Ръкомахане в Спокан
"Ръкомахане в Спокан" на Явор Гърдев е на ръба между черния хумор и социалния ужас


Елена Пенева

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Във филма Stranger Than Ficton (2006, реж.Марк Форстър) професор по литературознание съветва главния персонаж (жертва на мистична метафикция) да отбелязва в две колонки – "Комедия" и "Трагедия" – всяко нещо, което му се случва. В края на деня жанрът на живота му е ясен, а с него – и вероятните развръзки. Ако съдим по финала на "Ръкомахане в Спокан", новата пиеса на Явор Гърдев е криминале, в привкус на кървав трилър. Ако съдим по смеха в салона през цялото време, е комедия. Обединява ги модерната ирония, която е съставна част от почерка на режисьора отдавна, както и от стила на Мартин Макдона. В "Ръкомахане в Спокан" точно точно тази изпълнена с черен хумор пародия на жанровете и клишетата в тях служи като едновременно като заглушител, но и като прицел за обстрелваната безмилостно политическа коректност в пиесата.
Главният герой в нея е любимецът на литературата и изкуството на 20 век – човек от социалното дъно с абсурден казус, на ръба на между живота и смъртта, който се оказва чудно опитно зайче за изследване на проблем в обществото. Конкретно Кармайкъл (Иван Бърнев) е мъж на средна възраст (white trash), когото като тийнейджър банда селяндури отвличат, притискат до влакова релса и след това изоставят, помахвайки му със соствената му отсечена ръка (препратката с ухото, отключващо сюжета в "Синьо кадифе" на любимия на Макдона Линч изобщо не е случайна). 20 години по-късно Кармайкъл търси онова, което "по право му принадлежи" из цяла Америка, със сплъстена дълга коса, вид на психопат и куфар пълен с отрязани крайници . Пиесата го среща с поредните 'хитри' измамници – ревлив чернокож дилър на трева и тъповатата му руса приятелка (Павлин Петрунов и Теодора Духовникова), които се опитват му пробутат черна длан на абориген, свита от местния музей. Оплетени в измамата, те се оказват поляти с бензин заложници в хотелската му стая, в компанията на влюбен в маймуна рецепсионист на екстази (изключително ярка роля на Леонид Йовчев), който мечтае да умре героично, като по филмите. Точният изстрел във всяка очаквана развръзка и жанрово удобство за публиката гръмва още в първата минута, последван от резки завои между смешното и ужасяващото, с тонове безпардонна липса на политическа коректност към "чернилките", половете и сексуалността. Истината обаче е, че малка част от зрителите ще се възмути от сърцевината, а не от формата на метафората на гърчещото се разчленено западно общество. Всъщност "Ръкомахане в Спокан", макар класически In Yer Face театър, едва ли сериозно ще обиди с нещо масовия зрител, дори напротив – вероятно ще му стане любим спектакъл. А въпросът, който си струва да си зададем на фона на последните събития у нас е: кога някой ще се осмели да зашлеви патетичната и не особено склонна към самоирония българска публика (и общественост) с думи като "циганин", "турчин" и "националист" в българска пиеса от сцената на Народния...
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Мелячка в холивудски стил, но без холивудските ефекти. После да се чудиш като фокусът на киносалоните е върху ефектите, защо публиката не гледа филмите на Гърдев.
"е па смени текста бе..."
Страхотна постановка.
Препоръчвам.
Доста добра пиеса
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход