Вълшебната планина

Петъчна вечер в началото на април. Само преди три часа термометърът на колата показваше 19 градуса външна температура. Сега обаче е един градус, а снегът на пътя е изчистен колкото да мине кола, кола и половина. Карам спокойно на халогени и дълги светлини, защото през следващите 20 километра вероятността за насрещно движение е почти нулева. В далечината се шмугва лисица, а единственото радио, което се хваща на ултракъси вълни, романтично припуква. Звучи цигулков концерт, а на екранчето е изписано HR. BOTEV YAKORUDA. Идилия.

Пътувам към високопланинския спортен комплекс (ВСК) "Белмекен" и вече съм в последния участък – отбивката при Юндола. След мрачния проход Белово – Юндола и близките срещи с няколко нервни аудита с пазарджишка регистрация, най-сетне мога да се отпусна. След още няколко километра боровата гора предава щафетата на клека и пред колата се ширва бяла пустош. Истински лукс за белите дробове и алергичния ринит след прахоляка и полените в София.