С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

9 сеп 2009, 15:02, 10394 прочитания

Истории Легендата Баухаус

От Токио до Ню Йорк, светът празнува 90-годишния юбилей на най-влиятелната школа за архитектура и дизайн на ХХ-ти век. В родината си – Германия, от изкуство за народа Баухаус e издигнат в комерсиален култ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Баухаус са три цвята – червен, жълт и син, три форми – квадрат, кръг и триъгълник, три града - Ваймар, Десау и Берлин, три изкуства – живопис, дизайн и архитектура, три материала – бетон, стъкло и стомана, три имена – Валтер Гропиус, Ханес Майер и Лудвиг Мис ван дер Рое. Освен това Баухаус е философия за съюза, сключен между техниката и изкуството, за дизайн, който служи на хората, а не на лукса, за авангардното радикално отхвърляне на традиции, норми и академизъм. Баухаус е минимализъм, танцуващ със светлината.

Светлината. Без светлината трите цвята нямаше да оживяват. Прозорци в метални квадрати пропускат светлината в ателиетата на студентите, във фабриките за обувки и в жилищата на работниците. Същата тази светлина днес затормозява музейните служители и консерваторите. Но да започнем подред – Валтер Гропиус основава през 1919 във Ваймар висшето училище "Баухаус". Оттогава са изминали 90 години. По този повод три немски институции: берлинският "Баухаус" архив и двете фондации от Десау и Ваймар, за пръв път обединяват силите и експонатите си в една амбициозна изложба на суперлативите в сътрудничество с Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, където изложбата ще бъде представена есента под заглавието Workshops for Modernity. До началото на октомври в Берлин може да се види най-голямата "Баухаус" изложба, правена досега – 900 експоната в 18 изложбени зали на Мартин-Гропиус-Бау. Съвпадението на фамилните имена не е случайност – Валтер Гропиус е племенник на берлинския архитект Мартин Гропиус, построил Музея на приложните изкуства, който днес носи неговото име.


Докато туристите се трупат на тълпи, за да видят широко рекламираното събитие, "Баухаус" архивът използва момента да представи изпразнените зали като музей без експонати. Под мотото "Красива за гледане" сградата се представя за първи път в оригиналното си състояние. Още на входа се сортират и пренасочват хората, които търсят тръбни мебели и чайници, от тези, които са дошли да видят последното архитектурно произведение на Валтер Гропиус. Така последните могат на спокойствие да се насладят на празните светли зали. Години наред прозорците на трионообразния покрив са затъмнени и затворени, а пред стъклената фасада в посока Ландверканал е поставена преграда, която ограничава унищожителното действие на светлината върху експонатите.

Първоначалният проект на Гропиус от 1964 е за основания от Ханс Мария Винглер архив в Дармщадт. Градската администрация обаче не одобрява модела и така архивът мигрира в Берлин. След смъртта на Гропиус през 1969 Алекзандър Цвияновиц и Ханс Бандел адаптират проекта към равния берлински релеф. Изцяло нова е рампата към входа: един вид пешеходен мост, който въвежда посетителите в динамичния характер на сградата и в преодоляването на разделението вън/вътре.
Публична дискусия в медиите съпътства отварянето на архива през 1979. В центъра на критиката е "грешно" проникващата светлина. Но визията на Гропиус всъщност излиза извън определението за архив. Той си представя една "лаборатория за дизайн, архитектура и изкуство", в която не само да се съхранява най-голямата колекция от "Баухаус" обекти, но и да се предлага пространство за събития, срещи и експерименти. Това лято програма с доклади, дискусии и прожекции съпътства юбилея, а изключителната библиотека е достъпна за всички.

В контекста на разделения Берлин архивът на "Баухаус" заедно с Културния форум при Потсдамер плац с филхармонията и държавната библиотека се явяват модерен контрапункт на останалия в съветския сектор Музеен остров. При откриването му наоколо все още не са излекувани раните от войната. Днес сградата е заобиколена от един грандхотел, от новите модерни офис сгради на партийна централа и на немското представителство на одиторски консорциум. В сравнение с тях архивът е малък оазис, в който човек може да се почувства дори уютно въпреки бетона и фабричния покрив.



В магазина на "Баухаус" архива на ценителите на изкуството се предлага настолната лампа по дизайн на Вилхелм Вагенфелд от 1924 за 395 евро, а детски дървен конструктор на Алма Бушер с 22 части струва 98 евро. За 90 години философията на "Баухаус" да се предлага дизайн, достъпен за всеки, е обърната на 180 градуса и "Баухаус" вече е лукс, колкото и противоречиво да звучи това.
В Мартин-Гропиус-Бау, където тълпата не намалява дори по обед, юбилейната изложба се грижи за поддържането на култа "Баухаус". И това й се удава изключително добре. Докато предишните "Баухаус" изложби са били на принципа да се представят отделните работилници, сега е залегнало хронологическото развитие и паралелното проследяване на развитието на областите текстил, стъкло, метал, графичен дизайн и архитектура.

През 1919 Валтер Гропиус обединява висшите училища по живопис и приложни изкуства във Ваймар под името "Баухаус" – къща за строителство. "Крайната цел на всяка художествена дейност е сградата!" - така формулира Гропиус задачите на училището в манифеста на движението и по този начин поставя архитектурата в центъра на преподавателската скала. Най-външният кръг е подготвителният семестър, следван от различни теоретични и практически упражнения, усвояване на различни материали и техники. (Днес бихме нарекли антиакадемичния метод на Гропиус интердисциплинарно обучение.) "Архитекти, скулптори, художници, ние всички трябва да се върнем обратно към занаята" - това е призивът, на който откликват преподаватели като Паул Клее, Василий Кандински, Ласло Мохоли-Наги и Линоел Файнингер.
Наред с популярни експонати като четириметровата "Огнена кула" на Йоханес Итен от 1920 в изложбата са представени неизлагани досега експонати, произведения на студентите, скици и семестриални проекти.

В началото на 1924 дясно ориентирана коалиция сменя лявото правителство в Тюрингия. Следва съкращаване на бюджета на училището и принудителното му преместване в град Десау в съседна Саксония-Анхалт. През 1932 фракцията на Националсоциалистическата партия в общинския съвет в Десау гласува затварянето на художествената институция. Третият директор Мис ван дер Рое търси последно спасение в Берлин под формата на частен институт. Политическата обстановка в Германия предопределя съдбата му и след по-малко от година "Баухаус" е окончателно закрит. Школата просъществува едва 14 години, но въпреки това оказва влияние на поколения архитекти и дизайнери по цял свят.
Произведенията на "Баухаус" – от настолни лампи с копче за включване, през тръбни мебели до жилищни комплекси за масите, които прииждат в градовете – се подчиняват на съчетанието от функционалност и естетика, социално и достъпно, трайно и провокиращо. И се превръщат в основа на повечето неща, които използваме днес.

В експозицията не липсва любимият на медиите фотоколаж "Светкавичният репортер" на фотографа Умбо (Отто Умбер) от 1926. Един журналист с тяло пишеща машина, око обектив на фотоапарат, уши грамофонни фунии и крака – автомобил и самолет, с окачен часовник на врата, в който рефлектира цялата динамика на 20-те и на навлизащата модерна техника, която заплашва да измести човека. Как ли би изглеждал авангардният колаж с електронните медии на ХХІ век?
Изложбата свършва в атриума на Мартин-Гропиус-Бау с проекта "Направи си сам "Баухаус" на американката Кристине Хил, станала известна с марката "Фолксбутик". Преподавателката от университета "Баухаус" във Ваймар изследва мястото на авангардната школа във всекидневната ни култура. Всеки посетител може да се включи в изложбата със скица на собственото си жилище. Не липсва и стая с мебели от ИКЕА – поредното превъплъщение на ширпотребата.

фотография: Jirko Jantsch, VG Bild-Kunst/Klassik Stiftung Weimar
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16587 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11516 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Хора, пътища, автомобили

Още от лятото 1: офроуд-бъги

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата