Книга: "Идва събота" от Лусия Бърлин

"Карлота се събуди по време на четвъртата седмица от упорития октомврийски дъжд в общинския изтрезвител." "От години работя в болница и съм научила едно нещо - колкото по-болен е пациентът, толкова по-малко шум вдига. Затова игнорирам интеркома на пациента." Някои автори се познават от първите изречения, а историите на американската писателка Лусия Бърлин (1936 - 2004) започват и завършват ударно.

Въпреки че е уважавана в академичните среди като преподавателка и публикувана приживе, посмъртната антология "Идва събота" (смела интерпретация в българското издание - оригиналното заглавие е A Manual For Cleaning Women) от 2015 г. поставя работата ѝ на съвсем друго ниво. Не е ясно колко биографичност има в разказите на Бърлин, но голяма част от тях се припокриват с моменти от живота ѝ - напускане на родната Аляска и местене от град в град (Ел Пасо се появява на няколко пъти като място на действието), отглеждане на четирима синове от три брака, здравословни проблеми и борба със зависимости. Историите от затвори и болници са по всяка вероятност свързани с преподаването на креативно писане в подобни институции, както и с опита като медицинска сестра през 70-те години на ХХ век. Смяната на професии и животът в многобройни градове вдъхновяват литературно наследство, в което героите идват от различни места и притежават разнообразни гласове - всяка история символизира по-голям свят.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал