няколко стопаджийски случки

От 17 години пътувам на стоп. Иначе със сигурност нямаше да събера смелост да се изправя пред вас.

От 17 години пътувам на стоп. Иначе със сигурност нямаше да събера смелост да се изправя пред вас. Защото всъщност нямам една история - историите минават покрай мен и аз просто ще се опитам да спра няколко.

за пръв път пътувах на стоп от Габрово за Стражица с един габровски пънкар (сега е прокурор, между другото) през есента на 1988 г. Можете да си ни представите - аз, хлапак на 14 години, а той - близо двуметров пънкар с гребен. Естествено беше пълен провал, едвам стигнахме до Търново. Но тогава научих първия си урок по стоп - една милиционерска кола бавно минаваше покрай нас, когато Чоко ми каза: „На тези никога не им махай, те винаги спират.“

След години един младеж на пътя ми даде друг съвет - за стопаджията имало три правила: „Винаги чист, усмихнат и след завой.“ Това последното не го разбрах много, аз лично предпочитам правите отсечки, но за другите е абсолютно прав. Нали се сещате, че шофьорът има само няколко секунди, за да прецени дали да те качи, или да те остави на пътя...

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    polina05 avatar :-|
    Polina Petkova

    Звучи ми познато:)))!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал