16 юни 2005. „Полубрат“ ли беше човекът, прекарал първите си часове в Париж като мен, той през 1978, а аз десет години по-късно, през гроба на Джим Морисън в „Пер ла шез“ и след това над чаша кафе в хотел „Риц“, също рискувал ръката си там в опит да погали огромния зъл папагал до входа? Докато го чаках на летището в София, не знаех,че веднага след Париж ще напише „Бийтълс“ (1984), който се продава само за няколко месеца в над 200 000 екземпляра в четиримилионна Норвегия и се превръща в Романа на поколенията, и че цели 20 години пише 778-те страници на „Полубрат“, излязъл на български седмица преди пристигането му. Не знаех, че на връщане още със сядането си в самолета ще отвори пъхнатите буквално в последния момент от мен страници със стихове на Силвия Чолева на английски, ще преведе част от тях и ще ги публикува в най-голямото литературно списание в Норвегия „Виндюе“. Не знаех, че моят любим поет Сигбьорн Обсфсфелдер е и негов и че първите ни разменени думи ще са негови стихове. Не помнех за разлика от него, че сме били състуденти. Ларш Собю Кристенсен не бе тема в модерната норвежка литература тогава (1976). Тепърва щеше да пише стихове („Историята на Глю“, първа стихосбирка) и да ги продава на улицата, да дебютира през 1977 с „Аматьорът“, последният му роман, едва наченат тогава, „Моделът“, да оглави френските и европейските класации за книги, да свири джаз в клубовете, да стане един от основателите на Съвета за купуване на книги, който закупува и изпраща до всички институции в Норвегия всеки новоизлязъл норвежки автор, да спечели всички големи скандинавски награди за литература, да бъде номиниран за ИМПАК и Нобелова награда, а на 10 април 2007 да бъде произведен в Кавалер на ордена „Свети Олав“ за принос към норвежката литература и култура, защото словото му влияе върху качеството и благополучието на живота на всеки, докоснал се до него. На 16 юни 2005 валеше дъжд, пороен като езика му, като перлите от наблюдения, звездни словесни находки, искрящия хумор, съвършен като математическо уравнение, с което се обяснява Вселената. Изглеждаше безплътен и объркан. Като човек, който умее да се губи. Вероятно затова в синьото на очите му на пръв поглед не личаха зениците. На втори, съвсем. Погледна към крака си. „Вали като из ведро, а аз съм с нови велурени обувки. Добро начало.“ Начало на какво, попитах аз.

След заминаването му сложих индианската си пръчка за дъжд в ъгъла и я замених с книгите му, Ларш Собю Кристенсен умее да прави дъжд. Романът му „Бийтълс“ ще излезе в края на април, всяка глава в него носи името на песен на групата. Започва с I feel fine. Седмица след превеждането му знам, че „Вали като из ведро, а аз съм с нови велурени обувки“ е добро начало за всичко. И, да, I FEEL FINE TO! Пролет, 2007 г.