Играта свърши

Премиерният "Денят, в който Земята спря" е повод да преговорим по-важните апокалиптични филми

"Маниаци! Прецакахте всичко! Проклети да сте! Горете в ада!", крещи в безсилния си гняв Чарлтън Хестън, тичайки по по пустия плаж в христоматийния финал на "Планетата на маймуните" (1967). На другия край на залива стърчи от пясъка главата на Статуята на свободата, а Хестън е осъзнал, че ракетата му се е разбила не върху непозната планета, където расата на маймуните е подчинила тази на сапиенсите (годината е 3978), а на старата грешна Земя. Превърната заради нечия глупост, алчност или обикновена ядрена немарливост в тоталитарна пустиня.

Апокалиптичните филми винаги са попивали реалните страхове на своето време. Холивуд пък винаги е бил отзивчив техен терапевт. Завоят към песимистични сценарии за финал на света е от началото на 50-те, с незарасналите рани от войната и сянката на атомната гъба. Старата фантастична литература предричаше (първата идея е на Мери Шели в "Последният човек", 1826, там световна чума оставя единствен оцелял в Рим; при Хърбърт Уелс в When Worlds Collide, 1932, ни удря планета), че само нещо вън от човека може да подготви края му. В началото на 50-те вече е доста по-вероятно сами да си дръпнем шалтера.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    KIKI


    Хубав статия.Благодаря

  • 2
    Avatar :-|
    wr

    много добре написана статия, браво. да си призная, вече не очаквах, че текст с подобно качество може да се появи в бг медия. много приятна изненада, капитал. относно апокалиптичните филми, любопитен момент е, че повечето катаклизми по някаква причина се изсипват право върху ню йорк и многострадалната статуя на свободата, която беше заливана, събаряна, засипвана със сняг, събаряна и какво ли още не...

  • 3
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Статията е супер.
    Мен лично най-ме кефят 28 дни по късно( + продължението), "Децата на хората" и разбира се Др. Стрейнджлав. Но признавам, че не съм успял да гледам всички гореспоменати филми.
    Филмова адаптация на "Деня на трифидите" има ли?

  • 4
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Не съм гледал всички филми, но статията ми хареса.
    Не ми харесва апокалипсиса с човешките мутации - вампири, зомбита и всичките им проблеми с дневната светлина.
    А пък края на света с прочит на библията 1:1, любимо на американците, изобщо не го разбирам.
    Извънземните са за предпочитане.
    Книгата на Гор Видал "Калки" е доста реалистична - безумието на едни смъртен, обявил се за бог.

  • 5
    Avatar :-|
    Georgi

    Много добре написана статия! Поздравления.

  • 6
    Avatar :-|
    Az

    Благодаря и аз за статията

  • 7
    Avatar :-P
    kol4o

    Вярно, че филмът ("Денят, в който Земята спря") не блести с особени качества, но толкова нескопосано написано и пълно с грешки ревю досега не бях чел. :)))

  • 8
    Avatar :-|
    Sunder

    Много добре написан материал! Браво на автора. Изчетох го целия, а дори не бях тръгнал с подобно намерение.

  • 9
    arh_b avatar :-|
    arh_b

    Адаптация на "Денят на трифидите" е правена през 1962г., а като сериал на БиБиСи - през 1981г. Страхотна книга на Джон Уиндъм!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал