С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията

// Light / Post-it

4 13 дек 2007, 21:30, 5253 прочитания

Силата на слабите

Как star wars промени завинаги киното като индустрия и естетика, а "междузвездни войни" дадоха "нова надежда" на едно смачкано поколение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Преди много, много години, в една далечна галактика - разбира се, че става дума за собствената ми младост - един филм разби представите ми за киното, на което се бях трайно посветил. Вече работех във филмотеката, докато следвах, директор беше легендарният Тодор Андрейков. По настояване на болния по фантастиката ми колега Петър Кърджилов Андрейков бе измолил някак си едно износено цветно копие с полски надписи от тамошната филмотека, срещу което им пратихме, разбира се, внесен при нас, а при тях още не, нов американски филм. Не беше тайна, че с не особено легалните прожекции на подобни филми в съответните си кина навремето социалистическите филмотеки връзваха бюджетите си, събираха пари за заплатите ни и по нещо отгоре.

Дойде чаканото предновогодишно време, когато от всевластното ДО "Кинематография" по-малко ни следяха какво пускаме в кино "Дружба". Беше ясно, че с внесения уж с "научна и учебна цел" филм, трябва да вържем премиите. Проблемът дойде от заглавието му - то повтаряше дословно доктрината на един президент, нарекъл любимия ни Голям брат "Империя на злото", а ние съответно се падахме нейния пръв сателит. Президентът беше Рейгън, а доктрината му Star Wars (Като хитър стар каубой той бе изблъфирал, че ще прави щит срещу СССР-ските ракети, в опита си да му отвърне със същото, самият СССР щеше да се срине първо икономически, после политически, което ние нямаше как още да знаем.) По-очевидното беше, че блъфът е хрумнал на президента, докато е гледал филма, на който ние разчитахме за жалките си премии. За да го пуснем на полутайните си вечерни прожекции, с прочутия симултанен превод на вехтото кино "Дружба", задължително без никаква реклама и само на единични късни прожекции (когато Те не бдят, или поне така ни се струваше), филмът трябваше да получи и някакво българско заглавие. Андрейков беше наясно, че не може да сложи громеното на всяка втора страница в "Работническо дело", но затова пък коректно "Звездни войни". И тогава като на един обръгнал със соцчиновничеството, печен хитрец от влашките села му хрумна да добави едно "между". С него филмът мина между капките. То така и си остана и когато след няколко години филмът на Лукас най-после официално доплува до българския афиш. Не знам дали тази история интересува някого днес, но колегата ми Веско, на когото дойде идеята да отбележим 30-годишнината (моята е все пак 29-та, а официалната българска още 25-та) от европремиерата на Star Wars, много държеше да я разкажа. Винаги се бил чудил защо в България филмът е получил точно това си заглавие. Ето защо.


Много по-важно от заглавието обаче е самият филм (a.k.a "Епизод І: Нова надежда" и пак a.k.a "Междузвездни войни"). На който беше съдено - както много по-късно щяхме да разберем - да промени завинаги филмовата индустрия, пък и естетика.

Техническата революция

Джордж Лукас започва да пише сценария на Star Wars на следващия ден, след като навършва 30 години (това е през 1974). Беден и либерален, вън от холивудската студийна машина, има зад гърба си една камерна научно-фантастична драма ("ТНХ - 1138", 1971) и един носталгичен филм за трудното порастване на група младежи в малък американски град през 50-те, преди да ги вземат войници в Корея ("Американски графити", 1973, първа роля на Харисън Форд като гимназист сваляч с колата на татко по главната улица). И двата премонтирани финално от продуцентите без неговото съгласие. Очевидно, че е бил решен да направи нещо различно и голямо в живота си след прага на младостта. Затова дал свобода на въображението си, без да се съобразява с тогавашните технически възможности на киното. Те били стигнали предела си (по общото мнение) с "2001: Една одисея в космоса" (1968). Всички тръбят, че Станли Кубрик е изпреварил времето си с десетилетия, въпреки че (това Лукас добре видял) основните ефекти в него са само миниатюрни макети и модели, и малко "син екран". По-късно режисьорът ще признае, че другото му филмово вдъхновение, от което си е позволил преки сюжетни "кражби", е малко известният (но не и за филмотечните хора!) филм на Куросава "Тримата злодеи в тайната крепост (1958). Пак от Куросава, от украсата на главата на главния разбойник от "Седемте самураи", му хрумва формата на митичната черна каска на Дарт Вейдър. Но до нея е още далече, трябва да минат три години в убеждаване на шефовете на "Фокс" да "снесат" жалките от сегашна гледна точка $11 млн. за заветното начало на сагата. Лукас прави генералния компромис да започне с най-зрелищната си, четвърта серия, от нахвърляните 9 (после ще ги сведе до 6), за да има надежда поне за продължение.



Днес знаем, че първият филм (със заслужена гордост наречен "Нова надежда") ще донесе от американските каси $460 млн. и нови $377 от световните, но при тръгването му на 25 май 1977 г. това въобще не е било сигурно. Дори впрегнати на предела, тогавашните технологии били безсилни да следват развихреното въображение на Лукас. Нямало е и най-прости компютърни графики, самите компютри били с възможностите на един днешен джобен калкулатор. Да не говорим за сегашните триизмерни имитации на всичко живо и неживо във всеки банален екшън. Лукас наистина беше първопроходец.

Спомням си как стояхме, невярващи и приковани пред екрана, ние, уж професионалистите, на първата тайна служебна прожекция във филмотечното кино. Корабите се плъзгаха съноподобно из черния космос, лазерните стрелби на преследвачите браздяха пространството, ваденето на заветните лазерни мечове от нашите хора, по хлапашки симпатичните джедаи, изтръгваха спонтанни "ах!" и "ох!" от изумление. Тогава нямаше как да знаем, че Лукас, кадърче по кадърче, върху самата лента, е рисувал сиянието на мечовете, а Марк Хамил, Харисън Форд и Алек Гинес са държали в ръцете си само подобните им на сегашен сгъваем чадър дръжки.

Първоначално филмът бил предвиден за пускане преди Коледата на 1976 г., но само половината от специалните ефекти били завършени. Първите външни хора, видели суровия материал, били приятелите на Лукас Брайън де Палма, Джон Милиъс и Стивън Спилбърг. От тях само Спилбърг бил ентусиазиран от видяното, дал ценния съвет как да се динамизирт въздушните преследвания - да се копира разкадровката от няколко стари военни филма със самолетни битки. Това помогнало много, битките станали по-реалистични и въвличащи.

Спънки имало и със звуковите ефекти. Лукас държал звуците да са само органични, единствено за R2 - D2 бил използван синтезатор. Жалният рев на Чубака бил получен от наслагването на куче, мечка, лъв и тигър върху любовните позивни на морж. Гласът на Дейвид Праус, който разхождал костюма на Дарт Вейдър, бил прекалено теноров, Лукас още от първия момент бил наясно, че не може да го използва. Първоначално имал предвид да покани Орсън Уелс, после се сетил, че гласът на великия режисьор е прекалено познат на американците. Тогава поканил Джеймс Ърл Джоунс заради дълбокия му бас с джазов диапазон, не сгрешил. А за емблематичното дишане на Вейдър използвал чувствителен микрофон, пъхнат в обикновена маска за подводно гмуркане.

Философската революция

Когато Лукас измислял първия филм в средата на 70-те, Америка и въобще духът на нацията са ударили долната мъртва точка. Виетнам е загубена кауза, но раната върху няколко поколения стои незараснала. Уотъргейт е извадил наяве високата политическа корупция, вакуумът е не само културен, усещането за безнадеждност е общо, в добавка е призракът на настъпващата първа световна петролна криза. Хората имат нужда да повярват в нещо далечно и героично. Имат нужда от приказка. От мит. Явява се Star Wars и точно навреме - да даде отдушник и шанс за "бягство" на няколкото наранени поколения.

Филмът въобще не е еднозначно приет. Скачат му първо религиозните консерватори, стреснати от идеята за Силата. В изречението May God be with you, сакралната дума е сменена с неясната The Force, което може да бъде всичко. По-късно Лукас ще сподели, че е писал сценария, когато настолна философска книга му е била The Hero with a Thousand Faces на изследователя на древните митове и символи Joseph Campbell. Оттам взел идеята за пропадането - изкупление - извисяване на героите, което трябва да бъде полюсно: за да се превърнеш в Дарт Вейдър, първо трябва да си бил Анакин Скайуокър.

Лукас представя Силата като генерирана от всички живи същества в галактиката. Посветените в използването й получават бонуса да местят предмети в пространството, сами те да левитират, по-напредналите - да провиждат в бъдещето. Самата Сила има светла и тъмна страна. Но дори първият й жрец, Йода, никъде не казва, че светлата е по-силна. Напротив, прокрадва се идеята за равновесие на везните. За зависимост, в крайна сметка, от най-слабото звено - отделния грешен човек. В интервюта Лукас се принуждава да обяснява, че няма нищо страшно, че Силата била символ на всичко невидимо във Вселената, че светлата й страна, разбира се, е от Бога, а тъмната - от дявола. Обаче теолозите подробничари веднага му отговарят - да, ама Бен Кеноби каза в първия филм, че "Силата контролира действията ти", но също така и че се "подчинява на командите ти"... Тогава?

В крайна сметка хубавото на Силата е, че всеки е свободен да я тълкува според собствения си опит, сила и слабост, добродетели или грехове. Сигурно са прави и тези, които откриват в Star Wars преки заемки от философията на Дао. Както и онези, цитиращи взетото едно към едно от Кастанеда (стигат дотам да обявяват Йода за прост преписвач на шамана Дон Хуан).

За моето поколение специално, мачкано на воля от една репресивна идеология и ежедневните й тъпи практики, първата среща със сагата на Лукас бе тържество и възмездие на верността към вътрешно свободното ни аз. Стана ясно, че истинските победители сме били ние, които, вместо да допринасяме за общото, наложено със сила от Империята, щастие, сме били заети да си обичаме момичетата (принцесите ни!), да сме верни на приятелите си (тези виртуозни пилоти, които ни спасяват винаги, когато ни подгонят лошите!). Че сме били прави, когато сме заставали срещу бащите си, съгласили се на изначалния конформизъм, уж в нашето име. В крайна сметка Силата се оказа на наша страна. На слабите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16604 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11527 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Любовно за Латвия

"Кестени пукаха в есенен безпорядък... / животът ми стори се неприлично кратък", Имантс Зиедуонис

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света