С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

4 фев 2006, 0:00, 1490 прочитания

search:me

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

часове наред търсеше в интернет текстове, които да съдържат предварително намислените от нея думи. Пускаше в търсачките реплики като „когато бях в Йоханесбург през седемдесет и пета“ или „този път се получи, скъпи“ и изчиташе редките съвпадения. Продълженията я поглъщаха. Изглеждаха съвсем истински, защото започваха с нейното влизане. Въвеждаше думите на български и на латиница, за да прегледа и форумите, и чакаше Мрежата да изсипе текстовете. Никога не беше намирала история, в която да е намесена директно, не се и замисляше за чак такива съвпадения.
Един ден, след като пробва със „за мен тя е всичко“, „тя е всичко за мен“ и после „тя не е всичко за мен“ и не откри нищо, набра „гледахме филм на Полански и тя заспа“. Беше случайна конфигурация, просто ред от думи, както винаги. Не можеше да повярва, че в един форум някой си Famous говореше точно за нея и Полански. Върна се обратно и повтори „гледахме филм на Полански и тя заспа“. Търсачката отвори същата страница. Освен Полански Famous споменаваше и нейното име. Описанието на външността - едно към едно. Би се вързала и на разказа му, ако не го познаваше в детайли. Не държеше на реалността особено, но постингът беше в сайт за радикални киномани и след него я псуваха шокирани, ужасени, възмутени маниаци, дори на няколко пъти я наричаха кучка, защото е заспала на Полански през 1995 г. Famous постоянно наблягаше върху усилията, които е положил, за да отвори очите за голямото кино.
Тя нямаше как да не помни този велик момент. Случи се през деветдесет и девета, а не деветдесет и пета. И не беше на Полански, а на Питър Грийнауей. Работеше в един нощен клуб и приключваше в пет сутринта, след което оставаше до пет и половина-шест, за да измие чашите и подреди бутилките зад бара. Famous беше единственият клиент, който киснеше, докато изгаси светлините, и зяпаше гърдите , когато се навеждаше към касите с амбалаж или почистваше плота с кърпа. От месеци досаждаше. Предлагаше кафенета и разходки през деня или да се видят в свободната вечер. Трябваше веднъж завинаги да го разкара и когато отново я попита дали ще излезе с него, отговори: „Утре в осем, пред киното.“ Вратът му се издължи напред от изненада.
- Шегуваш ли се?
- Не се шегувам.
- Филм ли ще гледаме?
- На Питър Грийнауей.
- Шегуваш ли се?
- В смисъл?
Киното беше единственият начин да прекарат известно време заедно, без да се налага да разговаря с него. „Записки под възглавката“ явно не беше неговият филм. След час главата му падна върху рамото .
Опита се да го събуди, говореше му, повдигна рамото си на няколко пъти, после го бутна по-сериозно, но той се наклони на другата страна. Този път главата му се окачи върху рамото на жена около четиридесетте, която стоеше вляво от него. Тя се наведе напред и сънливецът увисна между облегалката и гърба на непознатата.
- Безобразие - каза тихо жената. - Направете нещо! Така ли ще остане? Не мога да се облегна.
- Направих достатъчно, без да имам нещо общо с него. Пробвайте и вие.
Жената пое шумно въздух през ноздрите, изправи се и за секунди премести Famous изцяло на неговата седалка. Подпря го назад, така че, ако отвореше очи, щеше да види тавана, но спеше дълбоко и въобще не помръдна до края на прожекцията. Все едно се беше нагълтал със сънотворни. Когато включиха осветлението и салонът се изпразни, повика касиерката за помощ и се обадиха на 150. Качи се с него в линейката. В болницата разбра, че наистина е приел пределна доза приспивателни. Притесняваше се и крачеше нервно в коридора, като че ли той беше всичко за нея. Чакаше цяла нощ да отвори очи и когато най-сетне се събуди, отрече да е пил каквито и да било хапчета, дори я обвини, че е сложила нещо в чашата му.
- Но каква чаша? Не сме ходили никъде другаде - обясняваше на полицаите, които придружи до управлението. - Не, не, нищо не сме пили. Срещнахме се пред киното в осем, купихме билети и направо влязохме за прожекцията.
- Кой филм гледахте?
- На Питър Грийнауей, „Записки под възглавката“.
- Интересен ли е?
- Според мен е интересен, но той заспа.
В стаята се върна един от служителите със справката, че мъжът, който я преследваше през последните месеци, е известен като Спящата красавица. Тъпчел се със сънотворни и страдал от критична непоносимост към реалността, но неизвестно защо не бил агресивен и опасен за другите.
Даже напротив. В будно състояние помагал на една съседка да слезе до партера и да се изкачи обратно до третия етаж. Хранел бездомните кучета с вурст. Плащал редовно стълбищното осветление. Говорел бавно и разбираемо. Отглеждал палма в общия двор.
Още първия път, в бара, от самото начало тя усети, че нещо не е наред, че има нещо разместено в него, но не очакваше да е толкова повреден.
Три години по-късно разбираше от форума, че е заменил манията да се храни с хапчета с киното. Струваше се значително по-добре, по-уравновесено, докато не изчете всичките му постинги, в които обещаваше, че някой ден ще наема залите само за себе си, ще изкупува всички билети или, ако реши да гледа филма с някого, обезателно ще го приспи преди това.
Въвеждаше в търсачката различни комбинации: „хапчетата се разтвориха в портокаловия сок“, „усещаше вкуса на хапчета по езика си“, „сънотворните я ужасяваха, откакто“...
Намерени резултати 0
Вашето търсене не съвпадна с никакви документи
Няма намерени резултати
сънотворните се предлагат от немския фармацевтичен...
Няма данни
Но тя не се предаваше толкова лесно. Знаеше, че някъде думите съществуват точно в този ред.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 12432 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 9053 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
x-men

Трите рекламни стълба на L'Oréal

Главният дигитален директор, българката Любомира Роше, разказва пред "Капитал" за новата рекламна стратегия на козметичния гигант

Яке за двама

Ирина Василева създава дрехи, които улесняват майките при носене на бебето

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Дрейф"

Красиво заснета драма на оцеляване по истински случай

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 18.08.2018 Прочетете
Капитал PRO, БДЖ купува 42 влака със скъпа поддръжка, "Спарки Елтос" губи все повече, трус в КФН заради "Олимпик"

Емисия

DAILY @7AM // 21.08.2018 Прочетете