 1888 г. – бел. пр.2 Територия в Западна Нова Гвинея, населявана от племето асмати. В миналото е принадлежала на Нидерландия, а днес е част от Индонезия – бел. бълг. изд.3 Южният кръст е съзвездие, видимо от Южното полукълбо на Земята – бел. пр.4 Хидропонното градинарство е метод за отглеждане на билки, подправки, зеленчуци и цветя без почва – бел. пр.5 Епифитите са организми, които живеят прикрепени за живо растение, но не паразитират от него. Двата организма живеят и извършват жизнените си процеси независимо един от друг – бел. пр.6 Рибата скачач е стадна риба, която се среща във водоемите на Малайзия, Индонезия, Южен Китай и Индия – бел. пр.7 Тапиоката е зърнест нишестен продукт, получен от корените на маниока – бел. пр.8 Петриевата паничка е кръгъл стъклен съд с похлупак, който служи за изследване на микроорганизми – бел. пр.9 Кускусите са вид торбести животни, които населяват Австралия, Нова Гвинея, Сулавеси, Молукските острови и съседни по-малки острови в района, включително и Тимор – бел. пр.10 Птицата носорог е вид птица, разпространена в тропическите области на Африка и Азия, както и в Нова Гвинея. Дължи името си на характерните израстъци в основата на човката – бел. пр.11 Палмовото какаду е вид какаду, което обитава дивите райони на Северна Австралия, островите Ару и Нова Гвинея – бел. пр.12 Американски актьор и режисьор, най-известен с ролята си на Спок във филма "Стар Трек" – бел. ред. 13 "Мъртви птици" (1963) е филм на Робърт Гарднър, директор на Изследователския филмов център в "Харвард". Лентата документира културата на новогвинейското племе дани. Като възпитаник на университета Майкъл Рокфелер взема участие в експедицията по заснемането му, записвайки звук на терен – бел. пр.

"Дивашка жътва" хвърля светлина върху мистериозния живот на Майкъл Рокфелер, изчезнал през 1961 г. по време на експедиция край бреговете на Югозападна Нова Гвинея. Автор е американският журналист и писател Карл Хофман, пишещ в National Geographic Travel и National Geographic Adventure, Wired, Smithsonian. Той тръгва по стъпките на 23-годишния Рокфелер, събирал експонати за Музея на примитивното изкуство в Ню Йорк. Следи от тялото му не са открити, а официалната причина за смъртта му е удавяне. Според други версии той е убит от местното племе асмати, в чиято култура попада ритуалният канибализъм.

Книгата излиза по-късно този месец и e дебютно заглавие за новото издателство "Ерове", което ще бъде фокусирано върху културната антропология и научно-популярната литература. Основна концепция на екипа зад него е да развие култура към познаване на другия и по-лесното разбиране на другостта. По-късно тази година се очакват две етнографски изследвания на Маргарет Мийд (1901 - 1978) за Самоа и Нова Гвинея. Книгите ще бъдат отпечатани на български кирилски шрифт.

Преводач от английски е живеещият в Берлин Йордан Тодоров, познат повече с работата си като документален режисьор по филми като "Бетонни фараони"" (2010) и "Татко снима мръсни филми" (2011). Оформлението е на Костадин Кокаланов, а по следващата книга ще работи Аспарух Петров от "Компот колектив"

Февруари 2012 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK