С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

14 22 яну 2010, 12:02, 5492 прочитания

Истории Дружески шарж

С уважение се сбогуваме с легендарния карикатурист Дейвид Ливайн

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки знае какво е значението на The New York Review of Books за американската хуманитаристика и литература днес. И едва ли има някой, който да не знае какво е мястото на Дейвид Ливайн за това издание. Просто първото нещо, което всеки читател правеше, като си вземе вестника, беше да види кои са жертвите на карикатуриста този път.

"Ривю" тръгва през 1963, по време на голяма стачка на вестникарите. Още от първия брой неговият илюстратор е Дейвид Ливайн. Автор е на повече от 3800 карикатури за тлъстия вестник, който за едни е най-меродавното издание с рецензии за всякакви книги, а за други е плацдармът на левите американски интелектуалци, икономисти и учени от строгите науки, които публикуват в него своите остри есета. В продължение на 45 години шаржовете и карикатурите на Ливайн се появяват всяка седмица в "Ривю" и постоянно в "Тайм", "Нейшън", "Ескуайър", "Плейбой", "Ню Йоркър" и "Нюзуик". Което го превръща в най-влиятелния карикатурист след Втората световна война.


Дори ако беше само въпрос на количество, смъртта на Ливайн на 29 декември 2009 от рак на простата пак щеше да е осезаема. Но както пише в некролога си за "Ню Йорк Таймс" Брус Уебър: "Неговите работи бяха не само духовити, но и сериозни, не само хапливи, а и дълбоко информирани, майсторски като художествена техника и не по-малко майсторски като носители на смисъл; той беше образец за висококвалифициран художник. Това кара мнозина да го назоват наследник на майсторите на карикатурата от ХІХ век – Оноре Домие и Томас Наст."

Изобщо не е случайно, че на много фотографии (няколко сесии му прави прочутият Алфред Айзенщед) го виждаме как рисува по снимки на героите си, като задължително чете статията, която ще бъде илюстрирана от карикатурата му. А критиците му се възхищават като на автор, съживил един мъртъв жанр – карикатурата, която улавя духа на времето. По повод на една негова изложба през 1968 Хилтън Крамър казва, че шаржовете му са "злонамерено интелигентни и безсрамно пристрастни". А присъдата е: "Бъдещите историци на 60-те години ще използват карикатурите му като надежден гид в гневната критика."

След като преди две години заради влошеното си зрение Ливайн спря да върши ежеседмичната си работа за "Ню Йорк Ривю", в интервю за друго седмично издание – "Нейшън" – той дава следното обяснение за това как е тръгнало всичко: "Оформлението на вестника измисли Ед Сорел, който беше художествен редактор в "Ескуайър", където работех. Той дължеше услуга на първата главна редакторка на "Ню Йорк Ривю" и когато тя го помоли за помощ, измисли тази вестникарска глава в стил дървено клише. Абсолютно против правилата. Тогава всички бяхме напълно откачени." Но главата не е единствената запомняща се отлика на "Ню Йорк Ривю". Другото са карикатурите с малки телца и огромни глави.



Понеже редакторите на "Ню Йорк Ривю" непрекъснато претендирали за свежи картинки, Ливайн рисува някои от героите на съвременността отново и отново, все по-фино и шеговито. В колекцията му в сайта на Ню Йорк Ривю (http://www.nybooks.com/gallery/) можете да видите 66 шаржа на Ричард Никсън, 41 на Линдън Джонсън, 23 на Роналд Рейгън, 16 на Зигмунд Фройд, 14 на Норман Мейлър, 13 на Шарл дьо Гол, 12 на Джими Картър, 11 на Адолф Хитлер, 10 на Уилям Шекспир, 9 на Жан-Пол Сартър, 8 на Бертран Ръсел, 7 на Менахем Бегин, 6 на Ърнест Хемингуей, 5 на Марсел Пруст, 4 на аятолах Хомейни, 3 на Бернард Беренсон, 2 на Елвис Пресли, и по един на хиляда други. Така по списъка с портретите на Ливайн може да се изгради и пълната картина за темите на "Ню Йорк Ривю".

Най-известната му карикатура вероятно е онази на президента Линдън Джонсън от 1966 г. Тогавашният президент на САЩ е опериран от жлъчка, след което медиите разпространяват снимка как си вдига ризата и показва на невярващите репортери белега от операцията си. Ливайн веднага взима сюжета, но го допълва така: белегът е с формата на Виетнам, а носът на Линдън Джонсън е издължен като на Пинокио. Биографът на президента Робърт Каро твърди, че в американското колективно съзнание точно това е първата лампичка, което светва при споменаването на името Линдън Джонсън. Недодялаността на първия човек в американската политика и неизличимостта на белега от войната във Виетнам се оказват толкова добре уловени, че тъкмо тази карикатура стои и на корицата на албума на Ливайн "Американски президенти", в който място е отделено дори на Маккейн и Обама.

Но Ливайн е бил и по-жесток – например към президента Ричард Никсън. Той ту е в ролята на Кръстника, ту е ембрион, ту се целува с Брежнев, ту дърпа конците на политически марионетки. И навсякъде с дебелите вежди и торбичките под очите на заклет алкохолик. Джордж Буш пък е на заседание на правителството, въоръжен със стикове за голф, ракети за тенис, въдици и бейзболна топка. Или смирен вълк в овча кожа. Или дете, накачулено с шлем, ризница и меч на римски центурион. Джими Картър реве, разпънат на кръст от свити на руло вестници. Хари Труман е с бяла шапка с периферия на южняк, който усмихнато показва, че му стоят добре и боксьорските ръкавици. Не са малко случаите, когато едно издание отказва на Ливайн от страх, че нарушава политическата коректност. Но винаги друго публикува карикатурата му – на секундата, с радост.

Презирайки голяма част от изкуството на ХХ век – той е толкова консервативен стилово, колкото е радикален политически – Ливайн изтипосва Пикасо като хамалин, който разтоварва камион с картини на Пикасо, а главата на попарт художника Олденбърг – като капак на кофа за боклук. След като изобразява Джаксън Полък, докато уринира върху платното си, редакторите на "Ривю" спират да му поръчват шаржове на съвременни художници.

Донякъде парадоксално, първата любов на Ливайн е живописта. Най-често рисува с водни бои и в пълна противоположност на карикатурата си – панорами с хора на плажа, знаци на уважение към архитектурата на морския бряг, пълни със симпатия портрети на работници, къпещи се и обикновени минувачи. Родителите му (фрезист и медицинска сестра) го възпитават да обича потиснатите и да подлага на съмнение авторитетите. Роден в Бруклин, той си остава докрай "бебе, повито в червени пелени" - яростен еврейски интелектуалец.

Така ще започним Дейвид Ливайн – безпощаден към властниците, снобите и фалшивите гении. Но и Дейвид Ливайн, който рисува изоставено влакче на ужасите в един курорт, а едно момиченце от преминаваща покрай него група деца се връща, за да остави като знак на признателност монета от двайсет и пет цента върху статива му.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16324 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11416 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Местно производство

Българката Илина Коралова е автор на една от най-интересните изложби, които се откриват в Германия през този месец

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото