Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Четенето на десетилетието!

Прегледът на най-важното от първите десет години на ХХІ век завършва със световната и българската литература

Това е по-скоро десетилетието на преводачката Иглика Василева, отколкото на който и да било български автор. На фона на предходното авангардистко десетилетие, когато сякаш всичко се поставяше на нови основи, между 2000 и 2009 г. и в литературата нещата се нормализираха. Самиздатските инициативи намаляха, дивашките преводи без права и редактор почти изчезнаха, литературните награди започнаха да работят за нови книги и автори, а не като пенсии за стари лаври. Деветдесетте бяха силното време на поезията, през 00-те дойде часът на разказването. Христо Калчев беше избамкал десетина "вулгарни романа", беше дошъл моментът и сериозната литература да се пробва върху света, доминиран от мутрите.

Текстът следва логиката на събитията, макар че при книгите понякога събитията са "тайни" – в малък тираж, само за истински разбирачи. Остана си, разбира се, и голямото разминаване във времето между появата на световно постижение и българския превод – общо взето, само Джоан Роулинг беше превеждана в рамките на половин година след оригиналното издание.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dennyoc avatar :-|
    dennyoc
    • - 12
    • + 7

    2008 " Улица без име", Капка Касабова, но писана на английски и преведена на български.

    Нередност?
  • 4
    dina7 avatar :-|
    dina7
    • - 4
    • + 34

    Отдавна не съм чела нещо по-смислено и по-ясно. Май от рецензията на същия критик за Дейвид Ливайн. Очевидно "Лайт" е култово списание в България... Литературната рубрика на Йордан Ефтимов ме обогатява не само с познания за българската, но и за световната литература. Звучи спонтанно. Допада ми изказа, стила на Ефтимов. С категоричната му ерудиция, усет към необикновеното и мяра за модерност, която издава класата на този артмен. Благодаря!

    Нередност?
  • 5
    dennyoc avatar :-(
    dennyoc
    • - 15
    • + 4

    От тази статия излиза, че за 10 години в България са излезли 3-4 смислени книги на български автори, понякога две от един и същ...така ли е наистина? Не живея в България, но четейки Лайт, всичко друго, но не и култуво списание, имам чувството, че освен Парушев и още един- двама приятели на главния никой друг не публикува в страната...дано не съм прав.

    Нередност?
  • 7
    kim avatar :-|
    Violeta Keremidchieva
    • - 2
    • + 28

    много як текст, време беше за нещо такова

    Нередност?
  • 8
    nomadnomad avatar :-|
    nomadnomad
    • - 1
    • + 25

    Този обзорен критически анализ на Йордан Ефтимов затваря в две страници цяло литературно десетилетие. Рецензията му надхвърля границите на съвременната българска литература, за да премери сили с върховете на световната. Удоволствие е да четеш такъв текст. Благодаря на автора!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал