Пианистът с камера

„В търсене на Дон Жуан“ е документалният филм, който донесе на Найо Тицин специалната награда Golden Artist в раздела за образователни продукции от Първия международен кинофестивал за дигитални филми в Мюнхен през ноември 2006 г.

Вписана в историята като класика, една творба обикновено има незавидната съдба да бъде възприемана като свещен образец, лишен от привилегията да се доразвива във времето чрез бъдещите си интерпретации. В същото време нерядко всеки следващ превод повтаря предишни заблуди, неточности и грешки, докато се стигне до безнадеждно отдалечаване от първоначалната идея. Диригентът Рене Якобс и режисьорът Венсан Бозар решават да поставят „Дон Жуан“ за Летния фестивал на бароковата музика в Инсбрук през 2006 г., като започнат начисто, съвсем отначало, т.е. от самия Моцарт. Отхвърлянето на клишетата обаче няма нищо общо с революционните и ексцентричните прочити. Те се връщат назад в историята на това толкова експлоатирано заглавие, за да проследят всички отклонения и изневери, с които е обраснала Моцартовата опера. Така стигат до сегменти от авторовата истина и до сглобяването на собствената си концепция. Тя е свързана с образи, характери, оригинални темпа, възможности за импровизация, мизансценни решения, подарени от самия Моцарт. Прехвърлил тонове архиви, екипът прави своя анализ и чак тогава решава да си подари свободата да има свой поглед към изворния образец. Дон Жуан (Йоханес Вейсер) е млад, жизнерадостен, мил, усмихнат, в интерпретацията му е зачеркнат цял един ХІХ век с наслоената трагичност и побратимяването му с фаустовските клишета.