Тук лежи Заекът

Реквием

Ще ме застигне в следващия ден:

умра ли, ни един не ще рече за мен,

"Какъв позор! Тъй млад и даващ

надежди толкова - о, бездни с отчаяние!"

Наместо туй, с очи без сълзи, свити рамене

оттеглянето ми позакъсняло ще приемат.

Най-често ще се коментира, знам,

"А аз си мислех, пукнал е отдавна".

Животът е увъртане на дребно, толкоз скромно,

смъртта пък - тъй реална, тъмна и огромна.

И шокът й не е записан никъде,

но да я срещнеш е, уви, орисано.

Джон Ъпдайк*

На 27 януари почитателите на голямата американска проза трябваше да научат, че след Хелър, Вонегът и Мейлър от този свят си е отишъл и Джон Ъпдайк. Писателят, прочут с четирилогията си за Хари Енгстръм Заека, умря от рак на белите дробове на 76 години.

Прочут с четирилогията ли казах? Да, в Щатите и на други места. У нас до 1989 читателите можеха да се радват само на първия роман от поредицата - "Заеко, бягай" - заедно с още една ранна негова книга - "Кентавърът", с романа "Ожени се за мен" и сборника с разкази "Задачи", в който бяха включени текстове от пет различни книги на писателя. Плодовитият Ъпдайк не е свръхпревеждан в епохата на социализма, но все пак присъства - за разлика от спорадично публикуваните Доналд Бъртълми, Робърт Кувър, Джон Барт и доживелия цяла книга на български едва в края на перестройката Томас Пинчън. Цялата работа е, че Ъпдайк, който пише с характерна ирония за живота в малкия американски град, би могъл да мине и за критик на буржоазните нрави. Така че в Съветския съюз, а след това и у нас (ако се погледнат датите на изданията, ще се види, че го издаваме веднага след като са се решили в Съюза), големият стилист все пак присъстваше с няколко книги. И беше сред посетилите източния блок през 60-те години.

Джон Ъпдайк е роден в Рединг, щата Пенсилвания, детството си прекарва в съседния Шилингтън. А след студентството в Харвард и тригодишната работа в списание "Ню Йоркър" се установява за цели седемнадесет години в Ипсуич, щата Масачузетс, и точно това градче се превръща в селището Тарбокс в скандалния му роман "Двойки". Заедно със "Синдромът Портной" на Филип Рот "Двойки" на Ъпдайк се превръща в един от символите на американската 1968. Понякога го поставят до Рот и Норман Мейлър и заедно наричат тримата ВБН ("великите бели нарцисисти"). И причината е онази смелост да се пише за могъщата сила на сексуалността. В некролога си в списание "Слейт" Джон Ървинг казва просто: "Четях го като всички останали - заради секса."

В България Ъпдайк идва през 1964. Три години по-късно излизат двете книги, с които българската публика го свързва задълго - "Кентавърът" в превод на Кръстан Дянков и "Заеко, бягай" в превод на Юлиана Касабова. Любопитното e, че и двамата преводачи снабдяват изданията със свои предговори, в които оправдават избора си и обясняват, че това е много чужд на нашата действителност писател. Юлиана Касабова е съвсем притеснена, защото пише: "В началото читателят неминуемо бива шокиран от един звучащ необичайно за нашето ухо език."

Оттам нататък на Ъпдайк все така му върви. "Ожени се за мен" излиза през 1979, а в предговора Кръстан Дянков пише: "Ожени се за мен" е една психологически вярна книга и затова в никакъв случай - колкото на пръв поглед някой да се полъже - не е нито евтин сантиментален роман, нито забавно четиво, нито стъпка назад в творчеството на автора си." Но само две години по-късно, при второто издание на "Кентавърът" през 1981, е принуден да "признае" за Ъпдайковите "концесии към евтиния книжен пазар (напр. порнографичните прийоми)".

В "Задачи" (1985), сборник с 32 разказа, дело на няколко преводачи, но най-много все пак на Димитрина Кондева, са включени и текстове, които вече се изучават в някои американски колежи - например "А & П". Но не и "Българската поетеса", с който през 1966 печели наградата за къс разказ "О'Хенри". Обаче тъкмо този разказ, резултат от обиколката на Ъпдайк в средата на 60-те като "посланик на изкуството" (по културна програма на Държавния департамент на САЩ), е толкова важен за провинциалната ни култура. Боже мили, Ъпдайк може би се е влюбил в Блага Димитрова! (За любопитните - разказът е преведен от Йордан Костурков и може да се прочете в кн. 3/2007 г. на сп. "Панорама".)

Всъщност Ъпдайк пише стотици разкази. А издава и книги с поезия, с есета, общо 23 романа. Непреведената на български Golf Dreams: Writings on Golf (1996) се споменава от почитателите му по-често дори от романите (спортните фенове припомниха и страхотните есета върху бейзбола). Опитва във всякакви посоки. С "Бразилия" показва, че може да се заиграе дори с магическия реализъм. С "Версията на Роджър" се превръща в постоянно присъствие, когато стане дума за това, как компютрите са станали тема в художествената литература. "Вещиците на Истуик" и "С." са приносът му към анализа на съвременната жена. С "Гертруда и Клавдий" пише исторически роман, в който действието се развива преди действието на Шекспировия "Хамлет".

И навсякъде е поет в прозата и разголващ ироник. Обикновено по-остър от онова, което може да си позволи добрият вкус. Припомнете си например как в "Към края на времето" разказвачът му заявява: "Една полза от срива на цивилизацията е, че качеството на младите жени, които стават проститутки, се подобри."

Логично е при това положение да бъде възхвален от Набоков, който по принцип не хвали никого, както и да бъде редовна мишена на публицисти и общественици. За "Терорист" бе разкритикуван, че е направил от героя си един ислямски фундаменталист, чувствителен колкото Заека. А последният му роман, "Вдовиците от Истуик" (2008), беше тотално съсипан от рецензентите.

Четирите романа за Заека излязоха със закъснение у нас, но от 2004 вече можем да се запознаем с обобщената Ъпдайкова версия за живота в съвременна Америка. "Заеко, бягай" (1960), "Заека се завръща" (1971), "Заека богат" (1981) и "Заека се укроти" (1990) разказват за живота на средния американец на фона на важните събития от втората половина на двадесети век. Публикувани на всеки десетина години, те са обобщение на климата на предходното десетилетие.

*Стихотворението е включено в подготвената за печат, но още неиздадена никъде стихосбирка на Ъпдайк "Крайна точка и други стихотворения" (Endpoint and Other Poems).

Превод: Йордан Ефтимов

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Бразилия - разтърсваща.
    Версията на Роджър - подтискаща, но живота си е такъв.
    Разказите - от живота.

  • 2
    Avatar :-?
    Ivaylo Radoslavov

    Версията на Роджър [Roger's Version] (1986) на Джон Ъпдайк, един от неособено популярните му романи, е само привидно за компютрите – далеч повече е за вярата. Неговия герой, компютърен специалист, опитва да предвиди бъдещето, но: “Можете да свържете всички компютри оттук до Пало Алто и пак няма да получите самосъзнание от тези милиарди и милиарди битове, нищо повече от памет и алгоритми – същото можете да получите и от кабелите и контролните пултове на телефонната компания.” ("You can link up all the computers from here to Palo Alto and you still won't get self-consciousness out of those billions and billions of bits, out of all that stored memory and algorithms: you're just as likely to get it out of the telephone company's wires and switchboards.")


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал