Втора кожа

"Пазителите" и вълната от мрачни комиксови екранизации след тях подсказват, че апокалипсисът може да бъде не само военен, екологичен или финансов, но и морален

Кристална неделна утрин заради силния вятър, който обаче разнася високо в небето празните найлонови торбички от пика на софийската боклучена криза. Крача из празните лозенски улици с достойното намерение да открия по-малко препълнена кофа с боклук, за да не довнасям с лошо в общата картина, и без това тя е като в постапокалиптичен филм ("Странни дни"?, УОЛ.И?). А момчето в мен мечтае да е поне за малко супермен (не кмет на София), за да се справи за секунди с целия околен боклук. Не само с този от улиците...

Класическите комиксови герои винаги са били спасителна сламка за хората с въображение. От всички възрасти. Но спасител ли ще е Батман от комикса на Франк Милър "Черният рицар" (1986) и вярната му екранизация на Кристофър Нолън, станала културен феномен и най-успешен филм на 2008? Нищо такова. Отговорът е в продължението "Завръщането на Черния рицар", което вече е в предпродукция (със същия екип). Там Брус Уейн е все по-обикновен смъртен, уморен от бремето на световен справедливец, и отказва повече да бъде Батман. Под маската обаче се оказва само празната черупка на човек, обсебен от черни мисли. Едва повторното му влизане в шлема с "ушичките" и наметалото го спасява за живота. Не нас - него. Кое тогава е било истинското му лице? Май на Батман - не на Брус Уейн...

Франк Милър не е сам в ревизията на супергероя като идеализирана еманация на побеждаващата с лекота справедливост. В същата година (1986) англичанинът Алън Мур пише, а художникът Дейв Гибънс илюстрира графичния роман в 12 части Watchmen. В сравнение с неговите герои Черният рицар на Милър си е направо светла личност. Маскираните тук се гърчат макбетовски във вторите си кожи на бивши свръхргерои, немощни срещу собствените си проблеми, камо ли срещу тези на човечеството. Мур ("Лигата на необикновените", "Константин", "От ада", "V като вендета") е пророкът на мрачната комиксова вълна, влиянието му е сравнимо с това на Хамет и Чандлър върху детективския роман. Наскоро сп. "Тайм" включи неговия Watchmen сред 100-те най-важни англоезични романа след 1923. След Мур комиксът май трябва да се казва "драмикс"...

Първи с идея за екранизация на Watchmen се явява Тери Гилиъм, който твърди, че романът не може да бъде разказан филмово под игралния формат от 3 часа, затова предлага да го направи на 5 тв серии от по час. Идеята изтлява, след като големите студиа свалят доверието си от режисьора на "Барон Мюнхаузен". В следващите 20 години опитите за филмиране продължават, най-близо до подстъпите стигат Пол Грийнграс и Дарън Аронофски през 2006. Честта да изведе на екран библията на черния комикс се пада на Зак Снайдър ("Зората на мъртвите", "300"), сигурно заради визионерската му жилка и почти патологичната вярност към рисувания оригинал на Франк Милър във втория му филм.

Неговият "Пазителите" е в българския афиш от седмица, а ефектът от гледането му е стъписващ за очите и хранителен за ума. Филмът e събран прокрустово в малко над 2 часа и 40 минути, за непосветените има и монотонни пасажи с излишни елипси, но на твърдите фенове на комикса може да им се струва и престъпно къс. Тях Снайдър ще успокоява с режисьорска версия от 3.5 часа, която ще излезе на DVD. А за отявлените фанатици ще е анимираното му упражнение (в стила на "300" и с Джерард Бътлър в главната "роля") по вътрешния на Watchmen "комикс в комикса" Tales of The Black Freighter (световна премиера на 24 март). За него Мур казва, че го е написал от почит към любимия си Брехт и негова пиратска песен от "Опера за три гроша".

Както се полага на гуру на нещо си, Алън Мур е представен в You Tube с интервюта в много части, на тях се вижда дългокос и брадат анархист, с открити леви убеждения, който е наясно срещу какво се бори и с ефекта от нарисуваните си идеи. Времето в средата на 80-те очевидно хич не му е харесвало. Силни десни авторитети (Рейгън, Тачър) газят свободните радикални индивидуалности, оправдават полицейщината си (Тачър е предложила закон за инкриминиране на гейовете) с ядрения часовник на студената война, който наистина е стигнал 12 без 5 - не без глупостта на дементните кремълски старци.

В комикса и във филма часовникът е също "на без 5 минути" до апокалипсиса. Паралелната реалност е Америка, в която Никсън е на власт за четвърти мандат, защото е спечелил Виетнамската война, цари полицейщина и морална поквара, със закон са забранени маскираните отмъстители на доброто - както тези от 40-те години (Minutemen, или "Минутарите"), така и съвременните им наследници (Watchmen, или "Пазителите"). Те са шестима, един от тях, Комедианта (Джефри Дийн Морган), e хвърлен от висок етаж веднага след началото. Самото начало е въздействащ колаж от ударни кадри на фона на The times they are a changin' на Боб Дилън, а супергероите са вписани в реалната история на Америка (убийството на Кенеди, кацането на Луната). Преди Алън Мур супермените не променяха нищо исторически и политически, ерес беше разказът да започва с реалната смърт на един от тях.

"Пазителите" обръща революционно правилата. Филмът на Снайдър е не фентъзи-екшън (какъвто беше дори "Черният рицар"), а антиутопичен noir с труп в началото и скептичен философстващ детектив, който разплита убийството. Той е Роршах (Джаки Ърл Хейли, педофилът от "Малки деца"), голямото типажно попадение на Мур. Силуетът му е на един уморен Марлоу с мека шапка и вдигната яка на тренчкота, по маската му плуват симетричните мастилени петна, разпознаващи болните подсъзнания в психарските тестове. Роршах е безкомпромисен екзистенциален самотник, превъртял в обречения си поход срещу човешкото зло. Снайдър е кадрирал филма си строго по комикса, използвал го е вместо сториборд. Няма въвеждащи и описателни кадри - всичко е драматична кулминация.

Нормалните Пазители, с които зрителят все пак може да се идентифицира, са бившият Човек-бухал (Патрик Уилсън, съпругът-любовник от "Малки деца"), сега безхарактерен техничар, който сглобява неща в мазето си, докато батманоподобният му костюм виси унило на стената. До него е секси-жената въобще по латекс и жартиери Silk Spectre (30-годишната неопитна шведка Малин Акерман). Двамата събират смелост да бъдат любовници само когато облекат костюмите си. Иначе тя е послушна домакиня при Д-р Манхатън (Били Крудъп), единственият от шестимата със свръхспособности, но пък с капацитета на Бог в най-деловата му, първа седмица на Сътворението. Може да размества атоми и времеви пластове, да съществува в квантово състояние и на няколко места едновременно. Което освен висшите хуманитарни цели му позволява и свободата да си работи в кабинета, докато някой от собствените му двойници задоволява жена му в спалнята. За него да спечели еднолично войната във Виетнам за Никсън е било детска игра, но сега е загубил вяра в човешкия род и подготвя оттеглянето си в нещо като кристална вила на Марс. Единственият, направил пари и кариера от маската си, е някогашният Озимандий (Матю Гуд, новият Чарли Райдър от "Завръщане в Брайдсхед"), вече милиардер от типа Джобс/Брансън, който минава за най-умния човек на планетата (на един от екраните пред бюрото му се вижда рекламата по Оруел на Apple за Macintosh от 1984). Има рус арийски перчем и подобен синдром за величие, а планът му за спасяване на света от ядрения финал допуска разрушаването на половин Ню Йорк като необходима човешка жертва за каузата.

Новото в "Пазителите" е, че срещу маскираните няма ответен световен злодей. Защото злото е малко или повече разпределено вътре в самите тях. Срещат го и го борят в дълги реминисценции, обръщат катарзисно хастара на миналото си. Филмът се занимава с човешките им тревожности, не се любува (с малки изключения при Д-р Манхатън) на свръхспособностите и ефектите от прилагането им.

Мур признава влиянието на Уилям Бъроуз в насищането на комикса си с повтарящи се символи. От тях до метафора се издига жълтата значка (известна като "смайли"), прорязана от две червени дири от капката кръв, паднала в единия й край. Те странно напомнят стрелките на часовника, стигнал зловещите 12 без 5. Символът важи и за романа, и за филма. От една страна е невинността на "романа в картинки", качен до мегахолувидски, дигитално размазващ хит, и все пак по юношески опрощаващ. От друга обаче тропат тревожни философски въпроси за границите на добро и зло в човека, за самото чудо на живота сред студената Вселена и отговорностите ни поединично за опазването и продължаването му. И колко малко можем да се надяваме на измислени от самите нас герои (или политически лидери) да оправят нещата. В крайна сметка отговорността за животите ни остава за самите нас. И първата стъпка към нея е свалянето на маските.

--

Те идат

Нямаше как след милиардния пример на "Черният рицар" и във времена на свиваща бюджетите рецесия големите студиа да не отворят раклите си с комиксови резерви - както продължения, така нови франчайзи. Те са със сигурна фенска база и гарантирана възвращаемост в първите един-два уикенда, осввен ако няма нещо тотално сгрешено. В последния си брой сп. Tоtal Film изброи цели 70 очаквани заглавия с комиксови корени.

Напълно завършен е X-Men Origins: Wolvеrine (на 1 май в България), в него Хю Джакман се връща към мрачните си върколашки корени. Споделя, че модел за ролята му е бил Робърт де Ниро в "Нос Страх". Майкъл Бей ще представи Меган Фокс и Шая Лабъф в чакания "Трансформърс 2" (26 юни). Режисьорът на "Блейд" и "Лигата на необикновените" Стивън Норингтън ще възкресява "Гарванът", обещава новата версия да е толкова реалистична, колкото предишната е била готик. Пред снимки е "Железният човек 2", във филма до Робърт Дауни-младши са Мики Рурк и Скарлет Йохансон. След него Дауни влиза с героя си в The Avengers, с равностойни роли там ще бъдат Хълк и непознатият досега на кино (освен във "Волният ездач") Капитан Америка. Сигурно е, че Кенет Брана ще внесе стил в екранизирането на Thor по шейсетарския комикс на "Марвел" с мотиви от скандинавската митология, Самуел Джаксън е в главната роля на супервоина. Дейвид Финчър работи над два комикса - френският The Killer от 1988 и Ness, с бекграунд Чикаго по време на депресията, новият Недосегаем след Кевин Костнър ще е Мат Деймън. Самият Франк Милър се е решил да режисира няколко свои неща - освен ясния Sin City 2 съвместно с Робърт Родригес за любителите на чистия noir ще е Hard Boiled - комбинация от анимирано и реално действие с непознато досега в жанра насилие. Във военна униформа ще са супергероите в Sgt Rock (Гай Ричи) и Surrogates (Брус Уилис), а Гилермо дел Торо ще продуцира режисьорския дебют на писателя Нийл Геймън ("Беулф") с казващото (почти) всичко заглавие Death: The High Cost of Living.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


4 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    p

    Доста по-адекватен текст от онзи в дневник, където Пазителите беше споменат под заглавие, съдържащо "посредствени премиери" в себе си. И все пак ясен пример защо филмът няма да се радва на масовия успех, който заслужава - твърде много и сериозни идеи, изискващи време и внимание, които средностатистическият зрител не е готов да отдели.
    Виж, Хълк, Върколакът и Железният човек са гарантирани хитове.

  • 2
    Avatar :-|
    edin precakan zritel

    това е отвратителен филм - без смисъл и послание - много излишна и безмислена жестокост на килограм , излезнах от залата на половината филм- гледайте по -добре - 7 души

  • 3
    Avatar :-|
    албена

    филма е много добър
    смисъл и послание в изобилие
    и изпипана мрачност

  • 4
    Avatar :-P
    naturebox

    Колкото и добре да е написана статията, човек си няма и представа какво го чака, докато не седне удобно пред кино екрана.Почнах да я чета малко преди да отида да гледам филма, но спрях, за да запазя тръпката от неизвестното.Който си е мислил, че ще гледа поредния спайдър мен, хълк , х мен или нещо от този сорт, е грешал доста. Филма е СТРАНЕН. Доста трудно смилаем. Има от всичко- брутална жестокост, любовни сцени, забавни случки и въобще доста широк спектър от човешката природа. Ако не и цялата : ) . Мисля че филма е забранен за хора под 16 години, но и 20 да му сложат пак е малко. На места , без предупреждение става доста брутално и кърваво.
    Роршах ми напомня за главният герой в син сити, пак с един такъв дрезгав глас вкарвайки драматизъм.
    На моменти ставаше абсурдно. Пример как оправяше гаджето, докато се занимаваше с други неща, усмивката на марс , огромната суперфигура , която вървеше и правеше на каша виетнамците. С 2 думи- мешана скара.
    Много хора няма да хванат смисъла на филма. Не знам дали и аз не съм от тези.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал