няколко стопаджийски случки

От 17 години пътувам на стоп. Иначе със сигурност нямаше да събера смелост да се изправя пред вас. Защото всъщност нямам една история - историите минават покрай мен и аз просто ще се опитам да спра няколко.

за пръв път пътувах на стоп от Габрово за Стражица с един габровски пънкар (сега е прокурор, между другото) през есента на 1988 г. Можете да си ни представите - аз, хлапак на 14 години, а той - близо двуметров пънкар с гребен. Естествено беше пълен провал, едвам стигнахме до Търново. Но тогава научих първия си урок по стоп - една милиционерска кола бавно минаваше покрай нас, когато Чоко ми каза: „На тези никога не им махай, те винаги спират.“

След години един младеж на пътя ми даде друг съвет - за стопаджията имало три правила: „Винаги чист, усмихнат и след завой.“ Това последното не го разбрах много, аз лично предпочитам правите отсечки, но за другите е абсолютно прав. Нали се сещате, че шофьорът има само няколко секунди, за да прецени дали да те качи, или да те остави на пътя...