Вълшебната планина
Спортната база до язовир Белмекен - умерен комфорт със соц послевкус, но пък каква локация


Васил Богданов

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Петъчна вечер в началото на април. Само преди три часа термометърът на колата показваше 19 градуса външна температура. Сега обаче е един градус, а снегът на пътя е изчистен колкото да мине кола, кола и половина. Карам спокойно на халогени и дълги светлини, защото през следващите 20 километра вероятността за насрещно движение е почти нулева. В далечината се шмугва лисица, а единственото радио, което се хваща на ултракъси вълни, романтично припуква. Звучи цигулков концерт, а на екранчето е изписано HR. BOTEV YAKORUDA. Идилия.
Пътувам към високопланинския спортен комплекс (ВСК) "Белмекен" и вече съм в последния участък – отбивката при Юндола. След мрачния проход Белово – Юндола и близките срещи с няколко нервни аудита с пазарджишка регистрация, най-сетне мога да се отпусна. След още няколко километра боровата гора предава щафетата на клека и пред колата се ширва бяла пустош. Истински лукс за белите дробове и алергичния ринит след прахоляка и полените в София.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
много добре написано, чудесно чувство за хумор...
И зимата има какво да се прави на Белмекен:
http://befsa.com/?q=image/tid/313 ..
http://picasaweb.google.com/enchev.daniel/Belmeken
Белмекен 12.04.2009
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход