С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

5 14 ное 2007, 22:04, 12495 прочитания

ТЕМАТА Те са наша гордост

Пет от най-емблематичните сгради на българската соц архитектура

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ТЕМАТА

Ти само го начертай – аз знам как да го напраа

Или какво е да си млад архитект в България

14 ное 2007

ТЕМАТА

Символите на града

14 ное 2007

ТЕМАТА

Какво расте по Земята

Или кои са новите световни сгради под слънцето, които ще се появят през следващите няколко години

14 ное 2007

Заха Хадид: Вече няма прости формули

Световноизвестната жена-архитект за хората и сградите с характер

14 ное 2007

ТЕМА НА БРОЯ

Градът като организъм

14 ное 2007
Хотел, офис сграда, галерия, радио и дворец. Интересни са сами по себе си и продължават да живеят като емблеми, за които преразказваме някои не особено известни факти от преди. Някои от хората, с които разговаряхме, пожелаха анонимност, други потънаха в далечни спомени, с трети въобще не се срещнахме, защото просто вече ги няма. Да се интересуваме от историите на тези сгради беше нещо като да разглеждаме албум със снимките на добре познат, но същевременно неизвестен човек. Сигурно защото минаваме край всяка по няколко пъти на ден, без да се сетим да я огледаме с други очи. И за да не е само история, се информирахме за плановете в близко бъдеще, като провокация за нов поглед. Такъв, с който да забележиш.

"Кемпински Хотел Зографски" София

Започват да строят Японския около 1974 г. в престижния и тогава квартал "Лозенец". На мястото на хотела преди това имало къщи. Завършването на сградата става през 1979 г., а официалното й откриване е на 23 май с.г. Хотелът става част от веригата "Кемпински" през 1997 г., има пет звезди и е символ на българско-японските топли отношения.
Проектът е дело на световноизвестния арх. д-р Кишо Курокава (починал неотдавна - 15.10 т.г.), в екипа му участват още арх. Кохатцу и арх. Шибата, а основните изпълнители са "Техноекспортстрой" и Mitsubishi. Резултатът е 21-етажна сграда с обща площ 26 000 кв.м.
Интересното около "Кемпински Хотел Зографски София" е свързано главно с името на Курокава и философското му смесване на традиционни архитектурни стилове. Японската история разказва, че архитектът остава очарован от възрожденския стил на Копривщица и Пловдив и така отбелязва основната си цел при проектирането на хотела - да се вплетат в конструкцията му елементи от възрожденската архитектура. В днешни дни това професионално решение може да бъде забелязано с просто око в ниските тела на хотела, по пътя от ресторанта към спортния комплекс. Очевидно Курокава харесва най-вече еркерното строителство на българските къщи и тук заимства детайли от стрехите в стила си. Освен тази историческа препратка, уникална в сградата от 1979 до днес е и градината, която се оказва единствена по рода си в Европа, но не и в Азия. Тя е копие в умален мащаб на градината на хотел New Otani в Токио с типичната японска дървена къщичка и езерце.

БНР

"Драган Цанков" съвсем не е оживен, задръстен булевард, а напротив - птички пеят и пчелички жужат, само че преди почти век, когато тази част на София е вилната зона на града. Тъкмо там са построени и двете сгради на БНР, като втората е от началото на 70-те на миналия век. Историята й е леко африканска, но това й е приказното. В края на 60-те радиото вече има спешна нужда да се разшири и е обявен конкурс за проект на ново място. Пред първо студио се нареждат пет-шест идеи и малко по-късно е обявен победителят - печели соцреализмът на арх. Георги Стоилов. Той впечатлява журито със съвременното си виждане за възрожденски стил и така се реализира традиционното еркерно излизане на горния етаж. Благодарение на това имаме сграда с формата на обърната пирамида, една от първите с изцяло стоманена конструкция и гипсови стени. Това е официалната част, иначе не е забравена и обещаната африканска история. Оказва се, че през онези години българската архитектурна общност е силно завладяна от популярен конкурс в бранша, не откъде да е, а от Африка. Държавата отпуска средства и новата сграда на Радиото фактически е подготвена за него. Тя не успява да спечели приза и чак тогава, по неофициална информация, е взето решението да стане подслон за една дълбоко уважавана институция, каквато е БНР. Подслон и в буквалния смисъл, защото днешните й обитатели през смях признават, че "е голяма паянта, няма никаква изолация!" Обясняват си този факт и с износената конструкция, и с разликите между нашия и африканския климат - "все едно за там е строена, за техния климат". За да се преодолеят разликите в континенталните температурни различия, в момента ремонтират и поставят изолация от вътрешната й страна.



ИНТЕРПРЕД

Началото на разговора за пренасяне на ИНТЕРПРЕД в нова сграда е още през 1975. Предприятието е държавно и държи изключителните права за представителство и търговско посредничество на чуждестранни фирми, като функционира в близост до днешния хотел "Рила". Там са приютени канторите на българските външно-търговски представители. Проектирането на новата къща е свързано с дълги преговори чак до едно горещо лято от началото на 80-те на миналия век, когато държавата дава одобрението си и бюджет от $10 млн., за да  започне работата. Задачата за новата сграда е възложена на проф. арх. Владимир Роменски и арх. Иван Янков, който има 40-годишна практика в бранша и ни осветлява в професионалните подробности.
Преди да издигнат днешния ИНТЕРПРЕД, основите му са фундирани до дълбочина 27 метра под кота 0. Това се налага, тъй като теренът дълги години е използван от тогавашната вилна зона на София предимно за изхвърляне на остатъчния продукт от печките за огрев през зимата.
След голямата яма проектът се изпълнява със съдействието на повечето големи строителни български фирми, а главен изпълнител е испанската фирма "Осиса". Първоначално договорът между испанската и българската страна регламентира работата да приключи за една година, но нещата се проточват. Появяват се проблеми със складирането на материалите, бюджета, както и с комуникацията и тълкуването на контракта, благодарение на разнообразните испански диалекти. Недоуменията постепенно се преодоляват, но загубите са три етажа от височината и един от испанските партньори в сделката, който получава инфаркт по това време. Официалното откриване е на 15 март 1986 г.
Иновация за времето си е конструкцията на зданието, шлицовото му фундиране, кофража и използването на преградни стени от гипсокартон. Мобилността на стените и гъвкавите пространства правят сградата една от най-професионално изработените за офис-нужди до днес. Любопитно е, че за изграждането й са използвани общо 11 дка стъкло и алуминий, разполага с 34 000 кв.м разгъната площ и три подземни нива, две от които са паркинг с капацитет от 150 автомобила. Като се вземат предвид родните мащаби, цифрите звучат съвсем достойно за сградата на Българския Световен търговски център, който е и редовен член на Асоциацията на световните такива. Настоящият й собственик е италианската фирма "Миролио груп" - една от най-големите текстилни компании в Европа.

"ШИПКА" 6

Емблематичната галерия на СБХ, или Къщата, както я нарича проф. Ивайло Мирчев, е носител на спорна история. Пръст в издигането й имат арх. Георги Стоилов, арх. Иван Кокаланов и инж. Иван Николов. Сградата, може да се каже, е чисто българска, защото няма чуждестранно участие в проектирането и строежа й. Дело е на родното "Кремиковци" и притежава лагерна конструкция от стомана, която никога не е повторена и в този смисъл е уникална. Земетръсната й защита е осезаема и свидетели на подобно  изпитание твърдят, че се клати повече от други места, но в крайна сметка движението е преценено в полза на окончателен баланс.
Галерията е открита официално с изложба на 12 декември 1972 г. и съвсем скоро ще празнува 35-ия си рожден ден. Висока е 24 м, разполага с пет етажа и обща площ 3970 кв.м, в рамките на които до този момент са представени впечатляващите 37 675 автори и техните 136 037 творби.
Спорът около Галерията е свързан със земята под нея. Според СУ "Св. Климент Охридски" парцелът, върху който е построена, е дарение от братята Георгиеви за университета, което, заедно с редица документи, им служи за основание да си я поискат обратно. Председателят на СБХ пък твърди, че теренът на галерията, първо е частна собственост, къща, разрушена от бомбардировките, и след това става отчужден имот. През 1952 г. е превърната в спортна площадка на СУ, през 1970 обаче се издава разпореждане, което утвърждава идейния проект за построяване на изложбена зала на СБХ, като е определен бюджет от 3 млн. лв. за изпълнението й. Сградата функционира като такава от откриването си до сега, но по времето на партийните обещания, лидери на управляващата БКП се кълнат, че тя ще се върне на университета, след като бъде построена нова сграда за художниците. Това отново въвлича двете институции в лют спор за собствеността и в момента се водят съдебни дела в името на истината. Докато тя се чуе, пак по думите на проф. Мирчев, за вече наложителните ремонти и обновяване на сградата на "Шипка 6" са с "вързани ръце, защото нищо не се знае, може и да ни я вземат."
Въпреки всичко от СБХ са готови да ни посрещнат във втората половина на ноември с юбилейна изложба, която няма да има официално откриване, но ще е с официално закриване на 12 декември, точно на рождения си ден.

НДК

Изглежда сякаш никой не е имал търпение Националният Дворец на културата (НДК) да стане. Идеята за него се ражда в средата на 70-те, одобрена е на държавно ниво през 1978-а и без много церемонии строителните работи започват, въпреки че по това време все още няма готов проект. Можете да се досетите - работи се ударно, на три смени, в пикови моменти работниците достигат до 5000. Сградата заема мястото на бившите казарми, а в изграждането участват около 70 организации от и извън България. Основни заслуги обаче имат от "Софстрой", както и архитектите - ръководителят на проектантския колектив, арх. Александър Баров и проектантите на околното пространство и парка - арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова. Да не забравяме и автора на прословутия монумент "1300 години България" - Валентин Старчев. Проектът е мащабен, но това не пречи планът му да се преизпълни мощно. Фактически НДК е построен за рекордно кратко време - първата колона на сградата е монтирана на 12 юли 1979 г., а последната покривна ферма е поставена на 25 октомври 1980. Друга интересна статистика е, че НДК прилича на Айфеловата кула. Да бе, да, ама е вярно - и двете постройки имат по 10 тона метални конструкции, само дето са подредени по различен начин.
Най-нетърпеливи да се нанесат, съвсем естествено, са от БКП, които първи провеждат един от конгресите си там, още преди зданието да е напълно завършено. През 2005 НДК става носител на наградата на AIPC (Международна организация на конгресните дворци) за най-добър конгресен център в света. За щастие освен за политика в коридорите и залите има място и за култура, като графикът е ясен, но все пак напомняме, че "Киномания" започна на 2 и завършва на 29 ноември 2007.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 15015 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 10808 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Символите на града

В България дизелът побеждава

За първи път за последните три години българският автопарк расте, но има силно увеличение и при колите над 20 години

Арх. Иво Пантелеев: Част от недоволството се дължи на преекспонирани снимки в интернет

Водещият проектант на течащите от няколко месеца ремонти в центъра на София пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Роди се звезда"

Мелодиите на сърцето в талантлива версия на холивудската приказка

Какво ново в съвременното изкуство

Новите изложби, интересните автори и важните събития - какво да знаем и къде да отидем

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 13.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът наложи десето вето, България е 51-ва по конкурентоспособност

Емисия

DAILY @7PM // 17.10.2018 Прочетете