С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

26 28 яну 2010, 13:52, 3296 прочитания

Истории Авторът от предишния ден

"Изгубеният символ" на Дан Браун

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Цяло лято редакторите в отделите за книги на западните медии тръпнаха какво ли ще стане със света на 15 септември. Тогава се очакваше приливната вълна да промени целия пазар, помитайки дори колоси като новите бест- и фастселъри на Лий Чайлд и Джеймс Патерсън. Навсякъде, където книгите имат постоянно място в медиите, най-обсъжданата тема бяха издателските планове и как издаването на новия Дан Браун може да обърка плановете на всички останали. Коментарите се опираха на търговската логика, според която юли е месецът, най-подходящ за премиера на всякакви трилъри, и включваха понякога напълно конспиративни теории за това дали отлагането на световната премиера за края на сезона оставя време за продажби на останалите.
На 15 септември взривът беше по-тих от бомба, експлодираща на дъното на Марианската падина, но всички отбелязаха, че имаме нов световен рекорд по начален тираж – "Изгубеният символ" бе отпечатан в 6.5 милиона бройки. Мен лично вълната ме настигна в Сърбия, където списанията "Нин" и "Време" отбелязаха, че за първия ден само две книжарници са продали общо двеста и нещо бройки – достатъчно, за да може отново книга не на родния им език да оглави класациите за седмични продажби. У нас са го постигали само Дан Браун и Джоан Роулинг. Не и този път.

Българското издание стана факт на 22 ноември и логично излезе на челна позиция. Но се задържа само месец, за да отстъпи пред следващото пазарно чудо – вампирските романи за влюбени юноши (при това в случая не романите на Стефани Майър, които отвоюваха терена в началото на учебната година, а "Дневниците на вампира" на Л. Дж. Смит и "Измамена" на П.С. и Кристин Каст).
"От памтивека тайната винаги е била как да умреш." Първото изречение на "Изгубеният символ" е достатъчен повод за едни да продължат с интерес, а за други – да се откажат още в книжарницата. Естествено за всяка книга е така, но въпросът, който всички си задават сега, е доколко успешно се развива Дан Браун в рамките на жанра си. Онези, които обичат трилъри, не са се хванали на въдицата дори на "Шифърът на Леонардо" – далеч по-типичен случай на книга за бързо прелистване. Там рецептата за планирани на всеки няколко страници нови мистерии и разставянето на също толкова близки дистанции на нови герои бе спазена желязно.


"Изгубеният символ" се различава не толкова по стила (макар всички рецензенти да обръщат внимание на забавянето му), колкото на смяната на една атрактивна тема с друга. На мястото на Христос и Мария Магдалена тук са поставени създателите на САЩ, на мястото на Лувъра – сградата на Капитолия, на мястото на Джокондата – банкнотата на долара. Нормално е американският пазар да реагира положително.
Читателите на трилъри обаче няма да постигнат удовлетворение от много по-активното присъствие в новия роман на съвременни технологии. Майкъл Крайтън или Лий Чайлд са онези, които разбират истински от това. Жертвите на Дан Браун са от друг тип. Това не са обичайните нехуманитари, които търсят трилъри за убиване на времето, а хора с артистични интереси или поне самомнение за себе си като културно насочени натури. Въпрос на читателска самоидентификация. В един от най-популярните български интернет форуми - forum.bg-mamma.com, може да се прочете типичното мнение за Дан Браун: "Е, какво му е на Дан Браун? Романите му са интересни и увлекателни. Доста може да се научи от тях. Дори не бях чувала за илюминати и масони, но Браун ме заинтригува. Леонардо да Винчи - знаех го като име, свързвах го само с Лиза, но след "Шифърът" се интересувах от него, живота му." Доста можело да се научи – ето ключа към съкровището. Дан Браун е истински майстор в подхвърлянето на всевъзможно тривиално културологично познание, с което можеш да блеснеш на всяко парти.

И сега е така. "Изгубеният символ" не е "История на американския народ" на Пол Джонсън, нито "Бог и златото" на Уолтър Ръсел Мийд, но за онези, които хал хабер си нямат от историческо познание, тъкмо романът ще даде всичко необходимо за една уж по-сложна представа за историята на САЩ. Дан Браун дори не знае как работи един учен и в чудесна, може би отмъстителна, но съвсем не долнопробна рецензия за The Daily Beast авторът на "Светата кръв и Свещеният граал" Майкъл Бейджънт отбелязва, че едва ли има изследовател по света, който да се задоволи с библиотека от 500 книги.
И онези, които разбират от науките за миналото, и онези, които работят в индустрията, ще открият тонове грешки в претендиращия да знае много и в двете посоки Браун. На самия 15 септември миналата година "Гардиън" публикува забавна статия под заглавието "20-те най-слаби изречения на Дан Браун", където главно ставаше дума за това как Браун не е в час с нищо от съвременните технологии: пише например, че една модерна кола (била тя и Smart) може да изкара сто километра с по-малко от литър в резервоара, и преплита краката на темата за самолетите и строителните смеси. Бейджънт пък отбелязва, че чуденето защо думата за Бог в Стария завет отначало стои в множествено число, Елохим, е безпредметно за всеки студент първокурсник по религиознание.
Но силата на автора на "Шифърът на Леонардо" и "Изгубеният символ" е тъкмо в популярното познание, с което обилно поръсва страниците на романите си. Ей така, в движение, той те светва за едно или друго и действа като Уикипедия – защо да уча в университет, като всичко го има тук. Защото колко от феновете му не са убедени, че вече наистина знаят най-важното за Леонардо да Винчи?

Успехът на Дан Браун е възможен само в епоха, в която на знанието се гледа като на строго охранявана тайна, достъпна само от вътрешен човек, от информатор от службите. На някакво ниво този тип читателско съзнание е същият, който превърна в събитие на 2008 Георги Стоев, а на 2009 – Боби Цанков. Но има и друго – читателите на псевдороманите за българската организирана престъпност нямат амбиции за културно ниво, те се задоволяват да научат грубата истина за един свят на социален дарвинизъм. Браун се различава от Цанков и Стоев не само по познанията си в структурирането на трилъра, а и по опита си като учител в гимназия.
Но времето му е ограничено. (Макар и да предизвика както очаквани пародии като "Шлиферът на Леонардо" на Ивайло Диманов, така и "сериозни" български отмъщения като "Заплахата Дан Браун" на перчещия се с принадлежността си към някаква ложа Димитър Недков.) Но масоните в реалността не са това, което са масоните от книгите.



Дан Браун си отива. Колко ли ще издържи властта на вампиристите?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16321 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11415 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Рали на лед

Автомобилните състезания за купа Andros са най-зрелищният зимен спорт

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Евроизбори 2019: Слънце грее, дъжд вали...

...или как гласува Симитли

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото