С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

17 сеп 2005, 0:00, 955 прочитания

Едно немско пътуване към Пловдив

Много трудно може да се разкаже един литературен проект, макар и продължил цели десет години. Най-вярно го назовават книгите, но нима книгите, макар и десет на брой, побират всичките нюанси, празници, възхити и недоразумения в немско-българското общуване.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Много трудно може да се разкаже един литературен проект, макар и продължил цели десет години. Най-вярно го назовават книгите, но нима книгите, макар и десет на брой, побират всичките нюанси, празници, възхити и недоразумения в немско-българското общуване. Книгите са само художественият вариант на десетте години от живота ни, през които продължи „Едно немско пътуване към Пловдив“. Бях един от инициаторите и съучастниците в проекта, така се случи. Тъкмо по повод на издадената от „Пигмалион“ през 1994 г. антология на съвременната немска поезия, която преведох, за първи път в България дойдоха Инго Вилхелм, директор на къщата за изкуства „Еденкобен“, и поетите Грегор Лашен и Йохан П. Тамен. Имаше четения и в Пловдив, и в София, едно пътуване до Родопите и безкрайни разговори за литературата, за възможността на нейната „територия“ да се състои срещата с нашата страна. Тогава малцина в Западна Европа знаеха за България. Всъщност точно от желанието да разберат най-сетне, че ни има, че тук - на кръстопътното, ветровито и прекрасно място, отглеждаме и опазваме хилядолетната си културна история, тръгна всичко. Идеята хрумна първо на Инго Вилхелм: всяка година един немски писател да идва със стипендия от „Кюнстлерхаус Еденкобен“ и да живее шест седмици в Пловдив, да написва книга и после тя да се появява на двата езика - на български в „Пигмалион“ и на немски във „Вундерхорн“. Днес Инго Вилхелм, един от „моторите“ на културния живот в Райнланд-Пфалц, приятелят на всички творци, но най-вече на поетите и писателите, си признава, че възприема Пловдив като лична втора родина. Негови бяха усилията да осигури средства през годините, да се ангажира и да ангажира фондации и издатели в Германия. На два пъти дори успя да доведе в Пловдив и държавния секретар на Райнланд-Пфалц, а през тази юбилейна за проекта година заедно с писателите и издателите от Германия пристигнаха и двама от водещите журналисти на WDR.
Но да се върна на литературата. Струва ми се важно да изброя хронологично имената на авторите и книгите, защото дори само тази непрекъснатост респектира. През 1994 г. първият гост на издателство „Пигмалион“ в Пловдив е писателят и художникът Лутц Щел, автор на стихосбирката „Пасаж между два свята“. През 1995 Ралф Тениор написва „Добро утро, Пловдив“, последван през 1996 от Михаел Бузелмайер и „Кучетата на Пловдив“. Ян Конефке с „Пътешествието на Гъливер в България“ и Ханс Тил с „Търкалящ се калдъръм“ са писателите, гостували в Пловдив през следващите две години, подире им идва ред на Ернест Вихнер и неговите „Стари снимки“, на Уве Клобе и криминалната му история „Мъртвецът от Белинташ“, която той разви в солиден роман, появил се само преди месец под заглавие „Тракийски игри“ в мюнхенското издателство „Нимфенсбургер“. Бригите Олешински издаде не само книгата „Арго Карго“, но и я придружи с компактдиск, наречен „Как стиховете пеят“, един предизвикателен и успешен експеримент, в който български певици изпълняват немски стихове по мелодиите на най-популярни наши народни песни. Последните двама участници в проекта „Едно немско пътуване към Пловдив“ бяха Йохан Липет със „Зандхаузен - Пловдив: заминаване-завръщане“ и Уте-Кристине Круп, авторка на „Членска карта за Европа“.
С други думи, това е една малка и смайваща библиотека с различни по жанр, натюрел и дълбочина книги. Но поотделно и заедно те съграждат наново Пловдив, разказват го отвън, от гледната точка на чужденеца, на добронамерения и модерен пътешественик, омагьосано застинал насред амфитеатъра или пред сияйните ореоли на светците в църквата „Св. Константин и Елена“, кръстосващ между тепетата или оставил се на протяжното време на главната улица.
„Едно немско пътуване към Пловдив“, продължавам да си мисля, е уникален проект дори заради бъдещето, което съдържа в себе си. Тези книги, вече подвързани и заедно, тепърва ще се четат в Германия. Но остават още литературните приятелства, проверени през годините; „българското чувство“, както го е нарекъл Ралф Тениор, у мнозина от съвременните немски писатели; пробуденият интерес, смешните случки, за които рядко говорим на висок глас, но често с удоволствие си припомняме, и аурата на незабравимите преживявания според Йохан Липет. Остава един град от думи, българският Пловдив, написан от десет немски писатели. Ето това е най-прекрасното на литературата: проектът завърши, а немското пътуване към Пловдив продължава.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16241 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11375 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Ниво на достъп

Вече повече от седмица не мога да се откъсна от сивата папка, където ходя, я нося със себе си. Отварям я, чета и пак я затварям. Снощи сънувах момичето. Сънувах, че стоим двамата на една трамвайна спирка. Стоим и чакаме трамвай.

Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University