Ремарки за Кайро
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ремарки за Кайро

Ремарки за Кайро

Чудно нещо са самолетите - постояваш в тях два часа, хапваш задушени зеленчуци и паста „добуш“ и след малко слизаш на друга планета - с друг въздух, вода и палми, с други хора, с други вкусове, възгледи и език на тялото.

2272 прочитания

© Радмила Младенова


Чудно нещо са самолетите - постояваш в тях два часа, хапваш задушени зеленчуци и паста „добуш“ и след малко слизаш на друга планета - с друг въздух, вода и палми, с други хора, с други вкусове, възгледи и език на тялото. Tака в края на септември се озовах за една седмица в Кайро с група артистични пътешественици, вследствие на което ви поднасям няколко истории за спомняне от самолетен тип.

забележка: преди да навлезете в това езиково пътешествие из забележителностите и незабележителностите на Кайро, искам само да предупредя, че това не е място за хора, привързани към графиците и антибактериалните кърпички. И в двата случая би било добре да се отърсите от тези навици. Иначе може да се окажете в ситуацията на американци в Париж, които по цяла вечер обикалят ресторантчетата на „Макдоналдс“ и правят сравнителен анализ на сусамените питки. Или може просто да ви хванат нервичките и да се приберете в хотелската стая при куфара с важни лекарства.

5 minute, 5 hour

Това бе ироничната реплика, която, подхвърлена още на летището в Кайро по повод обещанието на един египтянин да ни достави транспорт до 5 минути, най-кратичко обобщи лежерното отношение на тези хора към времето, парите и всички онез неща, на които сме склонни да придаваме точни стойности. В тази част на света цифрите имат неусетната способност да метаморфозират в други такива, което, от една страна, поражда доста солени изживявания на пресните туристи, но от друга, е отговорна за онова прочуто свойство на времето в Ориента и арабския свят да тече като сиропа на баклавата - бавно и сладко.

градът

Потънал в ситен, жълтеникав прах, Кайро ми заприлича на огромен гъсто населен термитник, в който повечето сгради са в процес на растеж, увенчани с един недовършен етаж, който непрекъснато се отдалечава от земята. На път от покрайнините към центъра ясно се вижда как градира просперитетът с появата първо на сателитни чинии и след това на климатици. Най-луксозното пространство в града се заема от операта - луксозно заради простора между сградите и ослепително белия им вид. Най-страховитата зона е Градът на мъртвите до цитаделата, където бедните египтяни си строят къщи върху гробовете.

таксито

Първото нещо, с което се сблъсках с почти всичките си сетива. И на вид, и на звук, и на мирис, че и дори на допир таксито в Кайро крие неподозирано силни изживявания. Поне на 30 години, в бяло-черна окраска, кайровското такси е с приятно заоблени форми от честите леки сблъсъци с другите участници в движението. Индивидуалният му вид се допълва от специална интериорна украса, решена в стила на шофьора - космати килимчета, пластмасови светещи сърчица, висящи дрънкулки. Към това върви арабски джаз, пронизително молитвено напяване или някое щуро джамбуре, което една вечер накара шофьора да сложи крак на волана, за да може да пляска с две ръце... при 80 км в час. Самото кайровско такси е особено гласовито. Докато си проправя път в хаоса от автомобили, без да взима много на сериозно пешеходните пътеки и два-трите светофара в града, то предимно се ориентира по отразения звук на клаксона. Макар и невидима за окото, уличната врява от коли си има своя вътрешна, дали да не кажа музикална, организация. Навярно затова се чувствах в пълна безопасност и като пътник, и като пешеходец. Безопасността в града е по-скоро въпрос на изострена интуиция и импровизация, отколкото на установени правила за движение.

нощем

дори и през септември жителите се сафирясват от жегите едва след 11. Млади семейства заемат пейките край оживените улици и със спящи на една страна пеленачета си устройват среднощен пикник или пък се подреждат в колите си пред откритите drive-in дюнерджийници. Най-размазващото преживяване е местното кафене тип кухничка, което привлича по столовете на изтегналата се отпред тясна улица любителите на наргилето, възсладкото кафе с кардамон и изстуденото каркаде. Още по-приятно е да се спуснеш с лодка по Нил - тогава можеш да попиваш светлините от гигантските хотели по бреговете на реката, докато топиш крачка в топлите води, или да беснееш на арабско диско, докато дискретно доливаш чашата на недоумяващия голобрад лодкар, който не е чувал думата водка.

на вкус

Простите вкусове от Кайро - пресни стипчиви червени фурми, току-що набрани от палмата, печени сладки картофи, които се продават на улична количка, ароматна гуава, фреш от манго или нар, който си поръчваш поне два пъти.

езда в пустинята

Все още не съм сигурна дали това ми се случи, както не бях сигурна и тогава. Има едни такива моменти, когато цялото ти съзнание регистрира, че това е сън, и колкото и да се щипеш, не спираш да сънуваш. Та един от тези алтернативни сънища ми се случи върху гърба на кон. В лек тръс и предвождани от ситнещо като шевна машинка магаренце с една дружина от осем смелчаци се отправихме към пустинята. Минахме през малко селце с ниски обли къщи с плоски покриви и светещи прозорчета по покрити с пясък тесни улички. Пред една врата бяха полегнали две млечнобели камили. Местните хора разпускаха, пушеха наргилета и ни кимаха дружелюбно с глава. Оттук излязохме в пустинята, обгърнати в мрак и лека пушилка се отправихме към едно възвишение. Насред пясъка изникнаха няколко тъмни трупа на коне или камили, които бяха толкова стряскащо натурални, че директно ни вкараха в картина на Салвадор Дали. На самото плато ни чакаше нещо неподозирано - пред нас се очертаха силуетите на трите пирамиди в Гиза, огрети от бледорозовото сияние на среднощно Кайро, чиито светлини тлееха в кръг по ръба на хоризонта. Сънуването продължи със стъклена чаша чай Lipton, който местен дядо с чалма и белезникава роба приготвяше на открит огън върху метална ламарина, а за по-гнусливите имаше консервичка Рepsi. Ощипване.

жените

Жените в Кайро са покрити. Някои са в черно от главата до петите, без дори да имат отвори за очите, с чудесно изправена стойка поради товарите, които често носят на глава. По-екстравагантните си закачат обеците върху шамиите. И се разхождат по улици, опасани с огромни билбордове, на които кокетни блондинки цупят устнички и гледат през голо рамо.

мъжете

Мъжете в Кайро имат синки по челата, понеже честичко се молят. За мъжете в Кайро няма значение дали жената е покрита или не, важна е душата. Те не могат да правят секс, докато не се оженят, а не могат да се оженят, докато не съберат пари за къща и кола. Мъжете в кайро всеки път, щом видят сама жена, издават звука „пссссст“. Изобщо да пием за мъжете в Кайро, които и това не могат да си поз­волят!

градски неща

В града е пълно с приятни и често зеленооки младежи, които ужасно учтиво ти предлагат да те разведат и междувременно лека-полека с разказ за това как сестра им се жени на другия ден и специално са дошли за сватбата от лондонски университет (тук се вади някаква карта от „Шератон“), те примъкват към магазина, който се държи от техен близък. Тази история за женещата се сестра се бе случила в един и същи ден на двама души от нашата група и ужасно много ме развесели, понеже явно местните хора не си правят труда да измислят различни сюжети, и щом някой се окаже работещ, го експлоатират в индустриален мащаб. Същото е и с въпроса where do you come from? Първите три дни отговорих любезно и най-достоверно около 300 пъти, след което започнах да експериментирам с различни други страни на произход. Накрая се сопнах на един тип. Той взе, че схвана и веднага уцели в десетката с въпроса what do you like to eat?, което пък затвърди подозрението ми, че египтяните задържат жените си вкъщи посредством огромни тави със сиропирани сладкиши, но това е друга тема...

цените

Относителността на цените е сред първите неща, които будят недоумение и леко веселие сред чужденците, особено след като опознаят порядките на пазарене, задължително предшестващи всеки опит да си закупят нещо - било то и кафе във ведомствената сладкарница на националния театър. А край пирамидите си е неподправен рекет - там цената за разходка с камила рязко скача, щом живот­ното се изправи на крака.

miscellaneous

В Кайро преоткрих чара на фикуса. Винаги съм се чудела защо хората държат тези вечно прашни и тромави растения в къщите си, докато не ги видях да красят улиците им подобно на нашите липи.

Освен че са високи и плюят, камилите притежават една такава безшумно-ластична походка, която водачите им често използват в ущърб на заплесналия се турист. Най-вече край пирамидите, където практически разбираш каква е ползата от тежко въоръжената туристическа полиция.

и ако решите да отидете...

1. Задължително си носете активен въглен, твърд алкохол, тирбушон и химикалки. 2. В случай на сериозно (ценово) затруднение има две работещи реплики, произнесени с висок и драматично сърдит тон: „тук съм за шести път и знам как стават нещата“ или „ще извикам полиция!“ 3. Научете се да разпознавате числата (там арабските цифри са други), както и да броите до 10.

4. Когато питате за посоката, внимателно наблюдавайте дали думите left и right съответстват на движенията на ръцете (макар че и това не ви гарантира нищо).

5. Донесете малко пясък от Сахара, чуден е за пясъчни часовници и много напомня за тамошното проточване на времето.

Чудно нещо са самолетите - постояваш в тях два часа, хапваш задушени зеленчуци и паста „добуш“ и след малко слизаш на друга планета - с друг въздух, вода и палми, с други хора, с други вкусове, възгледи и език на тялото. Tака в края на септември се озовах за една седмица в Кайро с група артистични пътешественици, вследствие на което ви поднасям няколко истории за спомняне от самолетен тип.

забележка: преди да навлезете в това езиково пътешествие из забележителностите и незабележителностите на Кайро, искам само да предупредя, че това не е място за хора, привързани към графиците и антибактериалните кърпички. И в двата случая би било добре да се отърсите от тези навици. Иначе може да се окажете в ситуацията на американци в Париж, които по цяла вечер обикалят ресторантчетата на „Макдоналдс“ и правят сравнителен анализ на сусамените питки. Или може просто да ви хванат нервичките и да се приберете в хотелската стая при куфара с важни лекарства.

5 minute, 5 hour

Това бе ироничната реплика, която, подхвърлена още на летището в Кайро по повод обещанието на един египтянин да ни достави транспорт до 5 минути, най-кратичко обобщи лежерното отношение на тези хора към времето, парите и всички онез неща, на които сме склонни да придаваме точни стойности. В тази част на света цифрите имат неусетната способност да метаморфозират в други такива, което, от една страна, поражда доста солени изживявания на пресните туристи, но от друга, е отговорна за онова прочуто свойство на времето в Ориента и арабския свят да тече като сиропа на баклавата - бавно и сладко.

градът

Потънал в ситен, жълтеникав прах, Кайро ми заприлича на огромен гъсто населен термитник, в който повечето сгради са в процес на растеж, увенчани с един недовършен етаж, който непрекъснато се отдалечава от земята. На път от покрайнините към центъра ясно се вижда как градира просперитетът с появата първо на сателитни чинии и след това на климатици. Най-луксозното пространство в града се заема от операта - луксозно заради простора между сградите и ослепително белия им вид. Най-страховитата зона е Градът на мъртвите до цитаделата, където бедните египтяни си строят къщи върху гробовете.

таксито

Първото нещо, с което се сблъсках с почти всичките си сетива. И на вид, и на звук, и на мирис, че и дори на допир таксито в Кайро крие неподозирано силни изживявания. Поне на 30 години, в бяло-черна окраска, кайровското такси е с приятно заоблени форми от честите леки сблъсъци с другите участници в движението. Индивидуалният му вид се допълва от специална интериорна украса, решена в стила на шофьора - космати килимчета, пластмасови светещи сърчица, висящи дрънкулки. Към това върви арабски джаз, пронизително молитвено напяване или някое щуро джамбуре, което една вечер накара шофьора да сложи крак на волана, за да може да пляска с две ръце... при 80 км в час. Самото кайровско такси е особено гласовито. Докато си проправя път в хаоса от автомобили, без да взима много на сериозно пешеходните пътеки и два-трите светофара в града, то предимно се ориентира по отразения звук на клаксона. Макар и невидима за окото, уличната врява от коли си има своя вътрешна, дали да не кажа музикална, организация. Навярно затова се чувствах в пълна безопасност и като пътник, и като пешеходец. Безопасността в града е по-скоро въпрос на изострена интуиция и импровизация, отколкото на установени правила за движение.

нощем

дори и през септември жителите се сафирясват от жегите едва след 11. Млади семейства заемат пейките край оживените улици и със спящи на една страна пеленачета си устройват среднощен пикник или пък се подреждат в колите си пред откритите drive-in дюнерджийници. Най-размазващото преживяване е местното кафене тип кухничка, което привлича по столовете на изтегналата се отпред тясна улица любителите на наргилето, възсладкото кафе с кардамон и изстуденото каркаде.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чист артист

Чист артист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.