Обиденият гений
Отиде си Джеръм Дейвид Селинджър – но промени много в света, от който странеше
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
На 27 януари в дома си почина Джеръм Дейвид Селинджър. Роден в първия ден на 1919 и напуснал шумния свят още през 1953, когато се оттегля в току-що закупената си къща в градчето Корниш (при преброяването от 2000 г. с население 1661 души) в щата Ню Хемпшър. По ирония на съдбата първото издание на Селинджър на български се появява в годината, в която той отпечатва последния си разказ – 1965. И оттогава 45 години никакъв нов текст от Селинджър, но купища за него. Сред тях мемоарите на една от любимите му – Джойс Мейнард, и на дъщеря му – Маргарет. Точно на тях се дължат и популярните истории за скандалджийството и странностите му – като се започне с посттравматичното стресово разстройство от участието му във Втората световна война и се премине през различните му конфликти с кинаджиите, които некадърно са се опитали да екранизират творбите му (Били Уайлдър и Стивън Спилбърг също имат намерения към тях, но Селинджър вече е забранил каквито и да било екранизации), критиците, които се отнасят все по-нелюбезно към него, и жените, които явно не го разбират.
Интересът към Селинджър се засилваше от неговото отшелничество. Заедно с Томас Пинчън той се превърна в уникален модел на автор, който, вместо да раздава щедро остроумия по седянки и панаири, да обикаля като цветарка безкрайните телевизионни токшоута и да участва във всевъзможни подписки, се е покрил и не ще да дава никакви интервюта.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
30 коментара
Отличен коментар по определено "опасна" тема. Защото със Селинджър и "Спасителя" е лесно да се отплеснеш в тривиални, предъвкани изводи и наблюдения. Ефтимов е избягнал клопката с изискан стил и грация, браво. Може би леко, но само леко текстът е елитарен, в смисъл - имената, асоциациите, алюзиите, връзките са разбираеми за читател със сравнително висока литературна култура. Но като цяло "обитуарито" е чудесно, благодаря!
Кога ли ще се появи "ALEXANDER",
да разкаже още нещо любопитно
"... Селинджър обаче е и авторът на "9 разказа" – майстор на диалога. Не съм сигурен има ли по-добър златен еталон от неговите диалози, от които трябва да се учи всеки начинаещ писател. За мен, както и за мнозина други, именно "9 разказа", седем от които излизат първоначално в списание "Нюйоркър", е мярката за качество..."
Благодаря на Йордан Ефтимов за чистия и стегнат стил - истинската почит към Джеръм Селинджър!
Статии тип урок по дисекция на литературата са си загуба на време да се четат.
Добра работа Ефтимов.Доста си поровил литерутарните блогове тези дни,но се получило прилично,признавам :)
Страхотен материал. Интелигентен, забавен, лек. Навярно една идея над нивото на Лайт, но по-добре така. По-добре така.
Благодаря за "омерзителния" език, на който е написана статията и който внушава мълчание и респект, както и усещане за огромна, непоправима празнота, а не "хлипания". Много различен от преразказа на "Идеален ден за лов на рибка бананка" от редактора на водещ американски вестник - тип "дисекция на литература". Не го дочетох, защото ми стана обидно.
За мен "чист и стегнат" беше и продължава да е стила на Селинджър.
Йордан Ефтимов го е казал най-добре - "Отиде си Джеръм Дейвид Селинджър - но промени много в света, от който странеше". "Обиденият гений" е есе, което е не само литература, а и истина за нещата от живота, такива, каквито са.
"Сказ" – руската дума за джазиране в прозата, когато с помощта на повторения и привидно забатачено говорене с много вметки, незавършености на мисълта, връщания, "паразитни изрази", изобщо цялата амалгама на разговорното слово, се постига ефект на искреност и автентичност, на нещо преживяно лично. Но и комичен ефект от това, че разказвачът е прекалено вътре, твърде неотстранен от сполетялото го."
Ефтимов винаги дава бързи свои дефиниции на основните понятия, които използва. Харесвам този маниер.
Благодаря за удоволствието. Това е статия #1 за последните 10 години в Капитал.
Това да не е ...Хан Крум!?
Забравих. Само една малка забележка Хармс е Даниил, а не Даниъл, да му се извините. Няма нужда от поангличаване..
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.