Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Здравей, урунгел такъв!" Така я поздравяваше покойният ми баща Хиндо Касимов при всяка среща в театъра. "Ох, викай ми още така, викай ми!", подхващаше тя и преминаващите покрай служебния вход на Сатирата кротки хорица ставаха свидетели на словесна престрелка с умопомрачителен арсенал от епитети и определения. В координатната система на минувачите това си беше махленска караница, но с пиперливата подробност, че скандалджиите са известни артисти. И те с кеф потъваха в измислената ситуация, докато някой от двамата не издържи и се разкикоти.
"Урунгела" беше Стоянка Мутафова. Една жена, която присъства в детските ми спомени като пъзел от кожени палта и шапки; стилни цветни гердани и ярки червила; чанти, които като английска кралска особа гушка под мишница; загадъчен парфюм, идващ някъде от вносни светове; шумен смях и походка на засегната лейди, която търси най-точния ответен удар. Леля Стояна.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.