Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Post-it

4 5 мар 2010, 11:01, 5186 прочитания

Havana, te amo

"Моята улица. Кубински истории" е очарователен документален проект със заглавие, което казва всичко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През есента на 2009 иранският фотограф Бабак Салари, кубинският счетоводител Улисес Кинтана де Армас и българската пътешественичка, журналистка и писателка Диана Иванова обикалят Куба – Хавана, Казабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба, раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50-годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици. Резултатът е книгата "Моята улица. Кубински истории" (по книжарниците от миналата седмица), от която избрахме пет вкусни късчета документален магически реализъм.

 
Любовна история
Хосе Лазаро Родригес, 23 г.
Казабланка



Моята улица е къса, има само пет къщи. Тя е пресечка на главната улица, но както хубавите парфюми, които се продават в малки шишенца, тя е много специална - съединява главната с улицата, на която е трамвайната линия. Спокойна е и е сигурна, но понякога е шумна и опасна и, ако не се пазиш, можеш да паднеш – защото е наклонена и хлъзгава. Ако я гледаш отгоре, ще видиш морето, а ако погледнеш отдолу, виждаш подстъпите към планината. Когато си в двата й края, сякаш си на две различни места. Моята улица е най-известната улица, защото въпреки размера си е била главно действащо лице във видеоклипове, филми и сериали.

Освен това има истории, които може да разкаже.

По средата на улицата има една къща, чийто вход е с голяма стълба. Преди 24 години едно момиче излизало и сядало на нея всяка вечер. Щом се върнело от училище, бързо се изкъпвало и излизало на стълбата. Причината? Едно момче с красиви сини очи и ръст 1.75. Казвал се Хосе.
Хосе минавал всеки ден по едно и също време. Бил много красив, винаги в моряшка униформа, бяла като кокос и много добре изгладена. Двамата с момичето били много срамежливи. Позволявали си само погледи, дълбоки и дръзки погледи, които продължавали само секунда, но в нея прониквало нещо повече от любопитство – повече, отколкото можеш да усетиш в една целувка и много повече от това, което може да се изрази в секса. Така минал повече от месец.



Един хубав ден заваляло и натъжено, момичето не могло да излезе на стълбата. Минали повече от три дни, а в познатия час все така валяло. Отчаяна, девойката проклинала дъжда, прекарвала времето в мисли за младежа и много се страхувала да не забрави лицето му. В тъгата си не си давала сметка, че били минали само три дни. На четвъртия ден пак заваляло, но девойката въпреки всичко излязла под дъжда. Но любимият й не минал. Случило се друго - разболяла се, вдигнала висока температура и започнала да бълнува. От устата й излизали само думите: моят моряк, къде е моят моряк.

Минало време и девойката се възстановила. Със здравето всичко било наред, но не и с чувствата. Дошъл часът, в който като вярна девица, очакваща своя рицар, или благородна принцеса, която чака своя принц, тя пак излязла на стълбата и зачакала своя любим. Морякът минал и този път вървял бавно, за да я види добре. Но пак не се осмелил да направи нещо повече от това да кръстоса поглед с нейния. В този момент се намесила улицата. Младежът се спънал в разпилените по нея камъни и паднал в една локва, а бялата му униформа станала сива. Момичето се затичало да му помогне. А майка й, която също видяла станалото, предложила да изпере униформата. Дали на момчето дрехи на бащата и то си тръгнало, като обещало да ги върне.

По обед на другия ден Хосе се върнал, но момичето било в университета и той не успял да я види. Майката, която подозирала за платоническия романс, го поканила на вечеря, като не казала нищо на момичето. Вечерта девойката се прибрала тъжна, понеже не била видяла своя моряк, и какво мислите, той почукал на вратата и тя била тази, която му отворила. Вечерта била прекрасна и момчето благодарило на родителите. Поискало разрешение да излезе с момичето и родителите му приели. Минали няколко месеца и младите се сгодили. Минали три години и се оженили. И седем месеца по-късно, какво мислите? Ами родил съм се аз. Това е историята на запознанството на моите родители. И всичко се дължи на улицата, на тази улица, която служи за връзка между главната улица и улицата с трамвая, и която разхвърлила камъчета, за да падне баща ми, и дала път на цял един живот от щастие и любов.


Улица с душа

Раул Мансебо, 26 г.
Стара Хавана


Моята улица е моя, принадлежи ми. Независимо че мнозина я обитават и всички я наричат "моята улица". Не бих могъл да кажа дали е красива или грозна, защото е моя. Тя е мост между моя град и моя дом, бариерата, която пречи крайностите на първия да проникнат във втория, и личният живот във втория да се приплъзне към първия. Всичко остава на нея. Нейните жители, нейните сгради, нейните дървета, нейните тротоари (всичките мои) никога не се променят: една улица, която се променя, не е добра улица.

Независимо от това, че моята улица е моя, аз не съм й верен: имам и друга улица, онази от детството ми, по която понякога минавам и която бих искал да изрежа, да смаля и да скътам завинаги в някое джобче. Моята сегашна улица не е ревнива – знае, че имам нужда и от двете, и не казва нищо. Достатъчно й е, че и тя е крайно необходима.
Може би един ден ще има още улици в моя живот и не знам какви ще бъдат. Затова ще нося тези двете в джоба си и ако ми липсват, ще ги извадя, ще ги увелича отново и ще ги залепя една до друга, за да мога да живея завинаги на тях.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 17569 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11858 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Искам нов телефон

По-интересните модели, показани на световния мобилен конгрес в Барселона

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10