search:me

часове наред търсеше в интернет текстове, които да съдържат предварително намислените от нея думи. Пускаше в търсачките реплики като „когато бях в Йоханесбург през седемдесет и пета“ или „този път се получи, скъпи“ и изчиташе редките съвпадения. Продълженията я поглъщаха. Изглеждаха съвсем истински, защото започваха с нейното влизане. Въвеждаше думите на български и на латиница, за да прегледа и форумите, и чакаше Мрежата да изсипе текстовете. Никога не беше намирала история, в която да е намесена директно, не се и замисляше за чак такива съвпадения.
Един ден, след като пробва със „за мен тя е всичко“, „тя е всичко за мен“ и после „тя не е всичко за мен“ и не откри нищо, набра „гледахме филм на Полански и тя заспа“. Беше случайна конфигурация, просто ред от думи, както винаги. Не можеше да повярва, че в един форум някой си Famous говореше точно за нея и Полански. Върна се обратно и повтори „гледахме филм на Полански и тя заспа“. Търсачката отвори същата страница. Освен Полански Famous споменаваше и нейното име. Описанието на външността - едно към едно. Би се вързала и на разказа му, ако не го познаваше в детайли. Не държеше на реалността особено, но постингът беше в сайт за радикални киномани и след него я псуваха шокирани, ужасени, възмутени маниаци, дори на няколко пъти я наричаха кучка, защото е заспала на Полански през 1995 г. Famous постоянно наблягаше върху усилията, които е положил, за да отвори очите за голямото кино.
Тя нямаше как да не помни този велик момент. Случи се през деветдесет и девета, а не деветдесет и пета. И не беше на Полански, а на Питър Грийнауей. Работеше в един нощен клуб и приключваше в пет сутринта, след което оставаше до пет и половина-шест, за да измие чашите и подреди бутилките зад бара. Famous беше единственият клиент, който киснеше, докато изгаси светлините, и зяпаше гърдите , когато се навеждаше към касите с амбалаж или почистваше плота с кърпа. От месеци досаждаше. Предлагаше кафенета и разходки през деня или да се видят в свободната вечер. Трябваше веднъж завинаги да го разкара и когато отново я попита дали ще излезе с него, отговори: „Утре в осем, пред киното.“ Вратът му се издължи напред от изненада.
- Шегуваш ли се?
- Не се шегувам.
- Филм ли ще гледаме?
- На Питър Грийнауей.
- Шегуваш ли се?
- В смисъл?
Киното беше единственият начин да прекарат известно време заедно, без да се налага да разговаря с него. „Записки под възглавката“ явно не беше неговият филм. След час главата му падна върху рамото .
Опита се да го събуди, говореше му, повдигна рамото си на няколко пъти, после го бутна по-сериозно, но той се наклони на другата страна. Този път главата му се окачи върху рамото на жена около четиридесетте, която стоеше вляво от него. Тя се наведе напред и сънливецът увисна между облегалката и гърба на непознатата.
- Безобразие - каза тихо жената. - Направете нещо! Така ли ще остане? Не мога да се облегна.
- Направих достатъчно, без да имам нещо общо с него. Пробвайте и вие.
Жената пое шумно въздух през ноздрите, изправи се и за секунди премести Famous изцяло на неговата седалка. Подпря го назад, така че, ако отвореше очи, щеше да види тавана, но спеше дълбоко и въобще не помръдна до края на прожекцията. Все едно се беше нагълтал със сънотворни. Когато включиха осветлението и салонът се изпразни, повика касиерката за помощ и се обадиха на 150. Качи се с него в линейката. В болницата разбра, че наистина е приел пределна доза приспивателни. Притесняваше се и крачеше нервно в коридора, като че ли той беше всичко за нея. Чакаше цяла нощ да отвори очи и когато най-сетне се събуди, отрече да е пил каквито и да било хапчета, дори я обвини, че е сложила нещо в чашата му.
- Но каква чаша? Не сме ходили никъде другаде - обясняваше на полицаите, които придружи до управлението. - Не, не, нищо не сме пили. Срещнахме се пред киното в осем, купихме билети и направо влязохме за прожекцията.
- Кой филм гледахте?
- На Питър Грийнауей, „Записки под възглавката“.
- Интересен ли е?
- Според мен е интересен, но той заспа.
В стаята се върна един от служителите със справката, че мъжът, който я преследваше през последните месеци, е известен като Спящата красавица. Тъпчел се със сънотворни и страдал от критична непоносимост към реалността, но неизвестно защо не бил агресивен и опасен за другите.
Даже напротив. В будно състояние помагал на една съседка да слезе до партера и да се изкачи обратно до третия етаж. Хранел бездомните кучета с вурст. Плащал редовно стълбищното осветление. Говорел бавно и разбираемо. Отглеждал палма в общия двор.
Още първия път, в бара, от самото начало тя усети, че нещо не е наред, че има нещо разместено в него, но не очакваше да е толкова повреден.
Три години по-късно разбираше от форума, че е заменил манията да се храни с хапчета с киното. Струваше се значително по-добре, по-уравновесено, докато не изчете всичките му постинги, в които обещаваше, че някой ден ще наема залите само за себе си, ще изкупува всички билети или, ако реши да гледа филма с някого, обезателно ще го приспи преди това.
Въвеждаше в търсачката различни комбинации: „хапчетата се разтвориха в портокаловия сок“, „усещаше вкуса на хапчета по езика си“, „сънотворните я ужасяваха, откакто“...
Намерени резултати 0
Вашето търсене не съвпадна с никакви документи
Няма намерени резултати
сънотворните се предлагат от немския фармацевтичен...
Няма данни
Но тя не се предаваше толкова лесно. Знаеше, че някъде думите съществуват точно в този ред.