Мощта на музеите

Каква (ли) ще бъде новата културна карта на София след важното събитие Abitare Talks

Лувъра в Абу Даби, проект на арх. Жан Нувел
Лувъра в Абу Даби, проект на арх. Жан Нувел
Лувъра в Абу Даби, проект на арх. Жан Нувел
Лувъра в Абу Даби, проект на арх. Жан Нувел

Фактите

София май се оказва единствената европейска столица без Музей за съвременно изкуство. Липсата му ни прави абсолютно неадекватни, поставени на която и да е културна карта. Тази констатация се дъвче вече 20 години от кого ли не – художници, куратори, кметове, правителства и т.н. Резултатът от прекомерното говорене и съответстващото му нулево случване е плачевен. Ако днес някой непредубеден журналист зададе въпроса на някого от успешните български артисти с кариера на световната сцена "кога в София ще има музей на съвременното изкуство", той гарантирано ще получи като отговор едно безнадеждно и отегчено изпуфтяване.

В последно време обаче като че ли нещо се размърда. Министерството на културата взе, че подготви един документ за "Нова музейна политика на София и приоритетни музеи". Там се предвижда пренареждане на музейната карта и откриването на нови пространства. Всичко това наскоро беше одобрено от правителството.

На първо място става ясно, че трансформациите никак не са малки. Хубавото е, че този документ най-накрая показва някаква държавна културна политика, каквато доскоро липсваше. Лошото е, че се одобряват трансформации и се отпускат бюджети, които трябва да се усвоят бързо. А думичката "бързо" плаши много, като се вземе предвид недостатъчния експертен потенциал на Министерството на културата в областта на модерните музейни практики. Тъжно е, но е истина: в областта на музеите за съвременно изкуство подобен капацитет просто липсва.

Конференцията

Моментът за професионална конференция за музейните неволи отдавна беше назрял. Точно такава се случи миналата седмица, организирана от списание Abitare. В продължение на два дни специалисти от България и топ имена на световната архитектура се опитваха да отговарят на въпроси като какви музеи имаме и каквo реално ни трябва и имаме ли изобщо капацитет да изградим съвременен музей.

Още в първата дискусия коментарите се завъртяха около решенията на правителството. Да припомним основните точки:

1. Националната художествена галерия се мести от двореца в бившата сграда на Техническия университет, като заедно с Галерията за чуждестранно изкуство (на гърба му) оформят Национален музей на визуалните изкуства.

2. Централната софийска баня става парадоксална компилация между Музей на София и СПА център.

3. Зад музей "Земята и хората" се изгражда Музей на съвременното изкуство – Софийски арсенал.

4. (Съвсем хипотетично.) Сградата на КАТ в Дървеница става Музей на тоталитарното изкуство.

Арх. Павел Попов разбуни духовете с изявлението, че "конкурсите за нови музеи досега бяха тоталитарни конкурси". Според него пренареждането на картата на музеите в София е "отвратителен маниер на държавна политика".

"Централната софийска баня да стане Музей на София и в същото време СПА център е абсолютно безумие. Тази сграда не може да бъде преправяна и ако има две части, ще загуби облика си. Няма достатъчно минерална вода, няма паркинг, няма удобни комуникации. В същото време, ако цялата баня се превърне в музей, това би могло да бъде уникално - не само за София, но и за Европа", сподели арх. Станислав Константинов, който от 15 години се радва на съмнителната привилегия да се занимава с тежката и болезнено дълга реставрация на банята.

Доц. Александър Кьосев от Софийския университет и Института за съвременно изкуство се намеси със забележка за нееднородността на понятието културно наследство. Очевидно е, че въпросът за това кое е ценно и кое не се формулира съвсем различно от различните възрастови групи и социални кръгове.

Яра Бубнова от Института за съвременно изкуствозададе резонния въпрос: "През цялото време говорим за архитектурната страна на музеите, а задаваме ли си въпроса какво ще има в тези музеи?"

И наистина с изключение на Софийската градска галерия нито един друг музей не е купувал произведения на съвременното изкуство през последните 20 години. Да не говорим, че в София липсва институция, която да притежава колекция от международно съвременно изкуство. Какво тогава ще слагаме в този Музей за съвременно изкуство, след като го построим?

Гостите

Съмнявам се, че повечето от поканените гости от чужбина разбраха изцяло българските музейни парадокси. Те са трудносмилаеми дори за нас, а за тях е още по-нормално да се стъписат, като се има предвид, че идват от среда със съвсем друго отношение към съвременното изкуство или историческото наследство. Това обаче не е толкова важно. Техните презентации бяха полезни с друго – показаха на българските архитекти, артисти и куратори как се случват нещата другаде и как биха могли да се случат и тук, ако се вложи малко повече внимание.

Така беше с лекцията на Моник Вот например. Тя е човекът, който менажира огромния проект за преустройството на Punta della Dogana във Венеция. Там днес може да се види колекцията от съвременно изкуство на Франсоа Пино. Преди няколко години седемнадесетият по богатство в света човек и един от най големите колекционери на нашето време реши да изложи част от произведенията си в една от най-красивите сгради на Лагуната. Идеята му на пръв поглед е скандална – частен колекционер, и то не италианец, да завземе исторически паметник в страната. Всичко това стана факт благодарение на дълги, тежки преговори... и най-вероятно на суми, за които само можем да гадаем. Днес Пино е концесионер на сградата за 33 години, а проектът за преустройството на Punta della Dogana е на христоматийния вече с музейните си реализации Тадао Андо.

В посоката преустройство говори и Давид Каскаро. Той е един от първите работили за Palais de Tokyo – експерименталното пространство за съвременно изкуство в Париж. Как може една стара сграда да стане музей за съвременно изкуство? Как да запази архитектурата си, но да има нови функции? На тези въпроси отговаря архитектурното студио от Бордо, когато започва да концептуализира проекта за парижкия кей през 1999. Огромното пространство е затворено и се превръща в работна площадка и дом за архитектите. Те буквално живеят в сградата, докато я трансформират. Правят си кухненски бокс, поставят си легла. Резултатът: днес Palais de Tokyo е едно от най-престижните арт пространства в Европа.

Тук се намеси Стефан Николаев със забележката, че ако говорим за експериментални пространства в Париж, то Glass Box е създадена преди Palais de Tokyo. Българинът е един от идеолозите и основателите на вече нефункциониращата галерия. Тя е открита в края на 90-те години на миналия век, когато френските художници предпочитат да заминат в Берлин или Лондон, защото там алтернативните пространства са много повече. Glass Box променя артистичния климат във френската столица още с първата си изложба, наречена ОСТАНИ – за да призове артистите да не бягат от Париж.

Може би една от най-интересните нишки на Abitare Talks беше китайската. Бумът в икономиката на азиатската държава днес вече е бум и в изкуствата и културната политика. Китайската експанзия по световни арт панаири е факт от няколко години, но за нас не беше напълно ясно какво се случва в самата страна.

Джан Дапин е старши редактор на списание Abitare в Китай. Според нейната презентация, ако трябва да определим китайския културен климат в момента с една дума, то това е "революция". Революция на новата артистична активност, музеите, завихрящите се арт квартали. Младите артисти образуват цели квартали комуни (които са нашите мащаби са с размерите на малко градче), където има ателиета, галерии, книжарници, открити пространства за изкуство. Най-яркият пример е пекинският квартал 789, за който вече се говори, че е новото Сохо. Другото лице на "китайската революция" са музеите за съвременно изкуство. Те са държавни – като помпозния, напомнящ императорски палат Национален музей за изкуство в Пекин, или пък са частни, като Today Art Museum отново в Пекин, с неговата футуристична архитектура.

Може би най-симпатичният участник на конференцията беше известният архитект У Уений. Той ни показа, че развитието на градоустройството в Китай не прилича на никое друго. Пример за това е последният му проект. В момента на мястото на малко село той строи град, в който само след година ще живеят милиони. Да строиш върху трева или блата е възможно единствено в Китай днес. В центъра на бъдещия град е предвидена огромна галерия, която наричат наблюдателница. Именно от нея ще може да се наблюдава разрастването на града като арт проект. В проектите на У Уений често се случва и друго: стара, традиционна китайска сграда да се трансформира в съвременна. За него е важно да вплете нови функционални елементи в класическа архитектура. И обратното – когато строи нова сграда, винаги вкарва традиционни моменти.

Разбира се, безспорната звезда на конференцията беше Жан Нувел. В рамките на два часа той просто демонстрира как работи една истинска архитектурна легенда днес, като буквално затрупа публиката с множеството си мащабни проекти.

Нувел започна с една от по-ранните си музейни структури – сградата на фондация Cartier в Париж с нейната блестяща огледална фасада, а после показа и много от изложбите си. Например тази в центъра "Помпиду" в Париж, където струпва винтидж дизайнерски предмети от 50-те години на миналия век. Заема ги от собствениците, които очакват, че веднъж попаднали в центъра, вехтите им вещи ще си вдигнат цената. Разбира се, не се случва нищо подобно. Така Нувел демонстрира, че всяко време изисква специфична форма. След това архитектът коментира скандалния си проект за Музей на рекламата в Лувъра в Париж. На класическата архитектура от ХVІІІ век той противопоставя безумен, крещящ рекламен език. Последва може би най-концептуалният му проект – този в Муре, Швейцария, където прави изкуствен остров в езеро. След това ни даде блестящ пример за това какво представлява един съвременен музей за изкуство, като разказа за работата си по Reina Sofia Centra de Arte в Мадрид. Презентацията завърши с последния му проект за голям музей, Лувърав Абу Даби – сграда, която още преди построяването си е обект на най-различни интерпретации в цял свят. Със своя двоен купол това вероятно ще е един от най-скъпите музеи, строен някога.

В основата на изложението на топ архитекта беше идеята, че сградата винаги е в някакъв контекст. Музей не се строи "изобщо". Той винаги е предназначен за строго определено място, публика, изкуство и социална среда. Жан Нувел каза: "Ако искате да построите музей, трябва да знаете, че няма общи правила. Всеки отделен проект е уникален. "

Може би само това заключение е достатъчно да си отговорим на основния въпрос, поставен от Abitare Talks: "От какви точно музеи имаме нужда?"

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


7 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    нее много трудно да речеш че едикъдеси ше стане музей... преди години един веселяк... беше разпратил покани... че кристо ше открива музей на съвременното изкуство в подуенската гара... и после беше направил филм как интеуектуауците се збират... да стиснат ръка на наш кристю... :)

  • 2
    miral avatar :-|
    miral

    Веселякът се казва Иван Мудов и е един от най-смислените ни модерни артисти днес- а иначе интелектуалците не се збират определено - може би се сбират! По-важно е че имаше разговор за неща които ни интересуват

  • 3
    Avatar :-|
    нищо лично

    Аз съм от тези, които от много години говорят за нуждата от музей на съвременното изкуство в София. Днес обаче не бих непременно застанала зад тази позиция - особено ако точката се сложи там, където я слагаме. Имаме нужда от живи пространства на общуване на мощно талантливо съвременно изкуство с възможно най-широка българска публика, да. Подобни пространства биха просвещавали и приобщавали. Нямаме нужда обаче от музей на съвременното изкуство, който показва работите на - дори и световно излагали автори - които обаче с изкуството си говорят главно за не особено интересния си пъп и то по неособено интересен начин. Подобен музей не би създавал нови публики за съвременно изкуство, а само би затвърдил мнението на мнозинството от българите, че за "такива измишльотини" няма нужда да се троши държавна пара...

  • 4
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    благодаря за информацията... такваз майсторска гавра с културният путенциал на милата мамковина... определено иде от добър модерен артист...
    колкото да збирането... сметам чесъс з казва повече отколкото със с... свободен човек в свободна държава... сам решава как иска да звучи езикът му... икога го изрича с букви... използва най-подходящите... :)

  • 5
    Avatar :-|
    Константинов

    Площад"Бански"в Третото хилядолетие трябва да бъде арт пространство с уникалната си,емблематична за София сграда и съседните Хали,Синагога,ул."Пиротса",ул."Екзарх Йосиф"и бъдещата арт зона по бул."Ст.Стамболов".Ако ще има музеи,те трябва да бъдат"потопени"в артистичност и духовен живот.Може да стане най-чаровно място за софиянци и гости от чужбина

  • 6
    Avatar :-|
    Видол

    Имам впечатление от доковете във Венеция, това са огромни живи пространства на много централно и в същото време периферно - с много добра циркулация място. В българския контекст съм напълно съгласен с въпросителната относно съдържанието на разбирането ни за музей, което се отъждествява основно с паметник и в крайна сметка резултатът ще е много средства за малко по-модерна гробница. Смятам че обществото ни днес повече от когато и да било има нужда от повече социални пространства, в момента културата ни е изпаднала до положение да съществува напълно нелегално (не в смисъла на незаконно), затова и признатите ни автори са рядкост и крайно неоценени.

  • 7
    Avatar :-|
    ана

    като преместят националната галерия от двореца в бившето меи, какво ще наместят в двореца?...и помните ли ,че съдебната палата беше национален исторически музей?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал