Киното днес, киното утре

Обновена програма, силни заглавия и българско изобилие на започващия "София Филм Фест"

Сега осъзнаваме какво им е на жителите на Берлин или Торонто в навечерието на техните фестивали - сладостна тръпка от гарантирания с годините празник, нещо неизвестно и хубаво предстои. София може да няма толкова други неща, но има международен филмов фестивал от класа, мартенските дни в календара на града вече греят с друга светлина. Тази година фестът е 5 - 14 март състезателна програма, прожекции до 25 март в София, Пловдив и Бургас, 100 игрални, 30 документални и 50 късометражни филма на познатите места - НДК и няколкото оцелели градски салона извън мултиплексите. В навечерието си фестивалът получи акредитация от влиятелната световна федерация на филмовите продуценти (FIAPF) с най-престижната категория "състезателен, за игрални филми". "Да бъдем признати от FIAPF е като да играем на световно филмово първенство", каза фестивалният директор Стефан Китанов (интервю с него на съседната страница). Егидата на FIAPF означава договор, който гарантира взаимното доверие между филмовата индустрия и фестивалните покази на лентите.

През 2010 се навършват и 10 години от съществуването на "София Филм Фест" като международен филмов фестивал без тематичната музикална насоченост на първите му четири години. Годишнината е станала повод за обновяване на програмата, нов уебсайт (www.sofiaiff.com), достоен за качеството на събитието, както и специална рубрика, жест към отгледаните с годините киномани, наречена "Голямата петорка" (с фестивалните фаворити на 2009 от Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сънданс). От нея се открояват двата френски фаворита за чуждестранен "Оскар" - "Бялата лента" на Михаел Ханеке и "Пророк" на Жак Одиар. Идват също "Златната мечка" от Берлин ("Млякото на скръбта" на перуанката Клаудия Льоса) и "Златният лъв" от Венеция ("Ливан" на израелеца Самуел Маоз). Със знака на "големия шлем" са и "Храна за душата" на комшийския гений Фатих Акин, злободневният около оскарите "Прешъс" (Голямата награда в Съндънс и наградата на публиката в Торонто), както и осигуреният в последния момент фаворит от Торонто "С куршум в главата" на Жан-Пиер Жьоне, режисьора на "Амели Пулен" и "Деликатеси".

Деликатеси и извън този елитен клуб ще има в другата нова рубрика "Киното днес - Големите майстори". "Прекършени прегръдки" е просто поредният голям филм на Алмодовар, испанецът отдавна е над всякакви класации и журита, особено когато във филмите му се раздава Пенелопе Крус. Ще видим обявения за британски филм на годината на скорошните BAFTA "Аквариум" (Fish Tank), допълнително гарантиран с наградата на журито в Кан. За наелектризиращата непрофесионална актриса в главната роля Кейти Джарвис се говори, че е откритието на сезона. Нейна конкуренция за тази неофициална титла е Кари Мълиган от "Съзряване" (An Education), оценена вече с номинации за "Глобус" и "Оскар". В киноманските тефтерчета в графата "задължителни" ще бъде подчертан и "Агора", първият филм на Алехандро Аменабар след "Морето в мен". В него Рейчъл Уайз е в ролята на Хипатия, първата жена-учен в историята. С "Незараснали рани" при майсторите се включва Денис Танович ("Ничия земя"), във филма му Колин Фарел е журналист по горещите точки на планетата. Старите майстори са представени от Тео Ангелопулос с много личния "Прахът на времето" (Уилям Дефо, Бруно Ганц, Ирен Жакоб и Мишел Пиколи), както и неостаряващия Анджей Вайда със "Сладка тръпка". Филмът му (с Кристина Янда и Ян Енглерт) е посветен на оператора на "Човекът от мрамор" Едуард Клосински. Няма как да не привлекат любопитство дори в такава компания последните неща на Кен Лоуч ("В търсене на Ерик", с футболиста Кантона, направил фурор на миналия Кан) и Франсоа Озон ("Убежище"). Лично за мен ще е интересен резкият завой на Сам Мендес от мрачната към светлата зона със "Сбогом, заминаваме" - камерна любовна комедия в стил "ранен Годар".

Заради Джонатан Деми в майсторската група е попаднал интересният документ "Нийл Йънг на концерт", филмът е резултат от личното приятелство на режисьора на "Мълчанието на агнетата" с певеца. Няколко други заглавия в този жанр ще припомнят окъпаните в рок първи години на феста. Фронтменът тук е "200 мотела" на Тони Палмър, в него Франк Запа е и сърежисьор, а Ринго Стар се забавлява на барабаните. На вълните на носталгията плуват още "Дневник на Удсток" и "Джон Ленън: Sweet Toronto" на класика на рок документа Дон Алън Пенбейкър.

Няма как да пропуснем състезателната програма, качеството на която вече е гарантирано със сертификата на FIAPF. С българския връх "Източни пиеси" сили тук (с първи или втори филм) ще мерят "Самият Троцки" - политическата комедия на канадеца Джейкъб Тиърни, вече с наградата на публиката от фестивала в Токио (там нашият филм спечели всички големи награди). Също и "Младият Джон Ленън" на Сам Тейлър-Ууд (и с Кристин Скот-Томас), вече взел наградата на лондонската критика за миналата година. Общо в конкурса са 12 заглавия, ще ги отсява жури с председател Пиер-Анри Дьоло, създател на "Петнайсетдневката на режисьорите" в Кан. Сред арбитрите са още актрисите Марион Лен (Франция) и Теодора Духовникова, както и израелският режисьор Дрор Захави.

В аналите на феста 2010 очевидно ще остане като "българската година". Доказва го неочакваното изобилие на нови заглавия, само игралните премиери са четири. Откриването е с политико-интимната драма "Зад кадър" на Светослав Овчаров. Новия си филм "Светото семейство (Нина и Мариян)" ще покаже дълбаещия своя бразда във филмовата ни нива Красимир Крумов. Киран Коларов ще лансира отворения си към зрителите "Ако някой те обича". Ще видим и дълго чаканата екранизация на един от най-успешните български романи от последните години "Стъклената река" с режисьор Станимир Трифонов. Отделно пет съвсем скорошни ленти ще пълнят рубриката "Между два фестивала". Освен "Източни пиеси", тук са  "Прогноза" на Зорница София, "Раци" на Иван Черкелов, "Ловен парк" на дебютанта Любомир Младенов, "Лунно езеро" на театрала Иван Станев. Пак отделно 14 филма са в подборката "Ново българско документално кино", други 12 късометражни работи, някои от тях още студентски, ще се състезават за престижната статуетка на Jameson, подплатена с бюджет за следващ, по-голям филм.

Сред именитите гости на 14-ото издание на "София Филм Фест" личат тазгодишните носители на наградата на София, всеки от които идва с представителен за творчеството си филм, а руснакът Сергей Соловьов - дори с пълна ретроспектива. Лауреатите за цялостен принос са италианецът Джулиано Монталдо ("Сако и Ванцети"), англичанинът Тони Палмър ("Вагнер"), шведът Ян Троел ("Емигранти").

В заключение, сред толкова богатата тазгодишна трапеза на софийския фест, няма как да пропуснем един от любимите филми на Light за 2009, шведския арт хорър "Покани ме да вляза" (Let the Right One In). Неговото заглавие спокойно може да стои над входа на филмовия празник на годината.

Стефан Китанов: "За мен ходенето на риба е по-важно от улова"

Основателят и директор на фестивала за постиженията, поуките и перспективите след 10 години в настоящия формат

Стефан Китанов (р. 1961) е с филмово и икономическо образование, специализирал е арт мениджмънт в университета в Лестър, Англия. Освен фестивален директор той е продуцент ("Светът е голям и спасение дебне отвсякъде") и разпространител ("Арт фест", "Дом на киното"). Член е на Европейската филмова академия и на програмите Еurimages, Europa Cinemas, Media, журирал е престижни фестивали (Венеция).   

Не е ли парадокс, че на дъното на кризата "София Филм Фест" е с най-амбициозна програма?

Започнахме подготовката за този фестивал на 1 април 2009, веднага след края на предишния. Искахме да подберем най-качествените филми от годината и да ги организираме в нова програмна схема, с нова визия, с нов подход към зрителя. Когато правиш събитие с определен мащаб, целта ти е да го развиваш, да не се повтаряш, винаги да си по-добър. Тези неща са извън кризите, освен ако кризата не е в теб самия. Засега вървим уверено напред, и с кеф!

Кой е ключовият момент в организирането на културно събитие от такъв мащаб?

Най-важен е интересът на публиката. Ако има публика, която очаква твоето събитие, ти имаш необходимата мотивация. Правиш проект, който интригува града и културните институции и съответно се намират спонсори, защото интересът е взаимен. Но без верен и емоционално амбициран екип, можеш да свириш само на улицата. Правил съм го преди години, сега свиря във "Фестивалния бенд"...

Ако можеше да се върнеш 10 години назад, би ли променил нещо във формата на феста?

Не искам да се връщам назад. Благодарен съм на всеки изживян миг, на всеки успех и неуспех, на всяко попадение в десетката и всеки конфуз или грешка, от които съм се учил. Нямам време за миналото, за албумите със скъпи запечатани мигове, за трофеите... Не съм ловец, а риболовец, ама от тия, за които ходенето на риба е по-важно от улова. Всеки ден е интензивен и носи нови идеи. Мисля за бъдещето и как да развиваме това, което сме постигнали.

Кой е най-трудно осигуреният филм, най-трудно доведеният гост през тези 10 години, събитието, с което се гордееш?

Филмът - "Бялата лента" на Ханеке, все още работим по идването му и не е никак евтино. Гостът - най-трудно дойде Вим Вендерс. След първата ни среща на ливадата под филмотеката в Ерусалим ми обеща, че ако има 3 дни в Европа и 2 от тях е свободен, ще дойде в София. Пристигна за първи път 7 години по-късно. За второто му идване бе достатъчен един есемес. Събитието - дъщеря ми...  В професионален план е "Светът е голям..." с всички позитивни емоции, които ми донесе, и онзи  паметен трепет при определянето на номинациите за "Оскар"… Да имаш право на такова вълнение не се случва често. Също и получаването на акредитация на СФФ от FIAPF - и двете смятам за постижения на България - не на отделен човек или екип, а натрупвания, резултат от труда на много хора.

Какъв е идеалният зрител на "София Филм Фест"?

Все още работим по въпроса. Идеалният зрител би трябвало да е в час с типа кино, който представяме на фестивала. Да очаква срещите и съответно комуникацията с гостуващите автори, което е най-ценната придобивка от един фестивал.

Каква е ролята на "Фестивалния бенд" в продължаването на празника и след края на прожекциите?

"Фестивалният бенд" е част от физиономията на СФФ. Много хора, и то сериозни професионалисти, идват в София, за да изживеят атмосферата на фестивалния купон, който традиционно завършва с наш концерт. От години други фестивали ни канят, за да внесат от неповторимата софийска атмосфера и енергия. Свирили сме в Берлин, Карлови вари, Варшава, Сараево, Мюнхен, Солун... Предстои Кан. Рокендролът е в кръвта ми, това е.

Какъв искаш да видиш фестивала след 10 години?

Все така млад и свеж, с още по-пълни салони от хора, които на опашка си купуват билети, за да гледат киното, което с толкова труд и любов им осигуряваме. За следващото десетилетие си пожелавам да помогнем с феста на българското кино да постигне най-малкото номинация за "Оскар". И поне едно участие в конкурсната програма на фестивал от ранга на Кан, Берлин и Венеция.

Още от Капитал