С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Post-it

8 16 апр 2010, 15:35, 6017 прочитания

Четенето на десетилетието!

Прегледът на най-важното от първите десет години на ХХІ век завършва със световната и българската литература

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това е по-скоро десетилетието на преводачката Иглика Василева, отколкото на който и да било български автор. На фона на предходното авангардистко десетилетие, когато сякаш всичко се поставяше на нови основи, между 2000 и 2009 г. и в литературата нещата се нормализираха. Самиздатските инициативи намаляха, дивашките преводи без права и редактор почти изчезнаха, литературните награди започнаха да работят за нови книги и автори, а не като пенсии за стари лаври. Деветдесетте бяха силното време на поезията, през 00-те дойде часът на разказването. Христо Калчев беше избамкал десетина "вулгарни романа", беше дошъл моментът и сериозната литература да се пробва върху света, доминиран от мутрите.

Текстът следва логиката на събитията, макар че при книгите понякога събитията са "тайни" – в малък тираж, само за истински разбирачи. Остана си, разбира се, и голямото разминаване във времето между появата на световно постижение и българския превод – общо взето, само Джоан Роулинг беше превеждана в рамките на половин година след оригиналното издание.



2000

Първата година от десетилетието ще се запомни с появяването най-после на български на "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера, с масираното лансиране на много добри заглавия на Айрис Мърдок, с "История на света в 10 1/2 глави" на Джулиан Барнс и "Мъж на място" на Том Улф. Както и със заслужаващите възхищение усилия на Иглика Василева да представи трима много различни автори, емблематични за писането пред различни десетилетия на века: "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел, "Робът" на Исаак Башевис Сингер и "Часовете" на Майкъл Кънингам. От тях само за "Часовете" се говореше по-масово – заради филма.

А българската литература отсъстваше. Стефан Цанев публикува една сага в почти магически реализъм – патриотичната галиматия "Мравки и богове", а телевизионният сериал на Станимир Трифонов по "Хайка за вълци" вдъхна нов живот на един значим роман от 80-те.



2001

Светът беше превзет от "Поправки" на Джонатан Францен - роман, който така и си остана непознат за българския читател. Също като "Аустерлиц" на Зебалд. Иън Макюън публикува "Изкупление", преведено чак през 2009. (И отново заради филма.) Българският читател обаче откри испанеца Хавиер Мариас с романите му "Сърце тъй бяло" и "Всички души". Добрата сантиментална литература беше представена от "Богът на малките неща" на Арундхати Рой и "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро.

Най-после на българска земя дойде и Виктор Пелевин - с "Generation П". А за Чарлз Буковски разбрахме, че бил и поет ("Присмехулнико, пожелай ми късмет", превод Вергил и Явор Немчеви).

2001 си имаше ясен български шампион още през април, когато излезе първият роман на най-акламирания писател през 90-те – Алек Попов. Само за "Мисия Лондон" отзиви излизаха и в колонките на политическите коментатори Стефан Продев и Любен Дилов, да не говорим за шушукането, че прототип на една от героините е съпругата на президента Петър Стоянов. "Мисия Лондон" се прие като ъпдейт на "Бай Ганьо" – и не без основание.

Най-силната проза – "Виена" на Антони Георгиев и "Пола" на Златомир Златанов – остана без особен отзвук. Както и първата журналистическа книга за мафията – "Кръстника и силните" на Светослава Тадаръкова, която имаше претенцията да бъде задълбочен успореден разказ за подвизите на Иво Карамански и Димитър Иванов, а всъщност представляваше агиография.

2002

Година на саркастични книги. Алек Попов затвърди позициите си на автор, който трансформира лудницата на постсоциализма в сюрреалистична комедия с "Ниво за напреднали (Необикновени истории)" - книгата, превърнала се и в първия носител на наградата "Хеликон". Марин Дамянов най-после издаде своя роман за килърка – под заглавието "Казусът Рози". С него почти две години преди това бе спечелил конкурса на "Корпорация Развитие", но журито се бе смутило да назове заглавието, което в тогавашния си конкурсен вид гласеше "Мъжете пикаят прави". В романа една фрустрирана жена си бръсне лицето с бръснач, а когато прочиства висаджии, обикновено им изрязва членовете.

И все пак моят избор е сборникът на режисьора Красимир Крумов Грец "Неведоми пътища". Три от разказите в него вече са превърнати във филми, но има и лоша новина – малцина разбраха, че Грец е по-голям като писател.

Виктор Пелевин започна да набира скорост с "Чапаев и Пустота" и "Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Омон Ра. Жълтата стрела", излезе и първият роман от поредицата за Хари Потър с претенции да бъде книга и за възрастни – "Хари Потър и огненият бокал". Но голямата литература беше "Избрано: Футболната война. Още един ден живот. Абанос" на Ришард Капушчински, "Рачешката" на Гюнтер Грас и "Възпитаване на девойки в Чехия" на Михал Вивег.

2003

Ето и друга тема, която предходното десетилетие не можа да използва – социализма. Трилър-хрониката (романизирана разследваща журналистика) на Христо Троански за убийствата след 9 септември – "Убийствено червено" – се превърна в бестселър. Автобиографичният роман на Константин Илиев "Поражението" спечели две национални награди – "Елиас Канети" и "Хеликон". "Феродо" на Димитър Шумналиев разказва виртуозно за възпитанието на чувствата през социализма. А първият носител на наградата "Вик" през декември следващата година стана романът на Стефан Кисьов "Екзекуторът", в който е разказан животът на един убиец на дисиденти. ("Екзекуторът" излезе в самия край на 2003.)

В зоната на документалистиката широко обсъждана беше биографията на комунистическата принцеса Людмила, написана от Богомил Райнов. Е, надеждите той да се изяви като един Прокопий Кесарийски, който да разкаже тайната история на режима, не се сбъднаха.

Преводните събития: "Космополис" на Дон Делило и "В очакване на варварите" на Дж. М. Кутси. А защо не и юпи четивото "9.99" на Фредерик Бегбеде. Бегбеде повлече след себе си цял жанр, така както през 90-те направи Брет Истън Елис с "Американски психар".

По света вече масово четяха "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун – книга, която у нас постигна своето едва три години по-късно, при това със скорост, сравнима само с плавния старт на Гришам в предното десетилетие. Четяха и "Ловецът на хвърчила" на Калед Хосейни – за дебют у нас той почака до февруари 2006.

2004

Това безспорно е годината на "Одисей" на Джеймс Джойс в превод на Иглика Василева. Толкова култова книга, че претърпя три тиража. (И в крайна сметка беше прочетена от около един процент от всички, които си я купиха.)

За Джойс медиите проработиха, но не и за Йордан Вълчев, чиято посмъртно издадена книга "Дневниците на писателя дисидент" скандализира литературната общност с откровеността за еснафството на съсловието.

За българската проза беше силна година – макар и с разказите си. При конкуренцията на "Любов и смърт под кривите круши" на Кристин Димитрова и "НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТЕН" на Радослав Парушев, наградата "Хеликон" беше връчена на Деян Енев с първата му откровено "попска" книга – "Господи, помилуй".

На другия етически полюс беше игровата постмодерна псевдоисторическа "Джобна енциклопедия на мистериите" на Милен Русков - книга за истински и измислени алхимици, розенкройцери и обикновени убийци.

Сатирата се сдоби с "Един български виц" на Иван Кулеков, с "картинки" на Анри Кулев. А факшънът – с "Един сервитьор в резиденция "Бояна" на Стефан Кисьов. Кисьов наистина е бил сервитьор в резиденцията за два месеца под прикритие, но когато го надушват, бързо бива изгонен, а поредицата от публикации в "Труд" – спряна след обаждане на Марио Тагарински. И досега страниците за футболните национали и за посрещането на президента Клинтън си остават страшно смешни.

Нека най-после спомена и две стихосбирки – "Памук, стъкло и електричество" на Надежда Радулова и "Три поеми" на Кирил Василев.

В Англия триумфираха Алън Холингхърст с хомосексуалния "Линия на красотата" и Дейвид Мичъл с психеделичния "Облак атлас", но българските издатели и до ден днешен не смеят да ги публикуват.

2005

Годината на групата "Бърза литература". Момчил Николов с два малки романа "Горният етаж" и "Hash Oil", Елена Алексиева с "Читателска група 31", Тома Марков с "Черен PR и други действия". Журналистическата проза с непризнаващата каквато и да било политическа коректност "Пътеписите" на Мартин Карбовски.

Но шумните книги бяха "Майките" на Теодора Димова (с темата за детската престъпност), "Аутопсия на една любов" на Виктор Пасков (който реши да опише как живеем в порнофантазии) и "Амазонката на Варое" на Боян Биолчев (подигравка най-вече с винаги намиращите се в патриотично опиянение зрители на СКАТ).

За мен далеч по-важно е, че на български най-сетне се появи Харуки Мураками – с "Норвежка гора" и "Спътник, моя любов". Чак през 2007 с "Хроника на птицата с пружина" разбрахме защо е толкова страшен. Марио Варгас Льоса продължи да излиза – този път с романа за Гоген "Раят зад другия ъгъл". Младата звезда на германската литература Даниел Келман попадна по книжарниците ни с роман за един изкуствовед, който пише монография за жив класик – "Аз и Камински". Вече можехме да четем и австралиеца Питър Кери, носител на наградата "Букър на букърите", с неговата тухла за голямата любов на двама авантюристи "Оскар и Лусинда".

Макар че, ако трябва да сме честни, медиите пищяха най-вече около "българската снаха" Елизабет Костова и романа й "Историкът". Не бих я споменал сред най-добрите книги, ако не беше така положително настроена към родината на мъжа си.

2006

Отново година на разногледите. От едната страна, неоавангардистки книги като "Партиен дом" на Георги Тенев и "Кой?" на Елена Алексиева. От друга – "борческите" романи. През септември гръмна скандалът около авторството на посмъртно публикувания роман на Христо Калчев "Вълчи капан" – Владо Даверов отричаше да е негов, а писателите обезумяха, че някой изобщо спори за авторството на булевардна макулатура. Тръгна и поредицата на Георги Стоев "ВИС". Изобщо – организираната престъпност беше в центъра на вниманието. От сериозните писатели с темата се пробва отново Палми Ранчев – "Анонимни снайперисти". "Най-добри" тези книги са единствено от гледната точка на масовия вкус и на продажбите.

Литературната игра тържествува в разказа на Ю Лъ (Юри Лазаров) за случка на къмпинг "Веселие", разказана по модела на Реймон Кьоно в много стилове – "Чичо Весо Облия". Културологичният роман на Владислав Тодоров "Дзифт" осветли социализма в стил неоноар, но ако сравним майсторството му с неоноар пародията на Томас Пинчън "Вроден порок", ще се наложи да признаем, че шегата в нашето производство е прекалено вътрешногилдийна. Ако все пак говорим за силна проза за соца, да, 2006 ни даде "Ангелски езици" на Димитър Динев.

И не на последно място – първият свестен български блогороман, "*.log" на Райна Маркова.

Сред новите земи за българския читател бяха Мартин Еймис с цели два романа наведнъж – "Дом за свиждане" и "Другите. Тайнствена история", Ани Пру (само че не с единайсетте "Уайомингски разказа", а с един от тях, издаден като книга – "Планината Броукбек"), и Мишел Уелбек с "Възможност за остров".

Но ако търсим мегатекста, той отново е класика – първото издание на "Игра на дама" на Хулио Кортасар в превод на Стефка Кожухарова.

2007

Тази година бестселърите са преди всичко нехудожествени книги като "Как да отслабнем завинаги" на Пиер Дюкан, двата тома на "Български хроники" на Стефан Цанев, двете книги на Димитър Златков – "Смъртта на големите босове" и "Войната ВИС – СИК", "Българска енциклопедия на народната медицина и здравето" на Христо Мермерски. От романите най-продавани през 2007 бяха "Вещицата от Портобело" на Паулу Коелю и "Духless" на Сергей Минаев. Коелю е ясен, а Минаев просто сменя декора на Бегбеде с брези и пиянски оргии в руски бани.

Българският бестселър на годината се оказа "Черната кутия" на Алек Попов - единствената по-читава от изброените книги. Историята на двама братя, чийто баща е починал при неизяснени обстоятелства в Америка. "Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк, за да погребат семейните призраци и да осъзнаят, че етикетите нямат особена връзка с щастието. Действието лети по ръба на черния хумор, ужаса и мелодрамата, между реалните факти и чистата фикция.

Но стига боксофис. Големите книги бяха "Лудориите на лошото момиче" на Марио Варгас Льоса, "Хроника на птицата с пружина" на Харуки Мураками, "Евангелието по Исуса Христа" на Жузе Сарамаго, "Твърди Перейра" на Антонио Табуки, "История за любов и мрак" на Амос Оз. И най-вече "В търсене на Клингсор" на Хорхе Волпи.

А от българските – "Сабазий" на Кристин Димитрова и "Малко късмет за по-късно" на Палми Ранчев.

2008

Българските събития бяха три: "Захвърлен в природата" на Милен Русков, "18% сиво" на Захари Карабашлиев и "Кръглата риба" на Момчил Николов. Общото? Космополитност, за която преди двайсет години можеше да отнесеш (поне) отказ за издаване за вечни времена. Другото общо: дълбоката ирония.

2009

Светът лудна по Роберто Боланьо. Не само по "Жестоки детективи", но и по "2666". А ние се задоволихме с превода на "Пътят" на Кормак Маккарти, който беше събитие в оригинала си през 2006. "Пътят" обаче трудно може да се нарече единствен хит на годината. "Доброжелателните" на Джонатан Литъл, "Човешкото петно" на Филип Рот, "Бял шум" на Дон Делило, "Белият тигър" на Аравинд Адига бяха толкова добри, че българските писатели можеха само да въздишат. Най-доброто от родното производство беше на двама писатели, които са от един випуск на факултета по право в Софийския университет – "Project Dostoevski" на Радослав Парушев и "Будистки плаж" на Васил Георгиев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 16340 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 11429 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Златно момиче

Мария Шарапова e не човек, а запазена марка

Повелителят на отпадъците

Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня