С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

13 окт 2006, 17:39, 1722 прочитания

Корабът на глупците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Няма истини, има версии", казва в едно интервю Алберт Санчес Пиньол (1965), който за три години се превърна от редови каталонски антрополог с особен интерес към пигмеите в международно известен писател с два романа - "Хладна кожа" (2003) и "Пандора в Конго" (2005). "Потрисаща, жива халюцинация" и "Умел разказвач, майстор на неочакваните обрати" писаха с апломб британският "Таймс" и немският "Цайт" за "Хладна кожа" (тази есен и на български, от "Колибри"). Но преди още вестници на чужди езици да започнат да спрягат имената на героите, броя на публикациите и характера на стила му, през 2000 г. Санчес Пиньол най-съвестно и анонимно спечели една от първите си първи награди с "Корабът на глупците" в популярния конкурс за разкази Relats on line.

Помощ, помощ, ради бога, умолява крушенецът, а вълните на Балтийско море подхвърлят тялото му насам-натам. Усеща, че е загубен. Но тъкмо когато силите вече го напускат и когато се примирява с явната смърт, в същия този миг току до него, почти в ръцете му се спуска спасително въже.
Нощта е толкова непрогледна, че не е забелязал близостта на плавателния съд, кораб без светлини, който сега се издига отпред като чудовищен китов търбух. Тъкмо оттам някаква милостива душа му подхвърля пътя към избавлението. Само че - установява изненадан крушенецът - ничии мишци не понечват да го изтеглят. Поглежда нагоре, към палубата, където не се виждат силуетите на матроси. Битката с вълните му е изпила силиците. Докато се съвзема, съзерцава корпуса на съда. Дървесината е превзета от всякакви миди, превърнала се е в килим от мекотели. Някои дъски от обшивката са прогнили, зеленясали и щръкнали в разни посоки като слънчогледи.
Най-сетне се изкатерва. Пльосва на палубата, подгизнал и сгърчен като току-що уловен октопод. Като се изправя, от него шурват хиляда малки водопада. Не е сам. Пред себе си вижда дребен, плешив човечец с мрачна физиономия и усмивка на уста. Но не усмивка като усмивките, а енигма. Брадичката му е тъй вдадена, че прехожда право в гушата. Неведомо защо - дали заради нападение, изтезание или лекарска намеса - плътта на клепачите му е изтръгната, незнайно кога, та клетникът е принуден неспирно да съзерцава света, непонятно как. Стои с вдигнати вежди, тъй вдигнати, че придават очаквателен вид на лицето му, толкова кръгло и бяло, че напомня хартиена луна. Носът му е обрасъл в ситни космици. Но погледът на крушенеца все се връща към шашардисаната усмивка, която разкрива зъбите с пепелив цвят чак до мъдреците. Луд му е спасил живота. Крушенецът няма думи. Долавя, че усмивката на неговия събеседник, който нищичко не казва, е въпросителна. Такава е тя, обезпокоителната същност на смеха на идиота: без да задава въпрос, пита за всичко, иска всички отговори, а ги прави невъзможни до един.
Крушенецът се извръща. Палубата се е осеяла с хора, от всички страни, макар че тук думата хора трябва да се тълкува в нюанси. Петима, десетима, петнайсет, даже може би двайсет същества. И всички, без ни едно изключение - в получовешко, полускотско състояние. Някои разговарят помежду си, но така, сякаш събеседникът им е вещ или празно пространство, без да го изслушат или да очакват отговор. Повечето се щурат самотно, нищо че месата им от време на време се докосват или даже случайно се прилепват. Един наместо дрехи е навлякъл парче зебло, което не му стига и до пояса; а мъжествеността му виси безучастно. Няма ръце. Бедрата му са по-хърбави от щъркелови мотовилки, танцува босоног, без музика, в един тъй френетичен ритъм, че пред него и абисинските негри биха изглеждали мудни. Малко по-нататък, на самия край на носа, загледан в небето, се е сврял един старец, който знае латински и води сериозна беседа със свети Патрик. Ту крещи смъртни заплахи към светията, ту омеква. Дрънчи със звънче. Една селянка зее с крокодилска паст, ченето й виси беззъбо, два голи венеца. Люлее ръцете си като махала, все едно всичките й кости са потрошени. Носи няколко фусти една над друга, което не пречи да се провиди огромното алено петно, растящо по облечения й във вълна таз.
Един от пътниците се приближава към крушенеца с протегната ръка. Подава му човешки изпражнения и с акцента на училите в Хамбург литовци произнася:
- Торта, щурман? Торта, щурман? Торта, щурман? Торта, щурман? Торта, щурман?
Щурман? Да не би да претендират той да поведе този неуправляван кораб, това недоразумение, което се крепи на повърхността по някакво чудо? Без платна, без рул, без фенери. После изневиделица се надигат гласове, десетки гласове на пътници, изпод палубата. Половината викове са най-сърцераздирателните стонове, които някога е чувал. Другата половина - най-сърцераздирателните смехове, които някога е чувал. Поотделно както смеховете, така и стоновете не биха били нищо особено, но накуп се превръщат в отворен прозорец към пъкъла. Крушенецът си представя трюма като пълна с гърчещи се червеи рибарска кутия; само дето вместо червеи има човешки тела. Замисля се с отворена уста и схваща къде е.
По близкото крайбрежие все още се тачи един стар обичай. Когато в пристана се задържи някой кораб, изоставен заради дълговете на собственика си или защото е толкова стар, че от само себе си тръгва към дъното, властите се възползват от случая и го натоварват с всички безумци от околностите. И това им дело не е насилствено, а празнично. Градоначалникът си туря кадифените одежди, народът възбудено се кикоти. Погват като стадо лудите към пристанището и там им предлагат да се натоварят на окаяното корито. Безпределно сериозен, градоначалникът кани глупците на борда с обещанието корабът да откара вярващите в Йерусалим, а грешниците във Вавилон и всеки лично да си избере участта, без външна намеса. Никой не ги насилва: някои се качват, други - не. Нещо като съдебен процес, в който обвиняемият играе съдия - той си решава дали да се качи или не, дали е достатъчно луд за това или не. Щураци, привидно безвъзвратно изгубени в минойските лабиринти на слабоумието, изненадващо предусещат заплахата и не се качват. Други пък, индивиди с почти нормален вид, стават жертва на мистичното си въодушевление. Жалки наивници - дори плъховете надушват опасността и търтят да бягат като орда еквилибристи по въжетата, с които корабът още е привързан към кея. После настава чуден празник, а когато падне нощта, тълпата се сбогува най-церемониално с отплаващите. На следващата сутрин корабът вече е всмукан от теченията на Балтийско море. Разбира се, в посока към сигурната гибел. Лудите са обречени на жажда и глад, даже на човекоядство. Осъдени са на корабокрушение, рано или късно. На една бавна и кошмарна смърт, толкова ужасяваща, че надхвърля пределите на мъката и въображението, на Йерусалим и Вавилон.
Вятърът губи устрема си и океанът се опва гладък като огледало. Стеле се мъгла, по-дебела от крепостните стени на Константинопол; картофено пюре, което превръща водите в маса белезникави, хрисими сенки. Смеховете и стоновете в трюма понамаляват, може би просто от умора. Но това е затишието на чистилищата, което наникъде не води.
Изведнъж крушенецът съзира нещо изключително, а именно насреща се задава друг кораб. Скача на носа, изблъсква със сила идиота, който знае латински и невъзмутимо продължава кавгата си със свети Патрик.
Разстоянието между двата съда бавно се съкращава в мъглата, която сега прилича на рядко тесто. Северна риболовна шхуна, няма съмнение. Някога нордическите екипажи са били все от свирепи воини. Сега обаче са от примерни християни, тръгнали за треска. Много подобни шхуни браздят тези богати на улов води. Само че последното, на което очакват да се натъкнат, е кораб на глупците. Моряците гледат лудите съчувствено и милозливо. Когато двата съда се засичат, толкова отблизо, че замалко да се отъркат, мъжете запазват гробовно мълчание, сащисани като деца. Тъжни. Те никога не са забравяли добрата стара истина: океаните и светът свършват ненадейно, във фуния, която всичко поглъща. И ето им една такава фуния - какво друго е този кораб, ако не край на света?
Контрастът между тишината на северняците и гълчавата на лудите е поразителен. Пред очите на крушенеца мнозина от тях изпълзяват от трюма, като че движени от загадъчен инстинкт или просто като празноглави демони, призовани без причина. Всички се скупчват откъм страната на риболовците. Размахват ръце и въпият като стадо тропически маймуни, надават вой и ревове, които заглушават гласа на единствения здравомислещ:
- Моля ви, моля! Аз не съм луд, а щурман, поданик на литовския крал! Който ме спаси, ще бъде щедро възнаграден с чисто злато!
На крушенеца му се струва естествено да се обърне към колегата си, щурмана на шхуната. Човек във възрастта на благата търпимост, с очи с цвета на водата, който въздъхва, и благодарение на нищожната дистанция и застиналата атмосфера крушенецът долавя думите му:
- Ей го и най-злополучния призрак... Най-лудият от лудите е онзи, чието безумие е толкова страшно, че го кара да направлява кораба на глупците.
Крушенецът е слисан. Не, щурманът на риболовната шхуна не го е разбрал правилно. Крушенецът е опитен щурман, уважаван във всички мореплавателни компании. Водил е кралските кораби чак до Гренландия и Мексико, до пристаните на Ангола и горите на Парагвай, кавказките планини и монголските юрти. Веднъж стигна и до Луната, където се порадва на гостоприемството на местната принцеса и с нея преживя една най-добродетелна и достойна за завист любов. Стига да му заповядат, би отишъл и до Вавилон или Йерусалим, то се знае, но само ако кралският градоначалник разпореди.
Обезсърчен, със сълзи на очи крушенецът се хвърля във водата, решен на всяка цена да се добере до шхуната, ако ще с плуване. Напразно. Не е делфин. Става и по-зле - морето започва да се вълнува с нещо като злоумишлена жестокост. Далеч от обсега му северният кораб бавно потъва в мъглата. Двата фенера с жълта светлина на кърмата полека угасват като очите на ангел, който се отказва от душата, дето е пазил.
Помощ, помощ, ради Бога, умолява крушенецът, а вълните на Балтийско море подхвърлят тялото му насам-натам. Усеща, че е загубен. Но тъкмо когато силите вече го напускат и когато се примирява с явната смърт, в същия този миг току до него, почти в ръцете му се спуска спасително въже. Нощта е толкова непрогледна, че не е забелязал близостта на плавателния съд, кораб без светлини, който сега се издига отпред като чудовищен китов търбух.


Избра и преведе: Нева МИЧЕВА



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 15354 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 10976 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Добрата еквилибристика

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете