С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

48 14 яну 2010, 12:47, 11466 прочитания

Истории Небето, придържано от Айн Ранд

"Изворът" и "Атлас изправи рамене" са епични оди за успеха и свободната воля

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Наричат я Омир на капитализма. И тя е. На капитализма като идеология, възхваляваща усилието на индивида. На капитализма като устройство, което се крепи на съзидателността на личния интерес.

Не е учудващо, че Айн Ранд винаги е имала голяма публика. Възторжена публика. Публика от идеалисти на тема "който е по-добър, той непременно ще успее". Затова и след издаването на двата й най-прочути романа, "Изворът" и Атлас изправи рамене", и у нас се създаде "Общество Айн Ранд". Колко писатели могат да се похвалят, че имат съвсем явен, организиран фенклуб? От световните с реален клуб на събиращи се на живо почитатели разполага само добрият стар Толкин.


Айн Ранд обаче има клуб. Защото пропагандира онази утопия, която изглежда толкова възможна: утопията за успеха на кадърните. А романите разказват само за това – за перипетиите, през които минават способните, трудностите, с които се справят, и най-вече заговора на посредствеността, с който се сблъскват, за да достигнат в крайна сметка до апотеоза си. Не е случайно, че сред членовете на този клуб изпъкват млади икономисти и влиятелни журналисти с либералистки уклон – всички те са избрали писателката, която пали с либералните си идеи. Ядрото на Общество Айн Ранд като че ли се състои най-вече от успели четящи жени. От Нора Нова до Искра Ангелова, те са постигнали признание, но това, което ги свързва повече, е убедеността, че са сред онези кадърни хора, на които ще се опре възходът на България някога.

Вече се чува шушукане, че романите на Айн Ранд са и новото четиво на мутресите. Че едва ли не тя идва, за да смени Коелю. На тази частична информираност може да се отговори само с усмивка. Книгите, както пише Хайек, са страшна сила – те дават фокус и подпалват главите. Коелю, когото част от българската интелигенция дружно презира, е един от съвременните майстори на кавъри на притчата за неволята. И сигурно помага на много младежи да повярват в търсенето на истината. Как аргументирате презрението си към онези момичета, които искат да участват в изграждането на един по-силен и красив свят? С предубеждение относно интелектуалните им способности? Айн Ранд наистина се чете от младежи, които искат да повярват във възможното преобразуване на света – също като Коелю. Но Ранд им дава един буржоазен роман, потапяйки ги в конкретна област на живота - дава им притчи, облечени в съвременни реалии.

Попитайте някой надъхан млад архитект – от онези, които опитват да предлагат нещо повече от типово строителство и водят малки войни в своите критични блогове срещу безпринципността на българското градоустройство и ниската култура на българските богаташи – чувал ли е за Айн Ранд. И ще разберете, че "Изворът" – романът за израстването на един архитект – е тяхна настолна книга. Разбира се, в оригинал и много преди появата й на български през 2006. Прототип на героя в "Изворът" е Франк Лойд Райт, но това, което грабва, е, че в романа той е готов на всичко за идеите си.
Така че Ранд е знаме на много от онези, които ако не са емигрирали, със сигурност постоянно мислят за това.



В разгара на онова, което наричаме световната икономическа криза, романите на Ранд утроиха продажбите си. Само че и без нея търсенето им през годините си расте – от четвъртия, последен неин роман, "Атлас изправи рамене", през 80-те години са се продавали средно по 78 хиляди бройки на година, през 90-те – по 95 хиляди, а пред настоящото десетилетие вече по 140 хиляди. Общо до 2008 от "Атлас изправи рамене" са продадени 6.5 милиона екземпляра.През януари 2009, 52 години след издаването му, "Атлас изправи рамене" изскочи на 33-то място по продажби в Amazon.com, за да се придвижи през април до 15-о място за всички книги и 1-во място в раздел Художествена литература.

Журналистите заговориха за икономическото пророчество, заложено в него и сбъдващо се пред очите ни. В статия в The Wall Street Journal през март 2009 романът беше резюмиран като разказ за това как икономиката на САЩ рухва именно заради интервенциите на правителството. "Заклеймявайки алчността и свободния пазар като свързан с нея, Вашингтон отговаря с повече контрол и регулация, които само задълбочават кризата. Звучи ви познато, нали", пише Ярън Брук. А в броя на същия вестник от 9 януари 2009 дори може да се открие статия, озаглавена "След 52 години "Атлас изправи рамене" се превърна от литература във фактология".

Всичко започва през есента на 1943, когато в телефонен разговор с приятел Айн Ранд обсъжда моралната философия на току-що отпечатания си роман "Изворът". Приятелят започнал да я навива да напише голямо нехудожествено произведение, в което ясно да заяви възгледите си, накрая дори заявил, че тя е "длъжна", защото читателите й се "нуждаят" от това. "Наистина ли? Ами, ако обявя стачка? Ако стачка обявят всички творчески умове на света", казала тя. И веднага добавила: "От това би могъл да стане добър роман." На следващата сутрин идеята за стачката на водещите творчески умове вече се е превърнала в основната идея на един роман, който ще излезе чак на 10 октомври 1957. Романът, чиято слава се носи и до днес и чиито продажби по време на икономически трусове скачат главоломно.
"Атлас изправи рамене" е отпечатан от издателство "Рандъм хаус" в начален тираж 100 хиляди бройки. И рискът се оказва напълно оправдан. Българското издание в три тома излезе през 2009 (третият том – през ноември) и за нашите условия също е в графата на бестселърите.

Но какво представлява тази книга бомба? Когато се коментира жанрът на "Атлас изправи рамене", обикновено се посочват роман на идеите и дистопия. Сблъсъкът на идеи, защото героите са личности със собствени разгърнати разбирания, върху които основават постъпките си, а не някакви влачени от реката на живота безволеви тела. И дистопията, която толкова жалко вкарваме на бърза ръка в рамките на научната фантастика, а нея пък изтикваме в полето на литературата за юноши.

В романа се срещаме с цели изобретения, които принадлежат на света на научната фантастика – "двигателят на Голт", задвижван от статичното електричество в атмосферата, което го превръща в реализирано перпетуум мобиле; "Риърдъновият метал" с неговата свръхиздържливост, революционизираща не само жп транспорта, но и архитектурата със своята способност да дава терен за опростени, бързостроящи се конструкции; и "Проектът Х" на правителството за звуково оръжие.

Но принадлежността към научната фантастика не е само в изобретенията, вълшебните предмети и вещества на бъдещето. "Атлас изправи рамене" е типична научна фантастика заради фокуса на атаката – бюрокрацията. С тази разлика, че Ранд смята, че бюрокрацията пречи на развитието не защото е ленива или оядена, а обратното – защото усилено работи в полза на уравниловката. Затова и с основание сред източниците на вдъхновение на писателката поставят първо Ницше. Винаги основният списък с повлиялите й автори започва с Ницше, за да мине през Юго, Киплинг, Замятин и Сесил де Мил.

Но "Атлас изправи рамене" е и криминален роман, в който личи закваската на Достоевски, една политическа алегория. А ако трябва да го поставим в историческия му контекст, той най-вече напомня за Олдъс Хъксли – повече "Контрапункт", отколкото "Прекрасният нов свят". Макар да ни въвлича в богат свят с десетки герои – фабриканти, работници, артисти и домакини, тя не е толкова близка на Томас Ман или Джон Голзуърди.

Там е работата, че макар прозата на Ранд да принадлежи на героичната фантазия, а не на релативисткия, мрачен реалистичен роман, тя е писател, който не може да бъде отминат. Все едно да кажем, че Мери Шели е наивна. Тя е наистина, но колко хора са се вълнували и продължават да се вълнуват от "Франкенщайн"?

Критиците на Ранд не пропускат да се съсредоточат точно върху идеологическата страна на романите й. Точно това, което я прави номер едно за едни, се оказва ахилесовата й пета за други. Както написа съвсем скоро за The National един от най-ярките и злобни американски критици днес, Скот Маклими: "Атлас изправи рамене" е роман в рецептата на социалистическия реализъм, само дето му е ампутиран социализмът." Той нарича Ранд "истинската Желязна лейди на капитализма". И макар да е снизходителен, в статията му е обобщено мястото й на лидер, който води умовете: "Трябва да бъде вземана насериозно, дори само заради влиянието й. Тя може и да не е част от литературата или философията, но със сигурност принадлежи на историята. Аудиторията на творбите й включва три поколения дясномислещи активисти в САЩ."

Някои биха се смутили от убедеността й, че "съзидателните умове" са преди всичко предприемачите (още в "Изворът" се появяват герои като Ричард Енрайт, издигнал се от миньор до милионер благодарение на способностите си). Маклими пък е сред онези, които се дразнят от еротиката и изобщо от темата за секса ("художествената й вселена е куриозно лишена от деца, но пък ентусиазирано копулативна"). Но силата й е в широчината на идеята за творческия егоизъм. А той има място и в интимността. Истинската любов според Ранд включва изпепеляващ секс и тази страна на романите й не бива да бъде подценявана, когато се опитваме да разберем защо именно "Атлас изправи рамене" оглавява читателската класация на "Рандъм хауз" за 100-те най-добри книги на ХХ век.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16320 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11412 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Снимки на желанието

Ф.К.Гундлах е един от най-важните модни фотографи на ХХ век

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото