С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 апр 2019, 9:17, 968 прочитания

Дисидентът: Вацлав Хавел

Откъс от биографията на чешкия президент и дисидент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Откъс от книгата Дисидентът: Вацлав Хавел 1936 – 1989 (Прага: Пасека, 2009)
Превод Йорданка Трифонова
За автора

Даниел Кайзер е завършил Факултета по социални науки на Карловия университет, работил е за чешката секция на BBС и вестник "Лидове новини". През 2013 г. напуска медийната група MAFRA, към която принадлежи и "Лидове новини", следа като тя става собственост на Андрей Бабиш. В момента е коментатор на седмичното списание Týdeník Echo. Автор е на политическа биография на Вацлав Хавел в две части (Disident: Václav Havel 1936 – 1989 , изд. Paseka, 2009, Prezident: Václav Havel 1990 – 2003, изд. Paseka, 2014).

Граждански форум

На 17 ноември 1989 г. Вацлав Хавел е в Храдечек. (Храдечек у Трутнова – малко селце в Северна Чехия, където Хавел купува къща през 1967 г., откъдето развива литературна и политическа дейност по време на нормализацията и където умира през 2011 г.) През това време в Прага разрешената студентска манифестация в Албертов прераства в масова демонстрация и завършва с брутална намеса на полицията. Прославеният дисидент е трябвало да отиде в столицата, но тъй като се опасява, че в деня на манифестацията Държавна сигурност може да го арестува, отлага отпътуването си за следващия ден, събота. Прекарва цялата вечер до радиото и заминава на другия ден, както е по план. Вече е научил от съветника си Владимир Ханзел, който участва в петъчната манифестация и незабавно го информира по телефона, че по брой участници и настроение студентската демонстрация се е превърнала в нещо съвсем ново.


В Прага, която междувременно е разтърсена от измислено съобщение за мъртъв студент, Хавел бързо проучва ситуацията и заедно с приятели отива в Реалистицке дивадло (Реалистичния театър), където същата вечер артистите и студентите се уговарят за стачка. Директорът на театъра Иржи Фрехар обаче го моли да не се появява на сцената, затова Хавел изслушва цялата бурна дискусия от директорския кабинет, но и без картина му е ясно, че е достигната повратната точка.

В неделя предобед Хавел се впуска трескаво в организиране на широк опозиционен фронт, който да придаде политически характер на стачката на артистите и студентите. Полуспонтанно, полупоканени, в дома му се събират група хартисти и други активисти – Ян Урбан идва от името на клуб "Оброда" (Клуб за преустройство на социализма), макар и непоканен, към срещата се присламчва и Карел Щиндъл от конкурентната "Демократицка инициатива" ("Демократична инициатива", впоследствие Либерално-демократична партия).

Тук, в дома на Хавел, се постига съгласие, че е необходимо да се откликне на всеобщото недоволство и да се организира широко антитоталитарно движение като политически еквивалент на стачките на театралните и студентските комитети, тук се измисля името Граждански форум, оттук се уговаря залата за учредителното му събрание. Отначало Хавел предлага за целта своя театър – Дивадло на забрадли, но не успява да се свърже по телефона с никого от театъра; след това Владимир Кратина от театър Чинохерни клуб случайно отговаря на телефонното позвъняване на Иржи Кршижан и съдейства събранието да се проведе в театъра, в който играе. Революционерите звънят на всеки от избраните приятели и ги канят в Чинохерни клуб в осем вечерта.



Заедно с някои съзаклятници Хавел отива в театъра едва час преди началото на събранието. Дотогава се е укривал вън дома си, за да не го арестува Държавна сигурност. През този ден тя изолира или се опитва да изолира няколко души, за да повлияе поне до известна степен върху персоналния състав на създаващото се съпротивително движение. Балансът й е скромен: задържала е ръководството на "Демократицка инициатива" и няколко души от Независимото сдружение за мир, опитала се е да арестува в един театър дейния Ян Урбан (който обаче е избягал) и е обкръжила жилището на принципния антикомунист Вацлав Бенда, чиито синове осигуряват връзката между дисидентите и студентското движение. Към повечето хартисти обаче, и преди всичко към Хавел и групата му около петицията "Нйеколик вет" ("Няколко изречения", от юни 1989 г.), точно обратното, Държавна сигурност проявява демонстративна незаинтересованост. Полицейската охрана пред жилището на тогавашната говорителка на "Харта 77" Дана Немцова например изчезва непосредствено преди тя да тръгне към театъра.

Запазен е филм от учредителното събрание на Граждански форум, сниман от щаба на дисидентския "Оригинален видеожурнал" (периодичен "видеопреглед", сниман и разпространяван от дисидентите след 1987 г.). Първите кадри показват гримьорната на театъра, в която Хавел с още няколко приятели довършват последните приготовления, преди "това" да избухне. След телефонните разговори и изпратените съобщения те предполагат, че ще дойдат няколкостотин души. В този момент трябва да се състави списък с двайсетина имена, някакъв учредителен комитет, който да бъде поканен на сцената от организаторите. Александър (Саша) Вондра се стреми да наложи студенти ("Студентите го започнаха, така че те трябва да са най-много"). Като главен диригент Хавел мисли за всички: "От Клуба на независимата интелигенция би трябвало да са научили за събранието в два часа, въпросът е дали ще успят да стигнат дотук до осем А кой от името на артистите? Владимир Кратина? Или Милан Княжко? Той ми разреши от негово име да подписвам всичко Също и някой бивш комунист."

От филма ясно проличава, че сценарият на този исторически момент е писан изключително от дисидентите и главно от Хавел – в задимената гримьорна сред шкафчета, облепени с изрязани от списания снимки на момичета, седят само хора от най-близкото му обкръжение и шепа заслужили хартисти (освен Хавел още Иван Лампер, Яна Петрова, Радим Палоуш, Вацлав Мали и други). Студентите, артистите и т.нар. сива зона (сива зона – понятие от чешката социология, с коeто след 1989 г. се обозначават политически активните квалифицирани специалисти, които не са нито партийци, нито дисиденти) в тази подготвителна фаза не присъстват на сцената дори като статисти.

Втората поредица кадри е заснета непосредствено преди двайсет часа: залата на театъра се пръска по шевовете, на празния подиум има маса с няколко стола. На сцената излиза младеж със зимно яке и се представя със заекващ глас: Александър (Саша) Вондра, говорител на "Харта 77". В началото съобщава името на текстописеца Иржи Дйедечек, него обаче го няма и затова в ролята на водещ набързо влиза Владимир Мерта. Под негово ръководство залата започва да пее популярната песен: "Кой нещо ще ни забрани/ за нашите пари/, ни свещеникът, ни кралят/, нито даже генералът", и революцията може да започне.

Саша Вондра чете от хартийката имената на представителите на една или друга опозиционна група или професионално съсловие и ги кани на дългата маса на подиума: артиста Петър Чепек, след него Яна Петрова от Независимото сдружение за мир, а сега, казва той: "Бих искал да поканя приятеля си Вацлав Хавел като приятеля си Вацлав Хавел", и после другите представители на различните групи, общо деветнайсет души.
Следва двучасова безразборна дискусия, която обаче е доминирана от Хавел. Най-напред той прочита на тристата души, събрани в залата, учредителната декларация на Граждански форум; основната й част е написал още вкъщи и сега на място я поправя и допълва в течение на дебатите. В дискусията бързо се очертават две полюсни мнения: от една страна, мнението на радикалите, които изобщо не искат да преговарят със сегашната власт (освен студентите такова мнение по определени въпроси поддържа и Иржи Кршижан, близък сътрудник на Хавел), и, от друга страна, мнението на умерените – преди всичко на първия говорител на "Харта 77" Иржи Хайек, които искат да преговарят с властта без каквито и да било условия.

Дискусията се точи почти до двайсет и два часа, когато Петър Чепек внезапно предава съобщение от директора на театъра: до петнайсет минути всичко трябва да приключи. Набързо и чрез явно гласуване Хавел получава благословия за правомощията на изпълнителния комитет (както видяхме, съставен от хора, които предварително е посочил той самият) и предлага да завършат събранието с националния химн. От публиката обаче продължават да се чуват възбудени искания за промяна на това или онова в манифеста на Граждански форум, поради което Хавел се оглежда малко объркано, но в този миг от стола си на сцената енергично се изправя модераторът на вечерта Радим Палоуш и със звучен глас запява химна ("Къде е моят дом"). Към Палоуш моментално се присъединява цялата зала, разискванията са приключили и Граждански форум се е родил.

Начинът, по който възниква Граждански форум, има за историята на следващите няколко седмици своята информативна стойност. В целия сценарий на вечерта се разпознава почеркът на Хавел, като се почне от редуването на политическите речи с културни препратки и се свърши с представителния подбор на членовете учредители ("объркваща смесица"). Всъщност нищо не е оставено на случайността чрез началния сервис, бит от говорителя на "Харта77", е показано, че Граждански форум е получил благословията на "Харта77", а изборът на Саша Вондра между тримата възможни говорители позволява да се направи изводът, че по-нататъшното развитие ще се определя от крилото на Хавел сред дисидентите. Заключителното певческо изпълнение на Радим Палоуш вече сигнализира, че Вацлав Хавел ще може да разчита в Граждански форум на помощници, които буквално четат по устните му.

На подиума има и двама представители на Чехословашката комунистическа партия; единият от тях, филмовият режисьор Иржи Свобода, в близко време ще стане неин председател, но в онзи миг е все още само редови член. Очевидно Хавел не би имал нищо против на сцената да седи и някоя "по-важна клечка"; както сам казва в споменатия филмов запис, поканил е в театъра и Евжен Ербан (социалдемократ и впоследствие комунист, министър по социалните въпроси, участник в правителства на комунистите). И Ербан наистина идва, но охраната го спира на вратата. Тогава изпраща съобщение на Хавел, който обаче не реагира.

В поканата към няколкото комунисти някой може да съзре зародиша на историческия компромис между Комунистическата партия и дисидентите, но в действителност това е обичайна тактика. Хавел много се е страхувал от полицейска хайка. В гримьорната и на сцената той на няколко пъти развива тезата, че е възможно да бъде обявено извънредно положение и да започнат масови арести. В такъв момент всеки комунист на сцената е добре дошъл. Държавна сигурност обаче не се появява.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни

18 май 2019, 1336 прочитания

18 май 2019, 1273 прочитания

18 май 2019, 1213 прочитания

18 май 2019, 1127 прочитания

18 май 2019, 769 прочитания

Всички новини
 
Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

Страхотна камера в познат дизайн

Huawei P30 Pro надгражда предшественика си P20 Pro във всеки аспект

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света