"Икар 2021": печели театърът

По традиция всяка година във вечерта на Международния ден на театъра 27 март на пищна церемония (обикновено провеждана в Народния театър) Съюзът на артистите в България (САБ) връчва националните награди "Икар", с които откроява най-големите сценични постижения през изминалата календарна година. През 2020 и 2021 г., белязани от пандемията, този ритъм беше нарушен. Миналата година церемонията беше отложена чак за есента и за пръв път празничното събитие премина без публика, само в тесния кръг на маскирани и дезинфекцирани номинирани и участници. Тази година в Деня на театъра символично бяха обявени единствено имената на номинираните, а награждаването предстои на 11 май, отново на сцената на Народния театър.

Тази година е специална, защото САБ навършва 100 години. Основан през 1921 г. като първо българско сдружение на театралните дейци, Съюзът на артистите израства и се развива до авторитетна творческо-синдикална организация, защитаваща интересите на различните театрални професии и устойчиво преминала през няколко смени на политическия режим. От 1974 г. съюзът връчва награди за постижения в сценичното изкуство, които от 2005 г. под името "Икар" се реализират паралелно с т.нар. "Софийски театрален салон", или фестивал, чиято програма се състои от всички номинирани представления, наред с допълнителни паралелни събития като уъркшопи, тематични изложби, дискусии и др.

Целта на наградите е най-вече да бъдат празник на българския театър и да насочат вниманието към сценичното изкуство в цялото негово жанрово многообразие. По тази причина отделните категории са много и се стремят да отразят създаденото в областта на драматичния театър, на кукления театър, на съвременния танц и пърформанс, на цирка, на вариетето, както и да откроят разнообразните професии и умения, които си дават среща в театъра, откъдето идват и категориите за режисура, сценография, музика, драматически текст, критически текст, дебют и др.

През годините САБ изпробва различни формули, чрез които да отсява. Формулата, действаща в последните години, е в това номинациите и наградите в основните категории да се поверяват на независима комисия, в която да са представени различните театрални професии, и която да се ангажира със задачата да изгледа огромния брой предложения, идващи от театрите в цялата страна. Допълнително по-специфичните категории се определят от съответните професионални гилдии, които сами създават свои критерии и процедури. Така например всички номинации и награди в областта на кукления театър се определят от Гилдията на творците в кукленото изкуство; за категориите "драматургичен текст" и "критически текст" отговаря Гилдията на театроведите и драматурзите; за "съвременен танц и пърформанс" - Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства, и т.н. Категориите са разнообразни, а пълният им списък се публикува всяка година на уебсайта на САБ www.uba.bg

Тази година аз също бях част от селекционната комисия заедно с театроведката Деница Езекиева, режисьора Стилиян Петров, актрисата Ива Тодорова (гост в рубриката "20 въпроса"), композитора Славчо Николов и сценографката Мария Диманова. Заедно гледахме и обсъждахме представленията, от които накрая трябваше да се обединим в общ избор съобразно правилата на наградите - не повече от три номинации в категория. Споровете помежду ни показваха, че ако действахме самостоятелно, със сигурност всеки от нас би подредил различен списък от фаворити, но тъкмо чрез баланса между различните вкусове и чрез съобразяването с външни критерии е възможно да се постигне картина, която да има право да претендира за известна обективност.

Тук е важно да се изтъкнат две неща. Първо, бяхме приятно изненадани, че за една преминала под знака на пандемията година с цялата трагедия от загубата на близки хора и с предизвикателствата от почти невъзможните условия за работа заради ограниченията и локдауните все пак имаше неочаквано голям брой премиери. Постъпилите около 90 предложения за номинации обхващаха представления, реализирани в периода януари 2020 - януари 2021. Естествено поради факта, че се появяваха в такъв труден период, огромна част от тях бяха по-малки като мащаб, с по-малък брой участници и камерно звучене, но именно затова пък залагащи на най-неоспоримата сила в театъра - актьорското изпълнение. Втората особеност е свързана със самото гледане, което беше предимно на видеозапис.

Днес мога да кажа, че затварянето определено тласна театъра да започне да прави по-качествени записи, които могат да съхранят въздействието на представлението и върху екрана на компютъра, но от друга страна, никога досега не съм се убеждавал по-красноречиво от абсолютно фундаменталната роля, която публиката играе в театъра. Един филм, показан в салон с десетина души, не губи нищо от художествената си стойност за разлика от едно представление, което при полупразен салон неминуемо пада като енергия и губи от своите качества. Най-вече заради тези трудности, на които българският театър като цяло даваше достоен отговор, заедно с останалите членове в комисията, решихме, че няма да фаворизираме определени заглавия и еднолични постижения, а ще се постараем, посредством всички категории да отразим разнообразието на живия театър.

За нас стана по-важно в номинациите, и съответно в афиша на "Софийски театрален салон", да попаднат повече заслужаващи вниманието заглавия, отколкото да спорим за това кои са "най-добрите". Преди да представя накратко част от основните номинации, ще добавя, че в деня на церемонията ще бъдат определени две награди за "най-добро представление" - една на журито и една на публиката - и те ще бъдат избрани измежду всички спектакли с номинация, без значение от категорията. Всеки, който желае, може да гласува тук: https://uba.bg/ikar-poll-2021/

Споменах, че тази година фокусът бе насочен върху актьора и това се отрази в категорията за "дебют". В нея попаднаха три млади актриси в три интензивни и нелеки роли: Боряна Маноилова като дискретната развратница в "Серотонин" по романа на Мишел Уелбек, Театър "Азарян", НДК; Надежда Колева като емоционалната мечтателка на Достоевски, Настенка в "Бели нощи" на ТР "Сфумато"; и Поля Йорданова като непокорната аутсайдерка в моноспектакъла "Мечтата на Наташа" на ДТ Габрово. При мъжките роли доминират соловите изпълнения и неочакваните интерпретации на познати класически образи.

В категорията за "водеща роля" Валери Йорданов ("Караконджул" по Н. Хайтов, Народен театър) и Цветан Алексиев ("Лебедова песен" от. А. Чехов, ТР "Сфумато") изваждат наяве трескавия вътрешен живот, скрит зад фасадата на техните герои, а Симеон Лютаков изиграва без гняв и истерия, един изненадващо сдържан и контролиран, но не по-малко уязвим Отело в постановката на ДТ Варна. При поддържащите роли миловидният и с детинско излъчване Александър Тонев прави неузнаваем Санчо Панса в ДТ Пазарджик; а Иван Бърнев ("Унизените. Беларус", ДКТ Плевен) и Николай Луканов ("Бившата мис на малкия град", Младежки театър) ефектно показват полюсни състояния на мъжкото его - нарцистичен диктатор и добродушен, плах ерген.

Майсторството при изграждане на емоционално сложни и вътрешно противоречиви характери определи и номинациите в категориите за водеща роля при жените: Бойка Велкова като самотната, но несломима бизнес дама Хелена Рубинщайн в "Империя на красотата - Мадам Рубинщайн" (Сатиричен театър), Ирини Жамбонас в класическата роля на манипулативната и объркана Марта от "Кой се бои от Вирджиния Улф" в МГТ "Зад канала" и драматичната Светлана Янчева със своя интензивен поглед и наелектризиращо присъствие като най-голямата сестра в номинираната в категорията за "драматически текст" пиеса "Боклук" от Елена Телбис в Театър 199 (в тази категория пиесата се състезава с "Морето след теб" от Яна Борисова и "Свлачище" от Васил Балев).

При поддържащите женски роли експресивният жест и яркото присъствие се открояват в изпълненията на Красимира Кузманова-Кокран (като раболепна изпълнителка на мръсни партийни поръчки в "Унизените. Беларус" на ДТ Плевен), Петя Венелинова (като прословутата Крокодилка с гащите с дантели от класическата комедия "Суматоха" от Йордан Радичков в ДТ Русе) и Радена Вълканова (която с вид на типичната "лелка" изненадващо изстрелва един от най-директните и силни монолози в "Капитал(на) грешка" в Народния театър). В номинациите за режисура и сценография освен някои от посочените спектакли (като "Караконджул" с номинация за режисура и "Серотонин" с номинация за сценография) попадат и още от силните събития на последния театрален сезон.

Диана Добрева е номинирана за режисурата на разтърсващата семейна драма "Синът" в Народния театър по пиесата на Флориан Зелер - последна част от трилогията на нашумелия френски драматург, по чийто текст "Бащата" е направен и едноименният филм, който донесе поредния "Оскар" на Антъни Хопкинс тази година. Василена Радева е също номинирана за режисурата на "Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта" в Театър "Азарян" - НДК, спектакъл, създаден върху документалната книга на Петя Накова, проследяваща истинските истории на жени с рак на гърдата, който придоби особено остро звучене през този сезон заради своята централна тема - как се живее с болестта. Номинираните в категорията "сценография" постановки "Закуска в Тифани" (Мира Каланова и Марина Райчинова) и "Завръщане у дома" (Свила Величкова) представляват нови прочити на класически произведения на литературата и драмата.