Ленард Коен - един необикновен живот
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ленард Коен - един необикновен живот

Ленард Коен - един необикновен живот

10839 прочитания

Биографията "Ленард Коен – един необикновен живот" е написана от Антъни Ренълдс и обхваща не само моменти от кариерата на канадския изпълнител, писател и поет, но и годините на пътешествия из света и размирен живот.

В книгата се разказва и за дългогодишната му връзка с Мариане Илен, на която е посветена So Long Marianne, една от най-известните му песни. Илен почина на 81-годишна възраст на 29 юли, а малко преди това той й посвещава писмо, в което описва колко е значима за живота му и как усеща, че ще я последва съвсем скоро.

Междувременно Коен подготвя нов албум. You Want It Darker се очаква да излезе до края на годината.

"Ленард Коен – един необикновен живот" е преведена от Вергил Немчев и се разпространява от издателство "Прозорец".

Освен с химически вещества Коен променя съзнанието си и с постене. В един от тези случаи той сериозно се разболява. След като написва втория си роман, "Красиви неудачници", той пости в продължение на десет дни. "Изпаднах в най-ужасни халюцинации в продължение на седмица. Закараха ме в болницата на Хидра. Един следобед небето почерня от щъркели. Те накацаха по покривите на църквите. Когато отлетяха на сутринта, се почувствах по-добре."

За разлика от наркотиците, които му вдъхват енергия за работа, но след това му отнемат същата тази енергия, постоянното присъствие на Мариане и нейния син не пречат на работното му ежедневие, напротив – носят му вдъхновение. Десетилетия по-късно Мариане си спомня любовта им на Хидра така: "Лежахме на слънце, вървяхме на слънце, слушахме музика, къпехме се в морето, играехме, пиехме, приказвахме яздехме, правехме любов" И добавя, че в продължение на пет години е ходила боса.

Коен от своя страна си спомня с признателност: "Тя внесе порядък в живота ми. Имах привилегията да живея под един покрив с нея. Тя беше отгледана от баба си по време на войната и беше възпитана в традициите на старото поколение. Начинът, по който слагаше масата, палеше свещите или чистеше къщата Но тя не беше просто музата на поета, а разбираше, че писателят трябва да се труди над листа."

Все пак идилията не е съвършена. Коен е привлекателен млад мъж и жените търсят компанията му, особено по време на туристическия сезон. Мариане си спомня за някаква бляскава модна звезда от Ню Йорк, с която Коен изчезва за цял ден, докато тя го чака да се върне, свита на кълбо.

Животът на острова е евтин и човек може да изкара цяла година с 1000 канадски долара. Макар и далеч от комерсиалния свят, Коен продължава да участва в него. Дори седнал гол до кръста под егейското слънце, тракайки на своята машина, той все пак е формално комерсиален поет.

"Маклеланд и Стюарт" са сериозно издателство и въпреки първоначалното му желание "Пиперницата на земята" да бъде издадена с меки корици, когато издателят му предлага да избира между този вариант и луксозна твърда корица, Коен избира второто. Това означавало, че книгата не може да излезе преди пролетта на 1961 година. Докато книгата се печата в Монреал, Коен завършва черновата на романа, върху който работи още от Лондон. В края на лятото, напълно изчерпан от творческа работа и наркотици, Коен изпраща на издателя си бъдещия роман "Любимата игра".

С идването на зимата Коен отново става неспокоен и безпаричен и се качва на кораба за Атина, а оттам отлита за Монреал. Оттам двамата с един приятел се качват в лимузина под наем и заминават за Отава, където Коен представя най-сюрреалистичната кандидатура за финансиране, правена някога. "Когато пристигнали в Отава, намерили отнякъде една инвалидна количка и бутайки се един друг с нея, започнали да обикалят кабинетите в Канадския съвет, като изнасяли серенади на секретарките и вдигали голяма гюрултия." Дадаистичното представление постига успех и Коен получава финансиране.

Ръкописът на романа, който Маклеланд раздава на различни рецензенти, получава разочароващи отзиви, които Коен философски обяснява така: "Когато узнах за това, изпитах странен възторг. Бях отново така свободен, както преди да бъда публикуван." През март Коен решава да избяга от еднообразието на интелектуалния труд и с новоотпуснатата финансова помощ в банковата си сметка и в търсене на нови преживявания той се отправя към Куба. Пътува с автобус до Маями, а оттам на 30 март се качва на самолет до Хавана. В края на 50-те и началото на 60-те години Куба е много неспокойно място. Фидел Кастро тъкмо е свалил от власт омразния диктатор Фулхенсио Батиста. Кубинската революция, изповядваща марксистко-ленинските идеи, силно обтяга отношенията на страната със САЩ и дипломатическите отношения са прекъснати в началото на 1961 – тъкмо преди пристигането на Коен. Търговското ембарго има силно негативен ефект и обикновените граждани в Куба с мъка осигуряват прехраната си. Освен това връзките на карибската република със Съветския съюз се задълбочават и Куба, изправена пред враждебността на съседна Америка и на собствените си контрареволюционери, е във фокуса на световното внимание.

Тъкмо в този момент пристига Коен. Докато канадският поет слиза от самолета, стотици кубинци се тълпят за отпътуване в обратната посока. Богати хора и професионалисти с кариера напускат острова, защото новата власт възнамерява да "превъзпита" някои малцинства – включително хомосексуалните и свободомислещите – посредством екзекуция.

Коен се регистрира в един от местните позападнали хотели и разопакова багажа си. В архитектурно отношение Хавана е във великолепен упадък, пищните стари постройки са занемарени, пастелните стени се лющели под набързо залепените пропагандни плакати и едро надраскани лозунги. В обществено отношение градът ври и кипи. Тълпи красиви пищни проститутки се движат в карибската жега по улиците, тънещи в тютюнев дим и аромат на ром. Всичко това се случва на фона на граждански безредици и насилие.

Облечен за случая в псевдовоенни сиви дрехи и с набола брада, Коен обикаля баровете след полунощ, вдишвайки наситената със страсти атмосфера, черпейки от нея поетично и всякакво друго вдъхновение. Но зад импулсивната, почти байроновска жажда за приключения се таели вътрешни въпроси, чиито отговори Коен се надява да намери по време на това свое премеждие. "Пристигнах там като поддръжник на революцията. В главата си носех митологията на гражданската война, може би гледах на Куба като на своята Испанска гражданска война, но подкрепата ми беше мижава работа. В нея имаше по-скоро любопитство и приключенство."

Режимът не пропуска да забележи присъствието му в Хавана. Но първата му среща със загадъчен държавен служител се оказва по кафкиански комична. И така, една късна вечер на вратата му в хотела потропва мъж, който го уведомява, че трябва незабавно да се яви в канадското посолство. Коен е едновременно възхитен и уплашен, въобразявайки си, че посещението на този човек в тъмен костюм е завръзката на сюжет в стил Греъм Грийн. Посетителят и Коен се качват в кола, която ги понася към посолството през тъмните уханни улици на Хавана. С пристигането си Коен е въведен в кабинета на вицеконсула. Коен заставал пред бюрото му в очакване на някакви коварни въпроси и обвинения. Вместо това мъжът го сгълчава с думите:

- Майка ви много се тревожи за вас!

Биографията "Ленард Коен – един необикновен живот" е написана от Антъни Ренълдс и обхваща не само моменти от кариерата на канадския изпълнител, писател и поет, но и годините на пътешествия из света и размирен живот.

В книгата се разказва и за дългогодишната му връзка с Мариане Илен, на която е посветена So Long Marianne, една от най-известните му песни. Илен почина на 81-годишна възраст на 29 юли, а малко преди това той й посвещава писмо, в което описва колко е значима за живота му и как усеща, че ще я последва съвсем скоро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK