Знания за глад

Думата пост идва от старобългарски и първоначалното й значение е въздържание. Но въпреки че според православната традиция през тези дни на годината хората, които са се решили на пост, не трябва да се хранят с животински продукти, това съвсем не означава, че се налага да гладуват. Това е времето, когато за сметка на липсата на месо в чинията всеки може да се отдаде на безкрайни експерименти и импровизации в кухнята, комбинирайки не само българските традиционни съставки за постни ястия, но и разнообразните предложения на чуждестранните кухни.

Будистите, които практикуват виная (канон, следван в манастирите) по правило се хранят само един път на ден, и то само на обяд. Те не считат тази практика за пост, а по-скоро за дисциплираност, която подпомага медитацията. Но има и пет основни правила, които спазват всички монаси в Тибет, Непал, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Тайланд: да не убиват, да не вземат нещо, което не им е дадено, да се въздържат от изневяра, да не лъжат, и да не употребяват алкохол и наркотици, от които главата олеква. Спазвайки първото поверие, повечето будисти не се хранят с месо, яйца, и други животински продукти, приготвени от мъртво животинско тяло. Някои от тях дори не ядат корени на растения като картофи, лук, чесън, цвекло и моркови, защото това би взело живота на растението.