На какво можем да се надяваме в живота?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На какво можем да се надяваме в живота?

На какво можем да се надяваме в живота?

Откъс от "Лансароте и други истории" на Мишел Уелбек

3803 прочитания

В "Лансароте и други истории" на Мишел Уелбек издателство "Факел експрес" обединява едноименната книга на провокативния френски писател и част от неговите есета.

Поет, есеист и фотограф, Мишел Уелбек се утвърждава като новелист с романите "По-широко поле за борбата" (1994), "Елементарните частици" (1998), "Платформата" (2001). Новелата "Лансароте" (2003) е третата му книга с проза, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите "Възможност за остров" (2005), "Карта и територия" (2010), "Подчинение" (2015).

Преводът от френски е на Александра Велева, а художник на корицата е Кирил Златков. Откъсът, който ви представяме, е осмата глава от "Лансароте". Заглавието на откъса е от Light.

Книгата се очаква на 20 август.

Нямахме програма или уговорка за среща на следващия ден; около единайсет часа започнах, въпреки всичко, да се тревожа от отсъствието на Руди. Почуках на вратата му без резултат. Отидох да разпитам на рецепцията. Служителят ми каза, че е тръгнал много рано сутринта с всичките си вещи; не знаеше в каква посока. Да, напуснал окончателно хотела.

Точно щях да съобщя новината на Пам и Барбара, които се печаха на слънце край басейна, когато служителят от рецепцията дойде при мен с плик в ръка. Руди ми беше оставил съобщение. Качих се в стаята, за да го прочета. Беше писмо от няколко страници, написано с черно мастило и със ситен, ясен и грижлив почерк.

Драги Господине,

Държа преди всичко да Ви благодаря за това, че се отнесохте с мен през тези няколко дни като с човешко същество. Това може да Ви се струва нормално, за мен обаче не е. Вероятно не знаете какво означава да си полицай, не си давате сметка до каква степен ние съставляваме особено общество, затворено в своите собствени обреди, изложено на подозрителността и презрението на останалата част от населението. Вероятно знаете още по-малко какво означава да си белгиец. Не можете да си представите насилието – латентно или действително, недоверието и страха, с които се сблъскваме в ежедневните си най-елементарни общувания. Опитайте се например да помолите някой минувач в Брюксел да Ви упъти: резултатът ще Ви изненада. Ние не сме вече в Белгия онова, което е прието да се нарича "общество";нищо не ни свързва вече освен унижението и страха. Това е тенденция, знам, характерна за всички европейски нации; но поради различни причини (които един историк би бил несъмнено в състояние да изясни) процесът на упадък е достигнал до особено опасни размери в Белгия.

Държа също така да Ви кажа, че поведението Ви с Вашите две приятелки немкини не ме шокира ни най-малко. Жена ми и аз посещавахме усърдно през последните две години от брака ни онова, което е прието да се нарича клубове за "неконформистки" двойки. Тя изпитваше там удоволствие, аз също. Въпреки това с течение на месеците – не знам точно защо – нещата започнаха да отиват на зле. Онова, което беше в началото весел празник без табута, се превърна малко по малко в безрадостно упражнение в поквара, студено и дълбоко нарцистично. Не успяхме да спрем навреме. Стигна се до унизителни ситуации, в които ние се задоволявахме с ролята на пасивни зрители на демонстрациите на едни съвършени сексуални чудовища, демонстрации, в които не можехме вече да участваме поради възрастта си. Може би именно това тласна жена ми – беше интелигентен, чувствителен и образован човек – към чудовищните и ретроградни предписания на исляма. Не знам дали този провал беше неизбежен; но като се замисля – а мисля от две години, – така и не виждам как бих могъл да го избегна.

Сексуалността е основна сила, до такава степен, че във всяка връзка, която я отхвърля, има нещо незавършено. Съществува телесна бариера, както съществува и езикова бариера. Като човеци ние бяхме, единият, както и другият, сведени до крайния стадий на общуването и аз разбирам много добре какво искахте да направите, предизвиквайки срещата с Вашите две приятелки немкини; разбирам и Ви благодаря за това. Но за мен беше, за съжаление, малко късно. Трагедията при депресията е, че тя прави невъзможен всякакъв опит за полов акт, а само той би могъл да уталожи ужасното усещане на тревога, което я придружава. Само да можехте да си представите колко трудно се реших на това пътуване.

Знам, че онова, което ще последва, ще Ви огорчи и че ще се почувствате донякъде отговорен. Не сте, и аз още веднъж Ви потвърждавам, че направихте всичко, което беше по силите Ви, за да ме върнете към "нормалния" живот. С една дума, реших да приема раелианската религия. Вече съм имал, държа да уточня, контакти с нейни представители в Белгия; но не ми беше известно, че Лансароте е важен техен център, тъй че в известен смисъл това пътуване ме накара да се реша. Знам, че за западняците присъединяването към "секта", придружено от отказа от една форма на лична свобода, който се налага, се възприема неизбежно като трагичен личен провал. Ще се опитам да Ви обясня защо това чувство ми изглежда в случая неоправдано.

На какво можем да се надяваме в живота? Ето въпрос, който, струва ми се, трудно можем да избегнем. Всички религии по свой начин се опитват да му отговорят; нерелигиозните хора също си го поставят по подобен начин.

Отговорът, който ни дава раелианската религия, е радикално нов, защото тя предлага на всекиго, още сега и на тази земя, да се възползва от физическото безсмъртие. Всъщност на всеки нов член се взима проба от кожата му; тази проба се съхранява при много ниска температура. Поддържат се редовни контакти с центровете за биотехнологически изследвания, напреднали най-много в областта на човешкото клониране. Според най-добрите специалисти осъществяването на практика на проекта е въпрос на няколко години.

Отивайки още по-далеч, Раел предлага безсмъртие за мислите и спомените – чрез прехвърляне на съдържанието на паметта върху междинен носител, преди да бъде инжектирано в мозъка на клонинга. Вярно, че това предложение е повече в областта на научната фантастика, доколкото в момента нямаме никаква представа за техническите възможности за осъществяването му. Но все пак ми се струва странно да определяме като "секта" организация, която дава толкова новаторски и технически отговори на една съвкупност от проблеми, разглеждани от общоприетите религии по много по-ирационален и метафоричен начин. Слабата точка на доктрината е очевидно в съществуването на Елохим, извънземните, които били създали живота на Земята преди стотици милиони години. Но освен че в тази хипотеза няма нищо абсурдно, би могло да се каже, че поради една или друга причина на човешките общности им е било винаги изключително трудно да се организират, без да се позоват на някакъв принцип свише.

Също така и що се отнася до финансите, обвинението, отправено към раелите, че затова са сформирали "секта", не е оправдано. Всеки член внася в общността 10% от доходите си – ни повече, ни по-малко. Естествено, ако реши да напусне дома си и да заживее в колектив, участието му ще се увеличи. Лично аз реших да сторя именно това. Къщата ми не представлява вече интерес за мен, не се чувствам в нея у дома си, откакто жена ми и дъщерите ми заминаха. Още повече че се намира в квартал, считан за опасен и в който професията ми на полицай е повод за ежедневен тормоз. Тъй че ще я продам и ще се нанеса при една раелианска общност в Белгия.

Всичко това би могло да изглежда доста прибързано – не претендирам, че става дума за добре обмислено и зряло решение, взето след дълго преценяване на всички "за" и "против". Онова, което искам да разберете, е, че на този етап в живота си нямам кой знае какво да губя.

В края на това дълго писмо ми остава единствено да Ви благодаря за търпението, за човещината и да Ви пожелая успех в живота, на Вас и на семейството Ви.

С приятелски чувства,

Руди

В "Лансароте и други истории" на Мишел Уелбек издателство "Факел експрес" обединява едноименната книга на провокативния френски писател и част от неговите есета.

Поет, есеист и фотограф, Мишел Уелбек се утвърждава като новелист с романите "По-широко поле за борбата" (1994), "Елементарните частици" (1998), "Платформата" (2001). Новелата "Лансароте" (2003) е третата му книга с проза, в която се зараждат повечето от темите и идеите, развити по-късно в романите "Възможност за остров" (2005), "Карта и територия" (2010), "Подчинение" (2015).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK