В кухнята на ада

В кухнята на ада

Гордън Рамзи е най-известният готвач в света. Ето защо

11349 прочитания

© www.gordonramsay.com


Той е пънкарлив милионер, опърничав шотландец и гениален готвач. Телевизионните му шоута изобилстват от пегели (специфичното "тийт", с което се заглушават нецензурни думи и фрази), трошене на чинии, плюене върху манджите и нечувани обиди. Той е готвач от ада, поборник за съвършенство в кухнята и бизнесмен, без който гурме културата нямаше да е същата.

Гордън Рамзи израства в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън, в абсолютна житейска безпътица, като четвърто дете на заклет пияница и медицинска сестра, която обслужва умиращи пациенти. Баща му спуква от бой цялото семейство и се интересува само от уиски и жени. В търсене на някакво бягство от тази среда, малкият Гордън се записва в детския на "Глазгоу рейнджърс" и в юношеските години футболът му е много по-важен от всичките равиоли с рачешко месо в сос просеко с шафран на света. Прякорът му в отбора е Гордън Счупеното коляно, а поредица от инциденти (включително скъсано сухожилие) го карат да се откаже от спорта. На 16 бяга от къщи и се опитва да запише в полицейския колеж – неуспешно. (Вероятно за щастие на редовите граждани, като се има предвид какъв терор налага в шоутата си по-късно.) Съдбата му отрежда ролята на мияч в индийски ресторант. "Плени ме шумът, споделя той в автобиографията си Humble Pie. Не можех да повярвам как си крещят хората един на друг. Работех като шибано магаре, но това ме окриляваше."

Година по-късно Гордън Рамзи записва хотелски мениджмънт. В края на осемдесетте бързо се издига до главен готвач в един хотел, но собственикът очевидно има нещо против връзките между служителите си, защото го уволнява. Рамзи бяга в Лондон, но готварските му интереси все повече се задълбочават в тънката френска кулинария, така че емигрира в Париж. Там попада на великаните Гай Савой и Жоел Робишон, но след две години стресът и напрежението го съсипват и Рамзи се оттегля на частна яхта (закотвена край Бахамите) за едногодишна почивка - като личен готвач на австралийски телевизионен магнат. През 1993 се връща на Острова по-уверен от всякога и става съдружник в ресторант в Челси.

Влудяващият му перфекционизъм дава резултат – през следващите четири години печели две от три звезди "Мишлен". Годината 1996 най-после е еднозначно щастлива за него – жени се за детска учителка (и досега е с нея, имат четири деца, две от които - близначета) и издава първата си книга – Passion for Flavour. През 1998 с помощта на тъста си Гордън Рамзи открива собствен ресторант – Royal Hospital Road, с който печели и трета звезда "Мишлен" и влиза в светата троица на англичаните, удостоявани с толкова висока оценка (другите двама са Хестън Блументал и Алън Ру). Тук се случва и първият му удар в телевизията – минисериалът Boiling Point, в който заснема осемте месеца мъки, обучение и подготовка за третата звезда. След този сериал Рамзи ще прекарва повече време пред камерите от всеки друг свой колега по света – следват проектите Ramsay's Kitchen Nightmares, Hell's Kitchen, Faking It. Гордън използва славата си и отваря ресторанти в най-примамливите кътчета на планетата – Дубай, Токио, Ню Йорк. Най-голям успех жъне с шоуто The F Word (петият сезон започна на 3 ноември). В него петдесетина гости (популярни телевизионни водещи, Лили Алън, Лиъм Галахър) обсъждат качеството на приготвената храна, коментират алтернативното и здравословно хранене, както и предимствата на домашното месо. Епизодите са пълни с непристоен език и клане на животни, които преди това наричат с имена на известни готвачи. Публиката е втрещена, предаването слиза след девет вечерта, но Channel 4 подписват четиригодишен договор.

Темпераментът и ярката словесност на Рамзи обаче са подплатени от висш перфекционизъм. Дейвид Бекъм, Боно и Брет Истън Елис са сред най-верните му фенове. "Всичко, което правя, е съвършено. Всичко, което готвя, е вкусно. Побеснявам, когато хората не дават най-доброто от себе си." Веднъж той лично изхвърля от свой ресторант колумниста Ейдриън Джил (в компанията на писателката Джоан Колинс), който го е вбесил с коментарите си. (По-късно същият ще напише "Рамзи е втора ръка човешко същество".) Приближените му твърдят, че е тих и приятен човек, но той не се дава: "За мен кухнята е бойно поле!"

Той е пънкарлив милионер, опърничав шотландец и гениален готвач. Телевизионните му шоута изобилстват от пегели (специфичното "тийт", с което се заглушават нецензурни думи и фрази), трошене на чинии, плюене върху манджите и нечувани обиди. Той е готвач от ада, поборник за съвършенство в кухнята и бизнесмен, без който гурме културата нямаше да е същата.

Гордън Рамзи израства в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън, в абсолютна житейска безпътица, като четвърто дете на заклет пияница и медицинска сестра, която обслужва умиращи пациенти. Баща му спуква от бой цялото семейство и се интересува само от уиски и жени. В търсене на някакво бягство от тази среда, малкият Гордън се записва в детския на "Глазгоу рейнджърс" и в юношеските години футболът му е много по-важен от всичките равиоли с рачешко месо в сос просеко с шафран на света. Прякорът му в отбора е Гордън Счупеното коляно, а поредица от инциденти (включително скъсано сухожилие) го карат да се откаже от спорта. На 16 бяга от къщи и се опитва да запише в полицейския колеж – неуспешно. (Вероятно за щастие на редовите граждани, като се има предвид какъв терор налага в шоутата си по-късно.) Съдбата му отрежда ролята на мияч в индийски ресторант. "Плени ме шумът, споделя той в автобиографията си Humble Pie. Не можех да повярвам как си крещят хората един на друг. Работех като шибано магаре, но това ме окриляваше."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    nikolakrastev avatar :-|
    nikolakrastev

    Това се романтизирани впечатления на почитател, а не реален портрет на Рамзи. Определено е в десятката най-добри, но чак пък "най-известния". Едва ли може да се определи кой е, а и по принцип топ-готвачите са известни само сред тясна група гастро-любители, онези които имат излишни пари или четат кулинарната секция на "Ню Йорк Таймс". По-малко известни ли са примерно Феран Адрия, Алън Дюкас, Томас Келер, дори не включвам някои от легендарните японски имена? Въпрос на вкус е, тук "ВКУС" с главни букви:) Ресторантът на Рамзи в Ню Йорк така и не получи трета звезда от "Мишлен", с основание, струва ми се.

  • 2
    stanimira avatar :-|
    Станимира

    След като случайно попаднах на предаване с Гордън Рамзи сериозно се замислих за това какво се случва в кухнята на ресторантите, които посещавам.

    Тъй като мои роднини дълги години са били в ресторантьорския бизнес, съм наясно в общи линии с това какво се случва в кухнята, но че са достигнати такива низини като в предаването на Гордън Рамзи, не съм предполагала.

    Храната се прави от хора за хора и ако не се отнасяш уважително и като с възрастни, с хората, с които работиш, какво е отношението ти към хората, за които приготвяш храната.

    И няма проблем г-н Рамзи да си има малки психологически затрудения след тежко детство и от тях да се е родил перфекционизмът му, амбицията и добри (по някакви критерии) ястия, но да се превъзнася такова поведение към хората, с които работиш, а били те и твои подчинени, е недопустимо. Никога не бих посетила негов ресторант.

  • 3
    Avatar :-|
    автор

    аз гледах 1-2 предавания и имам чувството, че част от участниците нарочно са доста глупави. ако вземат кой да е избраните су-шефове, той ще спечели ресторанта без да се напъва, но нали трябва да е риалити. а статията изглежда скалъпена за 5 минути преди някой краен срок.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал