От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената

Пропускателни пунктове, охранявани от полицията, бяха сложени на входовете на редица махали из страната

От "Факултета" до "Кармен": Хората отвъд стената

Местните власти използваха основно жандармерия и ограничения, що се отнася до ромските квартали в страната в контекста на епидемията от коронавирус

Мила Чернева
5457 прочитания

Пропускателни пунктове, охранявани от полицията, бяха сложени на входовете на редица махали из страната

© Георги Кожухаров


Темата накратко
  • Редица общини реагираха на епидемията от коронавирус с рестриктивни мерки в ромските махали.
  • На плещите на 250 медиатори в страната остава задачата да информират хората в тези квартали как да предпазят себе си и околните.
  • Настоящата криза може да изостри разделенията, затова е важно да се реагира от рано.

В петък, събота и неделя от изминалата седмица из столичния квартал "Факултета" интензивно обикалят екипи от медицински кадри и хора от общността. Те са започнали да разгласяват полезна информация за опасността от коронавируса още от началото на ограничителните мерки, наложени от кризисния щаб. Но използват хубавото време и уикенда, за да разясняват новите правила на всички. Вечерта се включва и полицията, която започва да предупреждава хората по високоговорители да си стоят по домовете.

И ако към петък все още много хора в квартала се събират на групи, в неделя това вече не е така. Ако има хора навън, те обикновено са сами.

Тази картина от "Факултета" описва д-р Елена Кабакчиева. Тя е председател на фондация "Здраве и социално развитие - Хесед", която работи на терен в квартала. "Има голяма разлика, когато човек знае верните канали на информация и верния тон. Послание на език, на който ще те разберат и ще се усети грижа. Няма хора, които биха устояли на внимание и загриженост", казва тя.

С нарастващата паника и проблемите около епидемията от коронавирус из Европа хиляди български граждани, включително и роми, се завърнаха в България. Въпреки че Министерството на здравеопазването обясни пред "Капитал", че за ромските общности мерките са същите като тези за всички останали, на практика това не е така. В махалите на различните градове бяха взети резки и силови мерки - огради, блокади, пропускателни пунктове. Беше включена веднага и полицията.

Няма съмнение, че в кварталите с лоши битови условия на живот и струпване на много хора на тесни пространства жителите се нуждаят от задълбочена информационна кампания за новата здравна опасност и подкрепа. Но бързото прибягване до услугите на полицията може да увеличи разделението между общностите и създава напрежение и тревога. Ако тази кампания постигне успех, той ще се дължи на 245-те здравни медиатори, които работят на терен в 131 общини в страната и общуват с хората от кв. "Факултета" в София до "Кармен" в Казанлък. Тяхната роля е, освен да комуникират с хората, да дават наставления за мерките и да са посредници между общностите и институциите.

Запуши изхода и проблема

На държавно ниво не са огласявани специални мерки към ромските махали. Но кметове на общини съвместно с общинските кризисни щабове предприеха силови мерки и затваряне на кварталите с предимно ромско население. Някои го направиха след огласени в медиите случаи на купони и сватби. Областният управител на Смолян въведе вечерен час донякъде и заради неколкодневни забави в махалите, сподели самият той пред "Капитал".

Един от най-крайните случаи беше в Казанлък, където на 19 март изходите от квартал "Кармен" към града бяха блокирани с огради. Единствен остана този при ул. "Чаталджа". "На тази западна страна на квартала се обособи пункт за проверка от РПУ - Казанлък, който и досега упражнява контрол за движението на живеещите в квартала", обясни в писмен отговор до "Капитал" Галина Стоянова, кмет на общината. Тя уточни, че причините са безопасност, тъй като деца излизали на близкия булевард, и по-лесна проверка на списъците с карантинираните. Стоянова цитира данни на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), че в общината има 95 карантинирани към момента, но не стана ясно колко от тях са в "Кармен".

Пропускателен режим за ромски квартали беше въведен и в квартали в Сливен, Нова Загора и Стара Загора. "Въведох мерки, защото въпреки разпорежданията на министъра на здравеопазването забелязах, че много от жителите от квартал "Шести" продължават да се движат на големи групи, пътуват в микробуси по шест - осем души, струпват се на кафе автомати. Част от тях са по-слабо образовани, не гледат националните телевизии и не четат вестници. Няма как да стигне до тях информация за опасността от коронавируса", каза кметът на Нова Загора Николай Грозев пред "Капитал".

Пропускателният режим гласи, че не може да се движат повече от двама души в един автомобил, като полицията проверява колите на входа на квартала. От медиите изглеждаше, че хората няма да могат да излизат свободно от "Шести". "Всъщност няма такова нещо, а има полицаи на един от пътищата, по които се излиза от квартала. Те никого не спират, само обясняват на минувачите да спазват дистанция един от друг и да не се движат на големи групи", обясни пред "Свободна Европа" Валери Башев, здравен медиатор в ромския квартал на Нова Загора.

Проф. д-р Ивайло Търнев, който е и председател на фондация "Здравни проблеми на малцинствата", категорично не е съгласен с подобни решения. "Това е дискриминационна мярка. В дните, когато в ромските квартали се проверяваше по колко души пътуват в една кола, в центъра необезпокоявано преминаваха пълни с коли хора. В ромските квартали се предприеха специални мерки, въпреки че в тях нямаше заразени хора. Аз съм "за" спазване на ред и дисциплина, но от всички граждани и с едни и същи мерки. Знам, че когато се обясни адекватно на хората, те ще разберат", казва той.

До момента в Нова Загора няма установен случай на заразен с коронавирус. Николай Грозев обяснява, че все пак е изпратил здравни медиатори и служители от отдел "Интеграция" да разясняват опасностите около коронавируса и нужните мерки, които жителите да предприемат. Жителите на "Шести" спазват карантината, твърди той. Стоянова уточни, че в "Кармен" са предоставени дезинфектанти на домоуправители, а здравните медиатори също са на терен.

"Много хора нито са чули за Закона за извънредното положение, нито някой им е казал за него. Преди седмица попитах над 100 души и нито един не можеше да ми отговори, че носи отговорност. Това значи, че здравните служби недостатъчно са работили в кварталите. Достатъчно беше една листовка, която струва пет стотинки", обясни пред "Капитал" Асен Колев, член на Националния съвет за сътрудничество по етнически въпроси, който живее в Асеновград. Той добавя, че незнанието не е оправдание, но силовите структури, от друга страна, не са начинът. "Погрешен е ходът за всичко по този проблем да се ползва полицията. Има здравни органи, РЗИ, лични лекари, медиатори, а чак когато не се спазват дадени указания, е полицията", казва той.

На ход е разговорът

Изолацията на ромското население от останалите общности не е ключът, съгласява се д-р Кабакчиева. Жандармерия, високоговорители, полиция може да имат някакъв ефект, но не трябва да се прекалява с тях. "Хората се плашат. Ние се опитваме да намалим напрежението: мерките са ясни - който ги спазва, няма да пострада", казва тя.

Тя дава София за пример за общинска политика, "в която се залага на сериозни, дълбочинни методи за работа в общността". В два големи ромски квартала - "Факултета" и "Филиповци", има три центъра с екипи от психолози, социални работници, учители, медицински кадри и сътрудници от общността, които работят за развитието на качествата на децата. "Тези екипи се оказаха много полезни, те работят по модел за интегрирано развитие (МИР), обхващат здраве, образование и социални умения. Те са в състояние бързо да създадат стратегия как да се стигне със специални послания до младите хора, възрастните, децата", разказва тя. Методите им са обиколки из кварталите, раздават се листовки, правят се групи във Facebook. Дори насърчават хора, които са поставени под карантина, да правят видеа и да ги споделят със своите приятели, за да дават пример как се спазва тя.

"Здравните медиатори са особено внимателни, ако в техните населени места се завръщат хора от чужбина, най-вече от страни като Италия, Испания, Германия и др. Много наши съграждани, които работят в страни от Европейския съюз, са останали без работа от седмици", напомня проф. Търнев. По думите му са особено рискови тези, които се връщат от чужбина с бусове заради дългото пътуване и липса на добър контрол и липса на препоръки за спазване на карантината. "Медиаторите убеждават хората да споделят своята история - къде са били, откъде са минали, с кого са общували, за да може да се помогне на максимално голям брой хора, които са контактни и при поява на симптоми на заразяване с COVID-19 да може да се реагира бързо и адекватно", уточнява той. По думите му хората трябва да са наясно, че ако споделят информация, няма да са санкционирани, но пък ако не спазват предписанията на кризисни щабове или РЗИ, ще има проблем.

В момента и хигиената е от ключово значение. Асен Колев смята, че комуналните общински фирми могат да се включат с допълнителна дезинфекция в махалите. Според д-р Кабакчиева е препоръчително да се идентифицират най-бедните и маргинализирани групи и да им се набавят хигиенни материали, както и предпазни средства за работата на медиатори на терен.

Мащабът на настоящата криза ще се отрази особено тежко на тези уязвими групи и в други две сфери - икономика и образование. Пазарът на труда е в криза в цялата страна, а много от жителите на тези квартали вече са загубили работата си. За редица семейства от махалите пък дистанционното обучение не е вариант, защото не разполагат с устройства или интернет. "Във всеки ромски квартал има много бедни, маргинализирани семейства, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези семейства има деца, които са изложени на студ и глад. И трябва да се вземат спешни мерки, за да се помогне", казва д-р Ивайло Търнев.

"Ако тази епидемия ни помогне да усетим, че сме гражданско общество, че имаме ресурси да намираме верните решения на проблемите, нашата държава ще има много по-добро бъдеще", обобщава и д-р Кабакчиева.

Проф. д-р Ивайло Търнев

Началник на Клиниката по нервни болести и председател на Комисията за лечение на редки болести при УМБАЛ "Александровска" и председател на фондация "Здравни проблеми на малцинствата"

Как бихте оценили подхода на властите към ромските общности в контекста на епидемията до тук?

Мое дълбоко убеждение е, че подходът и мерките трябва да са еднакви за всички български граждани, независимо от техния етнос. За особено притеснително намирам изграждането на КПП пред ромските квартали и ограничаването на достъпа на ромите до магазини за хранителни стоки, аптеки, административни служби извън квартала. Това е дискриминационна мярка, която ги поставя под специален режим. В дните, когато в ромските квартали се проверяваше по колко души пътуват в една кола, в центъра необезпокоявано преминаваха пълни с коли хора. В ромските квартали се предприеха специални мерки, въпреки че в тях нямаше заразени хора. В кв. "Надежда" в гр. Сливен е създаден изолатор за роми. В гр. Вършец кметът е издал заповед да не се допуска излизането извън границите на кв. "Изток" на повече от едно лице от семейство. Тези специални етнизирани рестриктивни мерки и стигматизацията на ромите са против принципите на общественото здраве за солидарност и единение на нацията. Аз съм за спазване на ред и дисциплина, но от всички граждани и с едни и същи мерки. Знам, че когато се обясни адекватно на хората, те ще разберат.

Какви мерки трябваше да се предприемат, а не са се все още, какво бихте препоръчали допълнително?

Добре известно е, че в много градове и села съществуват квартали или отделни сгради, обитавани от идентифициращи се или разпознавани от другите като роми, в които липсват елементарни условия за съществуване. В настоящата ситуация на пандемия призивите за спазване на хигиена се сблъскват с невъзможност да бъдат следвани елементарните предпазни мерки: миене на ръце - поради липса на вода, дезинфекция - поради липсата на достъп до осигуряваните от общинската власт дезинфекционни средства за социално слаби/уязвими групи, заради разглеждането на съответните групи/домакинства като обитаващи незаконни/извън регулация жилища.

Независимо от усилията на здравните медиатори по места да запознават и убеждават жителите на такива квартали/домакинства в необходимостта да се спазват базовите изисквания за предотвратяване на разпространението на вируса, очевидно е, че в тях липсват предпоставките за тяхното спазване.

Два примера:

В община Царево има жители на 70 бараки, които нямат достъп до течаща вода. Общината не е бедстваща, тя е част от туристическите дестинации и се предполага, че разполага с финансови възможности да отдели средства - осигуряване на водоноски и дезинфектанти, за най-уязвимите домакинства.

Квартал "Надежда" в Сливен е един от най-гъсто населените ромски квартали в България. В квартала не се допуска снабдяване с хранителни и други продукти от първа необходимост, вкл. лекарства, поради липса на аптека в квартала. Кварталът е подложен на строги полицейски мерки, които не само плашат жителите, но и не им позволяват да си осигурят необходимите хранителни и хигиенни продукти.

Необходимо е да се вземат незабавни мерки за осигуряване на вода и дезинфекционни средства на тези хора, които според местната власт обитават жилища/квартали извън регулация.

Каква е атмосферата в кварталите, какви са настроенията в последната седмица?

В много ромски квартали улиците са обезлюдени, даже повече, отколкото в центъра на София. Голяма част от хората вече са информирани и спазват правилата за безопасност. Но бързо се засилва бедността, защото голяма част от ромските семейства останаха без поминък, затворени в кварталите. Във всеки ромски квартал има много бедни, маргинализирани семейства, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези семейства има деца, които са изложени на студ и глад. И трябва да се вземат спешни мерки за да се помогне на тези семейства, защото гладът настъпва.

От отговор на Министерство на здравеопазването стана ясно, че основната работа се върши от 245 здравни медиатори в цялата държава. Получавате ли подкрепа от институциите на местно ниво и ако да, каква?

245 здравни медиатори в 131 общини ежедневно са на предна линия в кварталите с маргинализирано население от самото начало на обявеното извънредно положение във връзка с разпространението на COVID-19. Те работят самоотвержено на терен всеки ден за да спрат разпространението на инфекцията. Те са съвременните будители в ромските квартали. Често охулвани и от чужди и от свои, но запазващи висок дух, днес те дават съществен принос към цялото ни гражданско общество. Тяхната работа е апостолска, истинско геройство е да убеждаваш маргинализирани хора да спазват правила за да избегнат надвисналата ги угроза.

Провеждат широка информационна кампания в общностите, придружават полицейски екипи, които проверяват карантинираните, раздават вода и храна на възрастни хора и маргинализирани семейства, участват в дезинфекционни мероприятия и най-вече дават надежда и опора на много хора от общността да преодолеят страха, отчаянието, безизходицата. Разработен е инструктаж за тяхната дейност в условия на извънредното положение.

За съжаление в много общини здравните медиатори все още работят без лични предпазни средства и екипировка, което ги излага на риск. Усилията на Националната мрежа на здравните медиатори е в най-кратък срок да им осигури всичко необходимо, което да им гарантира сигурност и безопасност.

Здравните медиатори осъществяват приоритетно тяхната дейност в рискови райони, където е налице концентрирано присъствие на труднообхватни рискови семейства, повишена мобилност или неразбиране и ниска здравна култура за превенция срещу заболяването. Когато на територията на общината функционира кризисен щаб за борба с коронавирус и здравният медиатор е включен в него, приоритет имат инструкциите, които са дадени от кризисния щаб.

Д-р Елена Кабакчиева

председател на Фондация "Здраве и социално развитие - Хесед"

"И все пак основният въпрос, свързан със ситуацията в бедните квартали, не е разпространението на евентуална епидемия, а това, че силните ограничителни мерки ще доведат до пълна липса на средства, храна и други насъщни неща. Това може да доведе много скоро до основателни протести и недоволства - т.нар. "гладни бунтове". Трябва да се мисли прагматично както за спешни мерки в тази насока, така и за дългосрочна високо ефективна политика за качеството на човешките ресурси и тяхната конкуретноспособност на пазара на труда. "Развитие от люлката до гроба" е новият девиз на съвременната социална политика. Настоящата криза е още

едно основание да се замислим сериозно по този въпрос и да погледнем с внимание към иновативните подходи в това отношение. Мерките, които се предприемат са в добра посока, но е необходимо да се помисли за допълнителни по-дълбочинни мерки за работа и по-отношение на ранното детско развитие (първите 1000 дни), и по отношение на родителските умения, и за социалните нагласи и умения, обезателно като един комплексен подход. Това би могло да засили многократно ефективността на всички предприети досега мерки."
Темата накратко
  • Редица общини реагираха на епидемията от коронавирус с рестриктивни мерки в ромските махали.
  • На плещите на 250 медиатори в страната остава задачата да информират хората в тези квартали как да предпазят себе си и околните.
  • Настоящата криза може да изостри разделенията, затова е важно да се реагира от рано.

В петък, събота и неделя от изминалата седмица из столичния квартал "Факултета" интензивно обикалят екипи от медицински кадри и хора от общността. Те са започнали да разгласяват полезна информация за опасността от коронавируса още от началото на ограничителните мерки, наложени от кризисния щаб. Но използват хубавото време и уикенда, за да разясняват новите правила на всички. Вечерта се включва и полицията, която започва да предупреждава хората по високоговорители да си стоят по домовете.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK