това е историята на катерина стоянова, спечелила първа награда в лигата на разказвачите на тема „пътеводител на празнуващия стопаджия“
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

това е историята на катерина стоянова, спечелила първа награда в лигата на разказвачите на тема „пътеводител на празнуващия стопаджия“

това е историята на катерина стоянова, спечелила първа награда в лигата на разказвачите на тема „пътеводител на празнуващия стопаджия“

1256 прочитания

първо едно уточнение - аз не съм Катя, аз съм Катерина, обаче ми свършваше химикалът и преди да взема от въпросния господин Русев нещо подобно на химикал, се наложи да напиша само Катя. Та да започна и с моята история, понеже казват, че жените не можели да помнят дълго, и затова аз съм решила да ги опровергая с една отдавнашна история. Затова няма да ви разказвам как тази Нова година пътувахме на стоп до едно село, за да я посрещнем тази Champaign Supernova 2006! И как баба ви Райна от съседната къща дойде да ни насурвака, жената. И аз, като давам портoкалов сок и викам „пийни си“, тя ми вика „аз тукова ни пия“ и опляска 200 грама водка, и пак ни сурвака - та чак синини ни остави.

Няма да ви разказвам за това, защото искам да ви разкажа нещо друго. Което се случи малко по-отдавна и на едно по-друго място. Обаче за тази цел трябва да сменя наклона на разказа. Ей така.

Щоту действиету съ развивъ във Вилику Търнуву. Приди известно времи. На сидимнайстия ми рожден ден. И понежи жините след 17 ставами не толкова конкретни, няма да ви кажа преди колко точно времи беши това. Така приди НЕизвестно времи с един отбор кибици въф едно завидение измислихме свежата идея. Tея кибици между другото ми бяха приятели, сега са едни, така, преуспели кибици. Някои от тях все още са ми приятели. Та решихми, че въпросният ми рожден ден тогава шъ съ празнува въф идно селу близу до Вилику Търнуву. Симейнътъ вилъ. И мама, и тати не знаят още, ако някой ги познава, да не им казва, щото, нали. Та тогава решихми, чи шъ стигнем петнайсет човека, разпридилени произволно по жребий, на автостоп до това селу. В колите, пак така произволно, съ напушихми. Ни знам как произволно въобще стигнахми до въпросната вила. По жребий тези, който ни взеха на автостоп, решиха, че съобразно с хита I like to party, party… и те шъ останът. Продължихми с празнуваниту, дядо ми - горкият човек, сигурно и той толкова трева не е окосил през целия си живот. Имаши и водка, имаши и бира, комбинацията беше малко тежка. Аз лично посрещнах знаменитото събитие полугола. На терасата. Тя вилата беши на два етажа, не по жребий, а щото мама и тати бяха събирали и строили. Aз собствено го посрещнах това събитие полугола на тирасата, без мръсни помисли, моля, щото си мислех, че в дванайсет часъ през нощта мога да съ пикъ на луната. По-късно съ оказъ, чи тая луна представлява крушката на тирасата, ама нищо, важна е идеята.

И всичко това ви го разказвам само заради тази идея, че колкото и години да са минали оттогава насам и колкото да сме сменяли местата на кибичене и кибиците, важното е всеки да си има по една такава луна, която да му показва пътя напред, пък било то и за другите да е електрическа крушка, и да знае, че животът не е само работа, работа, работа, а животът е и удоволствия. Животът е купон преди всичко, особено преди сметките за парно и кюфтетата. Благодаря.

първо едно уточнение - аз не съм Катя, аз съм Катерина, обаче ми свършваше химикалът и преди да взема от въпросния господин Русев нещо подобно на химикал, се наложи да напиша само Катя. Та да започна и с моята история, понеже казват, че жените не можели да помнят дълго, и затова аз съм решила да ги опровергая с една отдавнашна история. Затова няма да ви разказвам как тази Нова година пътувахме на стоп до едно село, за да я посрещнем тази Champaign Supernova 2006! И как баба ви Райна от съседната къща дойде да ни насурвака, жената. И аз, като давам портoкалов сок и викам „пийни си“, тя ми вика „аз тукова ни пия“ и опляска 200 грама водка, и пак ни сурвака - та чак синини ни остави.

Няма да ви разказвам за това, защото искам да ви разкажа нещо друго. Което се случи малко по-отдавна и на едно по-друго място. Обаче за тази цел трябва да сменя наклона на разказа. Ей така.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK