Из "Ако пътник в зимна нощ"

Из "Ако пътник в зимна нощ"

3594 прочитания

През 1979 г. Итало Калвино (1923 - 1985) публикува "Ако пътник в зимна нощ", едно от най-интересните прозаични произведения на ХХ век. По примера на своя приятел Реймон Кьоно и неговите "Упражнения по стил" (произволна случка, разказана 99 пъти във всички мислими и немислими стилове) Калвино провежда експеримент: взема за основа кратък сюжет и го развива в десет начала на романи, всяко в различен жанр. Фрагментът по-долу е от една от междинните глави, в които главни герои са Читателят и Читателката. "Ако пътник в зимна нощ" ("Колибри") излиза на български през януари 2007.

VIII: "Из дневника на Сайлъс Фланъри"

Идея за разказ. Двама писатели, настанени в две вили на двата срещуположни ската на една долина, се шпионират взаимно. Единият е свикнал да пише сутрин, другият - следобед. Така че първо сутринта, после следобеда онзи от тях, който не пише, насочва далекоглед към другия.

Единият от двамата е плодовит писател, другият - изтерзан от съмнения. Изтерзаният наблюдава как плодовитият пълни листовете с подредени изречения и ръкописът му набъбва в спретната хартиена купчинка. Скоро романът ще бъде завършен, поредният бестселър, си мисли изтерзаният писател с нещо средно между негодувание и завист. За него плодовитият е само сръчен занаятчия, способен да ниже романи на конвейер, за да угоди на читателския вкус. От друга страна, не може да спре да му заблазява заради неговата способност да се себеизразява с такава методична увереност. Но това, което изпитва, не е просто завист, а и възхита, да, най-искрена възхита. В начина, по който другият влага всичките си сили в писането, безспорно има някаква разточителност, някаква вяра в общуването и в удовлетворяването на другите по начина, който са очаквали от теб, без излишни скрупули. Изтерзаният би дал мило и драго само и само да заприлича поне мъничко на плодовития, мре да последва примера му, най-голямата му амбиция вече е да стане като него.
Плодовитият писател наблюдава как изтерзаният сяда зад бюрото и си гризе ноктите, почесва се, къса един лист на ситни парченца, ходи до кухнята да си вари кафе, после чай, после лайкучка, после чете стихове от Хьолдерлин (макар да е ясно, че Хьолдерлин няма нищо общо с писанията му), преписва вече готова страница, след което я зачерква ред по ред, обажда се в химическото чистене (макар че вече са го предупредили, че сините панталони няма да са готови по-рано от четвъртък), после нахвърля някакви записки, които засега не вършат работа, но може по-нататък да послужат, ходи да провери в енциклопедията на статията "Тасмания" (макар да е очевидно, че в черновата му няма и помен от Тасмания), къса още два листа на ситни парченца, пуска си запис на Равел. Плодовитият никога не е харесвал произведенията на изтерзания - като ги чете, има усещането, че а-ха да улови смисъла, но смисълът неизменно му се изплъзва и го оставя в конфузно недоумение. Но сега, като го гледа как се терзае, схваща, че този човек се бори с нещо мрачно, че разплита мъчен възел, прокопава път неизвестно накъде. Понякога даже го вижда като въжеиграч високо във въздуха и се изпълва с възхита. Но това, което изпитва, не е просто възхита, а и завист. Защото си дава сметка доколко собствената му работа е ограничена и повърхностна в сравнение с онова, което дири изтерзаният. На верандата на трета вила в дъното на долината млада жена лежи на припек и чете. Двамата писатели я следят с далекогледите си. "Колко е погълната от четенето, как е притаила дъх! Как трескаво обръща страниците! - си мисли изтерзаният. Сигурно чете някой ефектен роман, като онези на плодовития писател!" "Колко е погълната от четенето, как преобразява лицето й размисълът! Сякаш пред очите й се разкриват дивни мистерии! - си мисли плодовитият. Сигурно чете някоя книга, изтъкана от скрити смисли, като онези на изтерзания писател!" Заветната мечта на изтерзания писател е да го четат така, както чете тази девойка. Захваща да пише роман по начина, по който смята, че би го написал плодовитият. Междувременно заветната мечта на плодовития писател е да го четат така, както чете тази девойка, заради което захваща да пише роман по начина, по който смята, че би го написал изтерзаният.
Първо единият, после другият се запознават с девойката. Както единият, така и другият й казват, че искат да й дадат да прочете романа, който току-що са приключили. Тя получава двата ръкописа. След няколко дни кани авторите на гости заедно за голяма тяхна изненада. - Що за шега е това? - пита. Дали сте ми два екземпляра от един и същ роман!
Или: Младата жена подменя неволно двата ръкописа. Връща на плодовития романа на изтерзания, написан в духа на плодовития, а на изтерзания - романа на плодовития, написан в духа на изтерзания. При вида на чуждата имитация двамата преживяват невероятно сътресение и преоткриват личното си вдъхновение. Или:
Повей на вятъра разпилява страниците на двата ръкописа. Читателката започва да ги подрежда. Неочаквано се получава един-единствен прекрасен роман, чийто стил критиците не успяват да разпознаят. Това е романът, който както плодовитият, така и изтерзаният цял живот са си мечтали да напишат. Или: Младата жена винаги е била страстна почитателка на плодовития писател, но открай време не понася изтерзания. Чете новия роман на плодовития, вижда, че е ерзац, и схваща, че всъщност всичко, което той е писал досега, е било ерзац. Припомня си творбите на изтерзания писател и те изведнъж й се виждат чудесни, няма търпение да прочете новия му роман. Но открива нещо съвършено различно от очакваното и праща по дяволите и него.
Или: Както по-горе, като се замести "плодовит" с "изтерзан" и "изтерзан" с "плодовит". Или:
Младата жена винаги е била страстна и т.н., и т.н. на плодовития писател, но открай време не понася изтерзания. Чете новия роман на плодовития и изобщо не открива разлика с предишните. Приятен й е, без да я трогва. Що се отнася до ръкописа на изтерзания - струва й се блудкав, както всичко останало от този автор. Отговаря на двамата с общи фрази. Писателите се убеждават, че тя надали е особено внимателна читателка и престава да ги е грижа за нея. Или: Както по-горе, като се замести и т.н., и т.н.

(Ако пътник в зимна нощ... )

През 1979 г. Итало Калвино (1923 - 1985) публикува "Ако пътник в зимна нощ", едно от най-интересните прозаични произведения на ХХ век. По примера на своя приятел Реймон Кьоно и неговите "Упражнения по стил" (произволна случка, разказана 99 пъти във всички мислими и немислими стилове) Калвино провежда експеримент: взема за основа кратък сюжет и го развива в десет начала на романи, всяко в различен жанр. Фрагментът по-долу е от една от междинните глави, в които главни герои са Читателят и Читателката. "Ако пътник в зимна нощ" ("Колибри") излиза на български през януари 2007.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Като четяща в летен ден

    Браво, Нева Мичева!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал