С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

13 30 апр 2009, 15:53, 5870 прочитания

Истории Цялата истина

Интервю със Сибиле Левичаров, автор на наградения скандален роман "Апостолов"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В модерната за България тенденция да се лансират книги на "отсъстващи " или "завръщащи се" българи името на Сибиле Левичаров остава малко встрани. Родена е през 1954 в Щутгарт, а баща й е българин, имигрирал в Германия през 40-те. Завършила е религиознание в Берлин, а през 1998 получава престижната награда "Ингеборг Бахман" за романа си "Понг", но всъщност чухме за нея тази година – когато получи наградата за белетристика на панаира на книгата в Лайпциг за новия си роман "Апостолов".
Книгата провокира както германската, така и българската публика, макар и по различен начин. Докато българските форумни бойци се обидиха и осъдиха Левичаров още преди да са прочели книгата, германците останаха впечатлени от нейния остър език. На представянето на книгата в Кьолн писателят Навид Кермани, който водеше разговора със Сибиле Левичаров, заяви, че след като е прочел романа, България му е станала истински симпатична. На това залата отговори с овации.



Искахте да напишете книга за България или по-скоро роман за вашата семейна история?
По-скоро исках да напиша книга за малката емигрантска колония в Щутгарт. Тази идея отдавна ми се въртеше в главата. Не съм искала да пиша конкретно за България. Това се получи повече случайно, защото разбрах, че фондацията "Роберт Бош" финансира литературни проекти, свързани с Източна Европа. Реших, че мога да попътувам из България и да събера повече информация за българските ми корени. Моят братовчед от България ме придружаваше.
Значи книгата е по-скоро автобиографична?
Само отчасти. Може би 30%. Все пак това е роман. Баща ми е българин и наистина се е самоубил. Това са автобиографичните детайли, а останалото е измислица.
Но случилото се се базира на вашите преживявания по време на пътуването ви?
Да, но пътуването беше съвсем различно, защото аз карах колата.
Това е интересен факт, защото в романа Апостолов казва, че за нищо на света не би позволил на германките да карат по българските пътища.
Ето, виждате ли как всичко е фикция. Моят братовчед например няма нищо общо с Апостолов. Той е съвсем различен по характер. Сестра също нямам. Освен това съм пътувала из България много повече, отколкото се споменава в романа. Като дете също често съм била там.
Какво е отношението ви към България като част от вашата идентичност?
Аз съм израснала в германска среда. Баща ми изобщо не говореше български с нас. Бащите от това поколение просто не го правеха. Те влагаха всичките си сили в това да научат немски възможно най-добре и изобщо да станат немци.
България май винаги е била един фантастичен образ за западноевропейците, защото те знаят много малко за нея, не мислите ли?
Вярно е. В Германия много малко се знае за България. Но германците имат много по-близка връзка към България, отколкото си мислите. Първо, България е била съюзник на Германия в двете световни войни. И второ, за източногерманците българското Черноморие беше най-достъпната дестинация. Връзката с България е много по-силна от тази с Румъния или Югославия. Особено по-старото поколение има много положително отношение към България.
И вие решихте да разклатите точно тази положителна представа за България с книгата си?
Не. Не съм имала изобщо такива намерения. Не съм искала да нападам гневно България, но трябва честно да призная, че съм шокирана от състоянието, в което се намира държавата. Разбира се, това ме засяга толкова много, защото баща ми е българин. Румъния също е в ужасно състояние, но няма да седна да пиша за нея. Но като цяло съм възмутена от опустошаването на страните от Източния блок и смятам, че това е една варварщина, която все още продължава.
Защо омразата към бащата е свързана с омразата към неговата родина?
Това е формулирано така в романа. Разбира се, това е преувеличено и съвсем целенасочено конструирано по този начин. Главната фигура в романа от задната седалка е обзета от възмущение и гняв. Нейната позиция е агресивна, но другите двама от предните седалки я омекотяват. Отпред седят друг тип хора. Румен Апостолов и сестрата са много положителни фигури, които контрират злобните излияния отзад, и това прави книгата доста противоречива. Апостолов е един симпатичен, великодушен и гостоприемен водач. Той е за мен един благороден Хермес, който посредничи между двата свята. Той е моят таен герой и затова книгата носи неговото име. Не вярвам, че читателите ще разберат книгата толкова буквално, вярвайки само на главната героиня.
В България вече има доста остра реакция срещу книгата, може би точно защото хората все още не са я прочели и защото фокусът на повечето отзиви в пресата е изцяло насочен към негативното представяне на България. Например почти никъде не се споменава, че вие също така безкомпромисно саркастично описвате и германците...
Да, това не ме учудва. Аз имам един любим пример с Марк Твен. Той е писал ужасно подигравателно за немския език. Доста злобно, но все пак с чувство за хумор. Когато чета текстовете му пред германци, те се заливат от смях. Ако човек успее да се абстрахира от сериозността на такъв род критика, тя има едно освобождаващо въздействие. Но националистическото чувство при някои хора е твърде силно. Национализмът не е нищо друго освен една преувеличена реакция, породена от чувството за малоценност.
Планувате ли отново да пишете за България?
Току-що привърших разказ за един измислен остров в Черно море. Събрала съм най-хубавото от българската история в една идилия за мистичен остров.
Значи положителното в България се оказва по-скоро фикция, която не съществува в действителност?
Не. Това е едно фантазирано място. Българите ще се зарадват много на този разказ, убедена съм. Този път със сигурност няма да ядосам никого.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 15991 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11290 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Тежка нощ

Има нещо гнило в Дания, поне според този репортаж от нощен Копенхаген

Founder Institute започва европейския си поход от София

Основателят и изпълнителен директор на прекселераторската програма Адео Реси пред "Капитал"

Голямата катастрофа на Boeing

Двата паднали самолета Boeing 737 Мах нанесоха сериозен репутационен и финансов удар върху компанията

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Fitch подобри рейтинга на България, КЗК скоростно разреши на Домусчиев да купи "Нова тв"

Емисия

DAILY @7AM // 25.03.2019 Прочетете