Красивият кошмар на порастването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Красивият кошмар на порастването

Красивият кошмар на порастването

"Алиса в страната на чудесата" на Тим Бъртън е сюрреалистично приключение за малки и големи

Янко Терзиев
5618 прочитания

Срещата е като сблъсък на галактики - красива и малко плашеща. Въображението на Луис Карол и визията на Тим Бъртън. От едната страна уж детска книжка, писана в отдавна отминали времена (1865 - 1871), но с неостаряващи въпроси вътре като "знаеш ли кой си всъщност" и "наистина ли те има или си част от нечий сън". От другата е завършен в себе си визуален свят ("Едуард Ножиците", "Слийпи Холоу", "Суини Тод"), в който красивото може да бъде и плашещо, и странно, невинността на детското световъзприятие и тъгата на възрастния опит са неразделими, а ужасът и нежността са двете страни на една и съща монета - живота. Подобно на "Аватар", филмът на Бъртън "Алиса в страната на чудесата" (Alice in Wonderland) идва и на 3D (макар не с революционната технология на Камерън в реално време, а добавена дигитално в постпродукцията). Пак като с "Аватар" попадаме в добрия случай, когато развитието на филмовата техника най-после е насмогнало на режисьорското въображение.

Новото е, че Алиса (Мия Уасиковска) е пораснала с десет години и вече е била веднъж в Долния свят (комбинация от този на "чудесата" и "огледалния"). Сценарият е повече по "Дисни" (стъкмен от експерта на студията Линда Улвъртън - "Цар Лъв", "Мулан"), отколкото в мрачноватата досегашна гама на  Бъртън. Търсено е нивото и платежните очаквания на днешните видеоиграещи тийнейджъри. В черно-бялото и двуизмерно начало и сред декори като от "Суини Тод" вироглавата и свободолюбива Алиса е тласкана от овдовялата си майка към брак по сметка със скучен лордски син. Вместо това тя поема след все закъсняващия за някъде Бял заек, пропада отново в дупката му и обратно в собственото си детство. Предишното й пътуване (по Луис Карол) някак си се е изтрило от паметта й, така че й се налага да доказва отново на себе си и на странните обитатели, че е "онази Алиса" (със средствата на Тим Бъртън). Невинаги добронамерен гид в пътешествието й става Лудия шапкар (Джони Деп с трагикомична плътност и пълна свобода за ексцентрични импровизации). Важни неща за живота й напомнят вечно изплъзващият се Чеширски котарак (Стивън Фрай) и скептичният многогокрак пушач на забранени субстанции с наргиле (Алън Рикман в "на'ви" синьо). Предстои й сблъсък на волите с мегаломанската властническа жилка на Черната царица (в оригиналния текст, както и във филма, царицата е "Червена", по аналогия с обичайния друг цвят на фигурите в шаха) - смразяваща Хелена Бонъм Картър с черти на съвременен диктатор. Физическият сблъсък ще е с меч в ръка начело на "цялата царска армия" (дигитално внушителна) срещу самотното чудовище Джабарок (Кристофър Лий) от стихотворението на абсурдния яйцеподобен Хъмпти-Дъмпти, което материализира всички страхове на детството, на всяко детство. Неизбежното порастване.

Тим Бъртън не спира да повтаря, че филмът му не е екранизация на класическата книга, а просто нова приказка с познатите герои и опита (но и ирониите) на днешните деца от всички възрасти. Затова търсел за главната роля момиче със земно излъчване и характер. Намерил го в лицето на 19-годишната австралийка (с майка полякиня) Уасиковска, учила дълги години балет, успяла да изиграе и две малки драматични роли в "Съпротива" и "Амелия". На младата актриса й били написани всички правила за поведение на викторианско момиче на нейната възраст, после Бъртън я задължил да не спазва нито едно от тях. Направо от "Алиса" Уасиковска влиза в новия филм на Гюс Ван Сант, предстои й да бъде и Джейн Еър до Майкъл Фасбендър. От Джони Деп, с когото са заедно за седми път, режисьорът поискал освен нарицателната лудост на героя му и чисто човешката драма на белязания с различност. Сбъдналото се желание на Бъртън е филмът му да не е монотонна поредица от ексцентрични срещи на главната героиня с обитателите на фантазьорския свят (според режисьора това е основната слабост на книгата), а историята да минава под обща емоционална шапка. Спойката между забавните, абсурдни и сюрреалистични картини да бъде от реални чувства.

В киното Бъртън не е единственият с Алиса, различна от 7-годишната героиня на книгата. Още първата 8-минутна версия на Сесил Хепуърт от 1903 е с Мей Кларк, актриса с достатъчен сценичен опит. Първата американска версия е от 1915, а вътре развява къдри тогавашната театрална звезда Виола Савой. Началната звукова версия (1933) e с 21-годишната млада дама Шарлот Хенри, с която започва и традицията да се канят непрофесионалистки в ролята. Крайният случай е с варианта на "Алиса" като бродуейски мюзикъл (1983) и Кейти Бъртън (дъщеря на Ричард) в главната роля. Традициите на захаросано-детската трактовка на книгата са сложени от "Дисни" с класическата им анимация от 1951. (Сегашният завой към зрелост и възрастен подтекст с печата на Тим Бъртън заличава цялата вина на студията в тази посока.) Сред екранните адаптации (общо над 15) в по-ново време (1998) се откроява продукцията на Channel 4 с 26-годишната Кейт Бекинсейл в двойната роля на Алиса и на майка й.

В крайна сметка, (поп)културното присъствие на героинята на Луис Карол, трупано с поколения, е толкова вездесъщо в цитати и житейски алюзии, че всеки (би трябвало да) има своята Алиса. Така както има представа кой е, сънуват ли го нежелателно и че порастването не минава без жертви. Към вашата Алиса Тим Бъртън допълва, че загубиш ли любопитството си и смелостта да мечтаеш, губиш повече от живота. Съвсем навременно напомняне.

Срещата е като сблъсък на галактики - красива и малко плашеща. Въображението на Луис Карол и визията на Тим Бъртън. От едната страна уж детска книжка, писана в отдавна отминали времена (1865 - 1871), но с неостаряващи въпроси вътре като "знаеш ли кой си всъщност" и "наистина ли те има или си част от нечий сън". От другата е завършен в себе си визуален свят ("Едуард Ножиците", "Слийпи Холоу", "Суини Тод"), в който красивото може да бъде и плашещо, и странно, невинността на детското световъзприятие и тъгата на възрастния опит са неразделими, а ужасът и нежността са двете страни на една и съща монета - живота. Подобно на "Аватар", филмът на Бъртън "Алиса в страната на чудесата" (Alice in Wonderland) идва и на 3D (макар не с революционната технология на Камерън в реално време, а добавена дигитално в постпродукцията). Пак като с "Аватар" попадаме в добрия случай, когато развитието на филмовата техника най-после е насмогнало на режисьорското въображение.

Новото е, че Алиса (Мия Уасиковска) е пораснала с десет години и вече е била веднъж в Долния свят (комбинация от този на "чудесата" и "огледалния"). Сценарият е повече по "Дисни" (стъкмен от експерта на студията Линда Улвъртън - "Цар Лъв", "Мулан"), отколкото в мрачноватата досегашна гама на  Бъртън. Търсено е нивото и платежните очаквания на днешните видеоиграещи тийнейджъри. В черно-бялото и двуизмерно начало и сред декори като от "Суини Тод" вироглавата и свободолюбива Алиса е тласкана от овдовялата си майка към брак по сметка със скучен лордски син. Вместо това тя поема след все закъсняващия за някъде Бял заек, пропада отново в дупката му и обратно в собственото си детство. Предишното й пътуване (по Луис Карол) някак си се е изтрило от паметта й, така че й се налага да доказва отново на себе си и на странните обитатели, че е "онази Алиса" (със средствата на Тим Бъртън). Невинаги добронамерен гид в пътешествието й става Лудия шапкар (Джони Деп с трагикомична плътност и пълна свобода за ексцентрични импровизации). Важни неща за живота й напомнят вечно изплъзващият се Чеширски котарак (Стивън Фрай) и скептичният многогокрак пушач на забранени субстанции с наргиле (Алън Рикман в "на'ви" синьо). Предстои й сблъсък на волите с мегаломанската властническа жилка на Черната царица (в оригиналния текст, както и във филма, царицата е "Червена", по аналогия с обичайния друг цвят на фигурите в шаха) - смразяваща Хелена Бонъм Картър с черти на съвременен диктатор. Физическият сблъсък ще е с меч в ръка начело на "цялата царска армия" (дигитално внушителна) срещу самотното чудовище Джабарок (Кристофър Лий) от стихотворението на абсурдния яйцеподобен Хъмпти-Дъмпти, което материализира всички страхове на детството, на всяко детство. Неизбежното порастване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Teo

    Г-н Терзиев,
    ако тази статия беше есе от "Сборник литературни анализи за 10-ти клас" (онзи с еротичното начало в Дядо Йоцо), то тя получава отличен 6+. Ако обаче целта й е била да отговори на простия въпрос "заслужава ли си да дам 10 лева и да гледам този филм", то единствената възможна оценка е "Epic fail". Моля, ако ви е удобно, като коментар към статията да напишете прости отговори на следните тъпи въпроси:

    1. В крайна сметка, хареса ли ви филма? (да/не)
    2. Да отида ли да го гледам? (да/не)

    Благодаря!

  • 2
    jonas avatar :-|
    Йонас

    Мили Тео,
    Ако журналистиката се изчерпваше в даване на кратки и ясни отговори или пък някакви лични обръщения лично към теб, би било адски скучно. Лесно се хвърлят разни евтини изрази като epic fail, трудно се пише смислен текст. Терзиев може да пише, но явно някой не може да чете.

  • 3
    Avatar :-|
    жени

    от тази статия не става съвсем ясно дали терзиев наистина е гледал филма, или вместо това просто е прочел статията за него в wikipedia?!

  • 4
    Avatar :-|
    Тео

    До коментар [#2] от "Йонас":

    Да, ама не. Доколкото си спомням целта на един вестник е да информира и забавлява читателите си (и да печели от това). Ако статията е написана на такъв стил, че в потопа от думи се губи смисъла, то очевидно целта не е постигната. А и показва че авторът не може да пише. Аз нямам нищо против човекът да си словоблудства на воля, за да покаже ширината и дълбочината на културата и познанията си, но желая и да ми каже дали филмът е забавен. А точно тази информация не я открих.

  • 5
    Avatar :-|
    Teo

    "Така както има представа кой е, сънуват ли го нежелателно и че порастването не минава без жертви." Сериозно, някой би ли ми превел това изречение на просторечие. Аз не виждам никакъв смисъл вътре в него, нито връзка с контекста на заобикалящите го изречения в абзаца. Хеле пък връзка с филма "Алиса в страната на чудесата". Явно съм тотално неграмотен, слабообразован и нискоинтелектуален.

  • 6
    jonas avatar :-|
    Йонас

    "Доколкото си спомням целта на един вестник е да информира и забавлява читателите си (и да печели от това)."
    Хаха, това е класическо изказване. Ами, чети новините във вестника - те са точни и ясни. Това тук не е новина, целта му е друга, нивото е различно. Ако търсиш елементарни и пределно ясни мнения като "mnoo qkooo" - има форуми. Пробвай тийн проблем - идеален ще ти бъде.

  • 7
    Avatar :-|
    Тео

    "Това тук не е новина, целта му е друга, нивото е различно". Съгласен. Очевадно обаче е че целта на статията е словоблудство, а не информация за читателя. "Ако търсиш елементарни и пределно ясни мнения като "mnoo qkooo" - има форуми." Ако търсех това, нямаше да чета Капитал. Чета Капитал, защото търся аргументирана позиция по някакво точно определена тема. Това което коментираме с теб, не е рецензия на филм, а миш-маш от историческа справки за предишни филми по някаква книга, биографиите на хората, замесени във филма и малко думи на високопарно-патетичен стил за пълнеж. За самият филм, няма никаква съществена информация. Книгата съм я чел (то и филма не е по нея, само ползва героите й), биографиите на важните хора ги има във Википедията, а в imdb има списък с другите разработки по темата "Алиса". Това което ми трябва, и което крещящо липсва в статията, е позицията на един интелигентен българин, дали този филм би се харесал на друг такъв човек. С което казвам, че липсва ясно изразена позиция а не, че г-н Терзиев не е интелигентен/българин.

    От друга страна, този проблем се среща във всички други статии на Капитал Лайт, та би трябвало вече да съм свикнал. Най-малкото, за себе си знам, че когато Капитал Лайт погледне "от високо" на даден филм, задължително трябва да се гледа, защото ще е голяма забава. Посленото потвърждение на правилото беше The Wolfman. В случая се издразних, защото се интересувам от този филм повече от колкото за средностатистическата холивудска еднодневка, и очаквах статия, която да утоли любопитството ми. Вместо това получих този шедьовър на нощоказването.

  • 8
    lagavulina avatar :-|
    lagavulina

    @Тео
    Става. Но пък не съм Терзиев и не ме познаваш като интелигентен българин. Хареса ми, по-добре щеше да е без Дисни, не виждам полза от 3Д, Бъртън не е надминал себе си, но е Бъртън! Кастинга е съвършен, не ми се прииска да си тръгна от филма, но имах моменти в които с интерес наблюдавах съседите си по очила, а не екрана. Одобрявам развитието на сценария и разминаването с книгата. Не ме е яд за 10те лева.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чист артист

Чист артист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.