Хрупкави филми

Дум-дум. Ту-дум. След "Челюсти" (1975) летните филми са обречени да потеглят към хладните зали на мултиплексите, където ги чакат заредени с пуканки зрители, придружавани от прочутите няколко ноти на Джон Уилямс. Плажният хорър на Спилбърг е първият официален летен филм в днешния смисъл на понятието. Първата продукция с едновременна национална премиера във всички възможни кина на Америка, нарочно планирана за началото на отпускарския сезон. С интрига, лесна за предаване от уста на уста, с ударно проста реклама - озъбена глава на акула от синята бездна и невинно голо момиче, което неподозиращо плува нагоре. С "Челюсти" Спилбърг почти еднолично изобрети термина блокбъстър, сегашния заветен статут на всяка по-амбициозна продукция, лансирана през лятото. А защо точно през лятото е ясно - тогава тийнейджърите са във ваканция и имат много време за убиване.

И преди Спилбърг е имало лесносмилаеми жанрови филми, обаче ги считали за втора ръка откъм боксофис, пращали ги направо в драйв-ин кината на открито. Обстановката там предполагала сюжетът да е праволинеен и разгадаем (затова преобладавали уестърни, мюзикъли, катастрофи, хоръри), за да не може едно моментно разсейване (като прегръдка на момиче или зареждане с нова порция чипс и безалкохолни) да прекъсне нишката на интригата и да развали удоволствието. Тези летни особености продължават да важат и за съвременните многомилионни продукции. И за сезонните филми на лято 2009 (които крепят бюджетите на студиите в трудното време) поръчката е повече зрителна наслада, по-малко умозрителни усложнения. Описват ги няколко думи - много експлозии, много смях, тук-там целувки и любовни трепети, но само от разрешените за 8-13-годишни. Летните филми вече отдавна са в отделна група, имат и своите оскари - раздават ги на годишните награди на MTV. Което май изчерпва въпроса.