Чантата отвътре и отвън

В един обикновен, традиционно изнервен ден взех спонтанно и неподправено решение да изсипя дамската си чанта и да видя в края на краищата какво лично аз мъкна толкова в нея. И ето какво. Първо, моята чанта никога не е по-малка от моя лакът. Бих носила и по-голяма, но с нея на фона на дребния ми ръст изглеждам точно като току-що прибързано и при неизяснени обстоятелства напуснала дома си. Второ, отделенията винаги са поне две, при това дълбоки като за солидно бръкване до педя под рамото. Трето, оттам извадих следното: тефтер в окаяно раздърпано състояние; три рекламни химикалки, от които две не работят; сгъваем чадър; козметична чантичка с размерите на елегантен дамски плик за коктейлно парти; ветрило (кой знае защо в края на септември); мобилен телефон и калъф за него, но двете поотделно; сет за документи; бележки за платени сметки от три месеца; парфюм; мокри и сухи кърпички; диктофон; няколко дребни боклучета, тъй като не изхвърлям хартийки по улиците; малка детска книжка с приказки (нямам обяснение); амулет за късмет; 2-3 връзки ключове; вазелин за устни... Както казваше майка ми, "в чантата ми няма само перо от кокошка", което в моя случай не е много сигурно.